Всъщност голяма част от 100-процентовите данъчни облекчения важат в цялост именно за компаниите, които изберат да се разположат там, докато за останалите дружества, покрили изискванията, но избрали друга дестинация в страната, намалението е 95%. „Не е голяма разлика, но е с цел да се даде предимство на финансовия център“, коментира Далиоглу.

Отвъд данъчните облекчения

Освен че страната предлага сериозни данъчни облекчения за чуждестранните компании, според Далиоглу тя е привлекателна също със своята устойчивост, силен растеж, добро географско разположение и изобилие от кадри. „Демографията е благоприятна, коментира той. Все още се смятаме за млада нация.“

По официални данни от 2025 г. половината от населението в Турция е на възраст под 34.9 години, в сравнение с медианна възраст от 44.9 години в ЕС и около 40 в Китай. „Това е много добре образована, обучена работна сила и спектърът е много широк“, твърди президентът на инвестиционната служба. Той определя страната като дестинация за висококачествено производство, като според него именно това я разграничава от другите страни в региона. От друга страна, трудът не е много по-евтин в сравнение с други страни, включително и съседни такива – от 2026 г. минималната брутна заплата в Турция е около 33 хил. лири, или приблизително 587 евро при обменните курсове в средата на септември.

Откъде идват и в какво отиват инвестициите

Според данни на Турската централна банка преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната от 1973 г. до 2002 г. са били едва 15 млрд. долара. Благодарение на редица реформи и отварянето на страната към външен капитал обаче интересът на международните компании расте, като в периода 2003 – 2025 г. ПЧИ са надминали 288 млрд. долара.

През 2025 г. ПЧИ в Турция възлизат на 13.1 млрд. долара, като нарастват с 11.3% на годишна база. Продължавайки дългогодишна тенденция, и през миналата година най-голям дял от тях идват от дружества, регистрирани в Нидерландия – почти 2.9 млрд. долара (най-вероятно поради данъчните преференции). На второ място се нарежда малкият Люксембург (1.16 млрд. долара), последван от Казахстан (1.14 млрд. долара). Китай, в същото време, не попада в топ 10.

Основните сектори, в които чуждестранните дружества инвестират, са търговия и производство, които общо са над 45% от всичките преки чужди инвестиции в страната през миналата година. На трето място, с около 10%, се нареждат информационните и комуникационни технологии. Всички останали сектори са привлекли по по-малко от 1 млрд. долара чужди инвестиции през 2025 г.

Има ли граници

ОИСР отбелязва, че страната е една от най-бързо растящите икономики в организацията през последното десетилетие, но все още има значителни структурни проблеми. Инфлацията остава висока – прогнозата за 2026 г. е средната ѝ годишна стойност да е над 28%, а борбата с нея влияе и на ръста на икономиката. Тази година се очаква ръстът в БВП да се забави до около 3.3% в сравнение със среден темп от около 5.3% в периода между 2003 и 2024 г.

Източник: Капитал

Същевременно израелското правителство обяви провеждането на търг за изграждането на над 1200 жилищни единици в спорния заселнически проект Е1, който цели да създаде непрекъснат блок от еврейски селища от Източен Йерусалим до Западния бряг. Така на практика селищата ще разделят Западния бряг на северна и южна част, което означава, че създаването на цялостна палестинска държава ще бъде невъзможно, а Източен Йерусалим – разглеждан като столица на тази държава, ще бъде разделен от останалата територия. CNN обобщава, че изпълнението на проекта би означавало „смъртта на решението на конфликта въз основа на съществуването на две държави“.

Проектът Е1 е многократно отлаган поради силния международен натиск, като в началото на септември Великобритания заедно с Франция и Канада преминаха от думи към действия срещу него. На 8 септември външният министър Ед Милибанд заяви пред парламента, че Обединеното кралство ще забрани вноса на всички стоки, произведени в израелските селища, ще обяви присъствието на Израел в окупираната територия за незаконно и ще наложи целенасочени санкции срещу лица, банки и компании, които финансират или изграждат инфраструктура за селищата. Той обвини заселниците, че извършват „етническо прочистване“ на палестинците – израз, който никой британски външен министър не е използвал досега по отношение на поведението на дългогодишен съюзник. Реакцията на Израел беше незабавна: външният министър Гидеон Саар обяви затварянето на британското консулство в Йерусалим и представи свои ответни мерки.

До момента ЕС санкционира само четири израелски групи и движения, както и три физически лица поради „сериозни и систематични нарушения на правата на човека срещу палестинците на Западния бряг“. Допълнителни мерки като търговски ограничения върху вноса на стоки от нелегалните израелски селища на Западния бряг се спъват заради „несъществуващи мнозинства за реални решения и липсата на истинско усещане за посока“, както казва пред Euronews пожелал анонимност дипломат от ЕС.

„Спечели“ войната, спечели изборите

Крайнодесните партньори в коалицията на Нетаняху като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир призовават за анексирането на Западния бряг и отхвърлят ролята на Палестинската автономия в бъдещото управление на Газа, докато опозицията все повече притиска премиера. Заплахата на подобни фигури да свалят от власт Нетаняху тежи над всяко негово действие, възприемано като „отстъпление“. Засега изглежда, че именно тези вътрешни брожения, а не външният натиск, определят какво се случва на терен. Европа остава разединена в позициите си, а Тръмп – непоследователен в готовността си да притисне Нетаняху.

Източник: Капитал

Т.нар. „точкова графика“ (dot plot), представяща индивидуалните очаквания на представителите на Фед, показва, че 16 от 18-те участници очакват още едно повишение на лихвите. Уорш е решил да не подава собствена прогноза, откакто е заел поста. Четирима от тези 16 представители смятат, че са възможни още две повишения. Двама участници очакват комитетът да спре след едно увеличение. За следващите години обаче не са предвидени нови повишения. Посочено е по едно понижение през 2028 г. и поне едно през 2029 г.

Представителите на Фед също леко повишиха прогнозите си за инфлацията през тази година. Те очакват общият индекс на цените на личните потребителски разходи (PCE) да достигне 3.7%, а базисният индекс, който изключва храните и енергията, да бъде 3.4%. И двете прогнози са с 0.1 процентен пункт над предишната актуализация от юни.

Федералният резерв не очаква да достигне целевото равнище на инфлацията до 2029 г., макар че според прогнозите и двата показателя ще се понижат рязко през 2027 г. – до 2.3% за общата инфлация и 2.5% за базисната.

Комитетът беше запазвал лихвените проценти без промяна през цялата година и се очакваше да продължи да го прави, докато в края на август нагласите постепенно не започнаха да се променят в полза на повишение.

Фед рядко прави само едно изменение на лихвите

Федералният резерв рядко предприема само едно изменение на лихвите, тъй като представителите му по принцип избягват постепенни решения, когато смятат, че инфлацията е твърде висока и изисква поддържане на по-високи лихви, или когато икономическият растеж е твърде слаб и Фед се опитва да стимулира търсенето чрез по-ниски лихви.

Източник: Капитал