Илияна Йотова привърженик на диалога с Москва печели изборите за президент в България, отбелязва в. „Либерасион“.

Без промяна на президентския пост в България. На втория тур на изборите за държавен глава, на който се изправиха двама кандидати с противоположни позиции, най-вече по отношение на войната в Украйна и отношенията с Русия, българите решиха да изберат отново Илияна Йотова за нов мандат. Тя ръководеше страната в периода след януари след оставката на тогавашния президент Румен Радев, който впоследствие стана премиер, припомня вестникът.

По време на телевизионния дебат в четвъртък вечерта Йотова заяви, че „мирът може да дойде единствено чрез преговори“. „Изливането на още пари в Украйна, предоставянето на нови и по-съвършени оръжия води единствено до още разрушения и до смъртта на много хора от двете страни“, каза тя. От своя страна, опонентът ѝ Андрей Гюров, бивш служебен премиер, подкрепен на тези избори от прозападната опозиция, заяви по време на този дебат, че „Русия трябва да прекрати агресията си, за да могат да бъдат предприети следващите стъпки“. „Нека назовем държавата, от която идват заплахите“, подчерта той, упреквайки Илияна Йотова, че не е обвинила директно Москва във връзка с тези заплахи.

Премиерът на България, левоцентрист Румен Радев също подкрепя тезата на Йотова, че „прекратяването на огъня в Украйна и мирните преговори са единствената сигурна гаранция за прекратяване на атаките срещу търговски кораби в Черно море“, коментира още изданието.

България, която исторически е близка до Русия, остава дълбоко разделена относно отношенията си с тази страна, отбелязва „Либерасион“.

Вестникът се спира и върху исторически ниската избирателна активност на първия тур на президентския вот, произведен преди седмица. Изданието цитира социолога Боряна Димитрова, според която това въздържане от гласуване на първия тур се обяснява с факта, че част от избирателите са смятали „победата на Йотова за сигурна“. Друг фактор е разочарованието от „прекомерно завишените“ очаквания на някои избиратели на партията на Румен Радев „Прогресивна България“, шест месеца след победата ѝ на парламентарните избори.

Предизборната кампания беше белязана и от обвинения на опозицията, че Румен Радев е използвал държавни ресурси, за да води кампания в подкрепа на Илияна Йотова. Централната избирателна комисия отхвърли тези обвинения, но екипът на Андрей Гюров възнамерява да отнесе случая до съда, посочва „Либерасион“.

Изданието „Вен минют“ отбелязва, че опонентът на Йотова на изборите Андрей Гюров заяви пред медиите, че приема „резултатите такива, каквито са“. „Най-доброто предстои и положихме солидни основи, върху които можем да градим“, добави той.

Изданието публикува и биографична справка за Йотова, в която припомня, че в определен период от кариерата си тя е била и член на Европейския парламент.

В. „Ле-з-еко“ отбелязва, че проруски настроената Илияна Йотова е избрана за президент на България въпреки ниската избирателна активност.

„С победата на Йотова на президентските избори, минава ли България към лагера на Москва?“, пита европейското издание „Гран континан“, което излиза на френски, испански и италиански език.

Френската редакция на „Евронюз“ коментира, че войната в Украйна е изиграла важна роля в тези избори в България – страна, разположена на източния фланг на НАТО. По време на цялата кампания Илияна Йотова многократно призоваваше за мирно решение на конфликта в Украйна чрез преговори и диалог с Русия. Тя заяви, че иска да бъде „президент на мира“.

По време на кампанията Андрей Гюров, от своя страна, демонстрира желание за по-тясно сближаване със западните партньори, засилване на подкрепата за Украйна и заемане на по-твърда позиция спрямо Москва.

Този вот представляваше първото голямо изпитание за партията „Прогресивна България“ на министър-председателя Румен Радев, възприемана като проруска и подкрепила Илияна Йотова, допълва още „Евронюз“. Наблюдателите очакват Йотова сега да остане вярна на политическата линия на Радев – запазване на европейската ориентация на България, съчетано с подкрепа за подобряване на отношенията с Русия и премахване на санкциите срещу Москва, посочва още медията и припомня и какви са по принцип правомощията на българския президент.

В кореспонденция от София френското радио Ер Еф И определя победата на Йотова като убедителна и припомня, че тя е получила подкрепата на няколко партии: „Прогресивна България“ на Румен Радев, Българската социалистическа партия, но също и крайната десница. Общото между тези различни политически формации е, че всички те са проруски настроени, отбелязва медията.

Геополитиката и въпросите на сигурността действително доминираха предизборната кампания в момент, в който войната в Украйна се приближава към България, посочва още френското радио. През октомври зачестиха атаките с дронове срещу кораби в близост до българското крайбрежие. Радев и Йотова не са склонни открито да обвиняват Русия, като вместо това призовават за организирането на мирни преговори, допълва медията.

В. „Фигаро“ препечатва информация на агенция Франс прес за резултата от втория тур на президентските избори в България. В препечатката се посочва и че според Боряна Димитрова Йотова е успяла да убеди избирателите, представяйки се като „президент на мира“. „Беше използвана чувствителната струна на страха от войната“, отбелязва анализаторката. Тя констатира също, че партията на министър-председателя Румен Радев – „Прогресивна България“, която подкрепи Йотова, е успяла отново да мобилизира своите избиратели след оспорвания първи тур, пише „Фигаро“.

В. „Монд“ пише, че избраната за президент Йотова смята, че избирателите са разбрали посланието ѝ, насочено към „доходите, мира и предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени“. От своя страна, министър-председателят Румен Радев, чиято партия застана зад кандидатурата на Йотова, заяви, че българите са избрали „стабилна и ясна перспектива“ след период на политическа нестабилност, белязан от осем парламентарни вота, произведени от 2021 г.

Източник: БТА

Няколко водещи западни издания днес публикуват материали за втория тур от президентските избори в България. 

Великобритания 

Британският в. „Файненшъл таймс“ припомня някои детайли от биографията на Илияна Йотова и развитието на политическата ситуация през последните месеци. 

Шейсет и две годишната Йотова е бивш журналист и евродепутат. В продължение на 9 години тя заемаше длъжността вицепрезидент на склонния да подкрепя Русия лидер Румен Радев, който през януари подаде оставка като президент, за да се кандидатира за премиер, пише „Файненшъл таймс“.

Радев сформира първото стабилно българско правителство за последните години, след като неговата партия „Прогресивна България“ постигна убедителна победа на изборите. Конституцията на България предоставя повече правомощия на премиера, отколкото на президента. 

Ако победата на Йотова бъде потвърдена от окончателните резултати, тя може да затвърди промяната в позицията на София спрямо Украйна, след като Радев се зарече да прекрати износа на оръжие за Киев и се въздържа да критикува Москва за атаките ѝ в Черно море след поразяването на няколко търговски кораба близо до българското крайбрежие, пише още изданието в статия. 

В последните дни от предизборната си кампания Йотова засили проруските си послания и се определи като „президент на мира“, продължава „Файненшъл таймс“.

Няколко кораба потънаха край бреговете на България и Румъния през последните седмици при атаки с дронове. Десетки моряци бяха убити и ранени, а войната се приближи до водите на НАТО, отбелязва британския вестник. В сряда контейнеровоз, превозващ опасни товари, беше ударен на 21 морски мили от българския бряг.

Радев изказа предположението, че Русия може да стои зад извършените през октомври две нападения срещу товарни кораби близо до българските води. Правителството му обаче не е предприело никакви мерки в отговор на това подозрение.

На фона на почти рекордно ниска избирателна активност проруската крайнодясна партия „Възраждане“ заяви, че усилията ѝ да мобилизира избиратели са наклонили везните в полза на Йотова, продължава „Файненшъл таймс“.

Изданието цитира социолога от агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков, който отбелязва, че избирателите с центристки политически възгледи са били склонни да подкрепят Гюров, но тази група гласоподаватели е била по-малка по численост. 

Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външни отношения, заяви, цитирана от „Файненшъл таймс“, че стотиците хиляди протестиращи, които излязоха по улиците и свалиха предишното правителство, не са се появили, когато президентският пост бе заложен на карта.

„Те знаят, че новите лидери няма да могат да изведат България от ЕС или НАТО и вече не се интересуват от геополитиката“, посочи Чернева. 

Тя добави, че разполагайки с абсолютно мнозинство в парламента и с приятелски настроен президент, Радев няма да среща пречки при изпълнението на антикорупционния си дневен ред и при осъществяването на отдавна отлаганата реформа на съдебната система.

„Остава да се види дали може да му бъде поверена тази задача. Той има чудесна възможност и голяма отговорност“, каза още Чернева, цитирана от „Файненшъл таймс“.

Германия

Българите вчера гласуваха на балотаж за нов държавен глава на фона на редица атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, пише германското сп. „Шпигел“. Приятелски настроената към Русия Илияна Йотова се изправи срещу прозападния кандидат Андрей Гюров. Смята се, че вотът има решаващо значение за бъдещия външнополитически курс на България, най-вече с оглед на войната в Украйна и отношението към Москва. 

След като даде гласа си в София, Йотова заяви, че е гласувала за „силна България в силна Европа“, която „да бъде суверенна в своите решения“. Йотова подчерта, че страната ѝ е член на ЕС и НАТО, но се противопостави на военната помощ за Украйна. В предизборната кампания тя се представяше като „президент на мира“, който иска да влезе в диалог с Москва.

Петдесетгодишният ѝ съперник Гюров заяви, след като гласува в Благоевград, че е дал гласа си за „една сигурна, стабилна и европейска България“. 

Той обвини Йотова в телевизионен дебат преди втория тур на изборите, че не е подвела изрично Русия под отговорност за атаките срещу кораби в Черно море, продължава „Шпигел“.

В началото и в средата на октомври четири търговски кораба бяха поразени от дронове край българското черноморско крайбрежие. Оттогава 21 души са в неизвестност и вероятно са загинали, отбелязва „Шпигел“. Ръководителят на правителството Румен Радев извика руския посланик, но отказа официално да назовава виновник за атаките. 

На първия тур от изборите преди една седмица Йотова получи 35% от гласовете и отбеляза малка преднина пред Гюров, който събра 32%. Тогава Йотова се представи значително по-зле, отколкото се очакваше въз основа на резултатите от предизборните анкети. Избирателната активност на първия тур възлизаше на едва 23% и бе рекордно ниска, припомня „Шпигел“. 

Германското издание цитира политолога Теодор Славев, който в интервю за Франс прес определи първия тур от изборите като „звучен шамар за от страна на избирателите за правителството на Румен Радев“, който също като Йотова се застъпва за диалог с Русия. Според политическия експерт една от причините за това е „недостатъчно убедителният отговор на Йотова на руските заплахи в Черно море“. 

„Шпигел“ се спира и на дебатите за доставките на оръжие за Украйна. 

През юни правителството спря доставките на оръжие от запасите на българската армия за Украйна и по-късно се оттегли от международната „коалиция на желаещите“ в подкрепа на Киев. Българската оръжейна промишленост обаче продължава да доставя оръжие на Киев, пише германското издание.

Българите са разделени в отношението си към Русия, продължава „Шпигел“. Според основателя на социологическа агенция „Мяра“ Първан Симеонов на президентските избори се сблъскват две визии. Едната е „консервативна, популистка и ориентирана на Изток“, а другата е „западна, елитарна и либерална“.  

В българската политическа система държавният глава има представителни функции, отбелязва „Шпигел“. Въпреки това президентът може да налага вето върху закони и освен това е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната, която е член на НАТО. 

САЩ 

Президентските избори бяха първото голямо изпитание за приятелски настроената към Москва партия „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев, пише в. „Вашингтон пост“. На парламентарните избори през април „Прогресивна България“, която подкрепи кандидатурата на Йотова, спечели 131 от общо 240 места в законодателния орган, с което си осигури абсолютно мнозинство, припомня американското издание. 

Някои наблюдатели отбелязват, че победата на Йотова ще запази президентската власт в ръцете на управляващото мнозинство. Според тези коментатори подобна концентрация на власт ще възпрепятства ефективното поддържане на системата от механизми за взаимен контрол и баланс при вземането на политически решения от страна на институциите, продължава „Вашингтон пост“.

България се присъедини към НАТО през 2004 г. и три години по-късно стана част от ЕС. Въпреки че между партиите в парламента има общо съгласие относно прозападния път на страната, широко разпространените проруски настроения, основани на традиционни исторически и културни връзки, разделят обществото, особено откакто Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна, отбелязва американското издание. 

Както Йотова, така и Радев призоваха за дипломатическо решение за прекратяване на войната, но те продължават да говорят уклончиво относно възможното руско участие в атаките с дронове в Черно море, добавя „Вашингтон пост“. 

По време на телевизионния дебат между двамата кандидати за президентския пост Йотова се застъпи за споразумение с участието както на Украйна, така и на Русия, и заяви, че „мирът може да бъде постигнат единствено чрез преговори“. Освен това Йотова предложи да се свика среща по въпросите на сигурността с участието на всички шест черноморски държави, на която да подпишат мораториум върху военните действия. 

Източник: БТА

„Репортери без граници“ добавиха президента на САЩ Доналд Тръмп в тазгодишното издание на списъка си с „Хищници, посегнали на свободата на печата“ (Press Freedom Predators 2026). Международната неправителствена организация обвини американския лидер, че откакто е започнал вторият му мандат в Белия дом, той е ожесточил още повече кампанията си срещу медиите, предаде ДПА.

„Репортери без граници“ посочиха, че Тръмп умишлено използва властта си срещу медии, чието отразяване той не харесва.

САЩ се свлякоха до 64-то място от общо 180 страни в глобалния Индекс на „Репортери без граници“ за свободата на печата.

Освен Тръмп в списъка са още лидери като руският президент Владимир Путин и китайският Си Цзинпин. Списъкът бе публикуван днес по случай признатия от ООН Международен ден за борба срещу безнаказаността на престъпленията срещу журналистите.

В тазгодишното му издание присъстват още 33 лица и организации, които според „Репортери без граници“ умишлено подкопават независимата журналистика.

Новодобавен в него е и египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, когото „Репортери без граници“ обвиняват, че закрива независими медии и хвърля журналисти в затвора. Сред другите по-интересни фигури и структури, които са посочени в списъка, са израелската армия, Китайската комунистическа партия и организирани престъпни групи в Мексико.

Френският медиен магнат Венсан Болор и технологичният предприемач и милиардер Илон Мъск също са включени.

Технологични гиганти от САЩ като „Алфабет“ и „Мета“ присъстват в списъка заради господството си на пазара на цифрови реклами, което според „Репортери без граници“ поставя медиите под икономически натиск.

Публикуван на различни интервали от 2001 г., този списък не е изчерпателен, а има за цел да осветли лицата и организациите, които тежко ограничават свободата на печата, отбелязва ДПА. 

Източник: БТА