Полската централна банка вече разполага в резерва си със 700 тона злато, съобщи днес нейният управител Адам Глапински, цитиран от Франс прес.

Той подчерта, че увеличаването на златните запаси укрепва доверието в страната и сигурността й, като наред с това допринася за стабилността на националната валута – злотата.

Банката е увеличила резерва си със 150 тона злато от началото на годината, когато разполагаше с 550 тона.

„Това е историческо постижение за полската централна банка“, заяви на пресконференция Глапински. „Полша затвърди позицията си сред десетте държави с най-големи златни резерви в света“, подчерта той.

Полша е една от малкото държави в Европейския съюз, които не са приели еврото като единна валута, припомня АФП.

Глапински каза, че златото, с което в момента разполага централната банка, е на стойност 355,7 милиарда злоти (около 80,9 милиарда евро).

Управителният съвет на Полската национална банка (NBP) реши една трета от златните резерви на страната да се съхраняват в Ню Йорк, една трета – в Лондон, а останалата част – на територията на Полша, уточни Глапински, като изтъкна, че това решение е продиктувано главно от съображения за сигурност.

„Преживели сме множество войни и всякакви катаклизми, така че това е просто предпазна мярка“, обясни управителят, като увери, че сигурността на полското злато, съхранявано в Ню Йорк и Лондон, ще бъде напълно гарантирана.

Полша е член на НАТО и Европейския съюз и граничи с Русия и Украйна. Варшава неведнъж е обвинявала Москва в „саботажи“ на полска територия.

Полската национална банка следва тенденцията, наблюдавана при редица централни банки по света, които продължават активно да увеличават златните си резерви.

Въпреки че вече възлизат на 700 тона, Глапински смята, че златните резерви на Полша трябва да продължат да нарастват. „Не виждам никаква причина да не продължим да купуваме злато“, допълни той.

Източник: БТА

Водещите европейски фондови пазари приключиха предимно на отрицателна територия днешната борсова сесия, повлияни от разпродажбите на акции на технологични компании и опасенията на инвеститорите от евентуално затягане на регулациите в сектора на изкуствения интелект (ИИ), съобщи икономическото издание „Бурсие“.

Във Франкфурт DAX се понижи със 112,66 пункта или 0,43 на сто до 26 325,01 пункта.

Парижкият CAC 40 наддаде с 27,48 пункта или 0,34 на сто до 8205,37 пункта.

Лондонският FTSE 100 изтри 46,55 пункта или 0,43 на сто до 10 782,66 пункта.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 също е надолу – с 2,53 пункта или 0,38 на сто до 654,87 пункта.

Най-силен натиск върху европейските пазари оказаха акциите на технологичните компании. Секторът на технологичните компании в Stoxx 600 се понижи с 3,28 на сто, като книжата на производителите на полупроводници „Силтроник“ (Siltronic), Ей Ес Ем Ел (ASML) и „Соатек“ (Soitec) загубиха между 6 и 16 на сто на фона на опасенията за перспективите пред развитието на изкуствения интелект.

Сред отделните компании впечатление направиха акциите на френско-нидерландската авиогрупа „Ер Франс – Ка Ел Ем“ (Air France-KLM), които поскъпнаха с 12 на сто, след като авиопревозвачът отчете по-добри от очакваните финансови резултати за третото тримесечие. Положително се представи и секторът на въздушния транспорт като цяло.

Във Франкфурт на Майн книжата на германския „Райнметал“ (Rheinmetall) се сринаха с 16 на сто, след като производителят на отбранителна техника понижи за втори път в рамките на три месеца прогнозата си за приходите през 2026 г., което оказа допълнителен натиск върху европейския отбранителен сектор.

На дълговите пазари доходността по германските държавни облигации с падеж след 10 години спадна с 4 базисни пункта до 3,2455 на сто, а тази по двугодишните книжа – с 4,2 базисни пункта до 2,9716 на сто. Във Франция доходността по десетгодишните държавни облигации се понижи с близо 3 базисни пункта до 4,793 на сто.

Междувременно изнесени днес данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че цените на производител в еврозоната са се повишили през септември на месечна основа, каквито бяха и очакванията. 

Отделни данни, оповестени от Националния институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“ (INSEE) на Франция, показаха, че промишлено производство в страната се е понижило неочаквано с 0,5 на сто през септември спрямо предходния месец въпреки втория пореден месечен ръст в преработващата промишленост.

Източник: БТА

Българската металургия произвежда продукция за над 8 млрд. евро, предназначена предимно за износ, а инвестициите в сектора след 2005 г. надхвърлят 3 млрд. евро. Това заяви председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Никола Рангелов на тържественото отбелязване на Деня на металурга и 35-годишнината на организацията в София. Честването в „Гранд хотел Милениум“ се проведе под патронажа на министър-председателя Румен Радев. Сред гостите е президентът Илияна Йотова.

Рангелов определи България като една от водещите европейски страни в металургията, особено в производството на цветни метали. Като основни характеристики на бранша той посочи устойчивостта, иновациите, технологичното развитие и социалната отговорност.

По представените от него данни приблизителният годишен принос на производството на основни метали към брутния вътрешен продукт през последните години надвишава 680 млн. евро. Металургията формира 16,8 на сто от преработващата промишленост и същия дял от стоковия износ на страната.

Брутната добавена стойност на един зает в металургията достига около 49 000 евро годишно при приблизително 25 000 евро средно за преработващата промишленост, посочи председателят на БАМИ. Той свърза по-високата производителност с инвестициите в разширяване на мощностите, високотехнологични производства и модернизация.

Около 1 млрд. евро от вложените след 2005 г. над 3 млрд. евро са насочени към екологични проекти, технологии и развитие на кръговата икономика. През последните пет години делът на преработваните вторични суровини се е увеличил приблизително двойно, каза Рангелов.

Сред основните предизвикателства той открои високите енергийни цени и вноса на черни метали със заобикаляне на митническите разпоредби. По думите му конкурентоспособността на бранша изисква сигурни доставки на енергия на достъпни цени и по-ефективен контрол върху вноса от трети страни.

Рангелов предложи приходи от продажбата на емисионни квоти да се използват за инвестиции в модернизация на индустрията, както и да бъдат въведени държавни стимули за потребителите на нисковъглеродни продукти.

Конкурентните енергийни цени, модернизацията, декарбонизацията, кръговата икономика и развитието на уменията са основата за устойчивото развитие на сектора, каза в заключение председателят на БАМИ. 

Източник: БТА