Прилаганата социална политика в периода 2020 г. – юни 2026 година води до значително нарастване на социалните плащания, изпреварващо темповете на икономически растеж (БВП) и приходите в държавата, което налага бързи управленски решения за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси. Това става известно от одита на Сметната палата „Социални плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт”, за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г. Одитът бе възложен от Народното събрание по-рано през тази година, като от Сметната изпратен посочват, че са го изпратили до Народното събрание в определения срок, който бе 30 октомври 2026 г.

Според изводите на одиторите на Сметната палата с провежданата социална политика през периода 2020 г. – юни 2026 г. се подобрява защитата на уязвимите групи, но се създава фискален риск, който рефлектира върху целия държавен бюджет и Консолидираната фискална програма. 

Цената на провежданата социална политика за периода е създаването на структурно небалансирана, фискално натоварваща и негъвкава осигурително-социална система, която губи финансовата си автономност и се превръща в мащабна държавна социална програма. Това налага бързи и адекватни управленски решения за стабилизиране на системата, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси, посочват от одитната институция.

Според Сметната палата възможност да се усъвършенства процесът по разработване на държавната социална политика е да се извършват по-задълбочени предварителни оценки на въздействието и системно анализиране на кумулативния финансов ефект. 

Анализирани са разходите за социални плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), извършвани по осем специални закона – Закона за закрила на детето, Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ, Закона за семейни помощи за деца, Закона за социалното подпомагане, Закон за българския жестов език, Закона за ветераните от войните на Република България и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. 

За 6,5-годишния период на одита са изплатени 7,4 млрд. евро за над 5 млн. случаи/лица, като са подпомогнати средномесечно около 765 хиляди случаи/лица, se  Законът за хората с увреждания и Законът за личната помощ концентрират най-голям финансов ресурс – общо около 4,4 милиарда евро. 

Налице е нарастване на разходите за социални плащания и сериозно разминаване между темпа им и базовите приходи на държавата. Този дисбаланс не е следствие от временна икономическа криза, а е нормативно заложен с въведените  динамични макропоказатели. Някои от тях оказват най-голямо влияние върху бюджета на МТСП.

Нормативната промяна с най-силен кумулативен фискален ефект върху разходите е реформата за определяне размера на социалните помощи от месец юни 2023 г. Направена е замяна в неговата основа – от гарантиран минимален доход към „линия на бедност“, определяна ежегодно с постановление на МС. Така базата за изчисление на помощите нараства от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. (572 на сто) и достига до 764 лв. или над 390 евро през 2026 г., което автоматично разширява обхвата на правоимащите лица и катализира експлозивен ръст на разходите. 

Тази нормативна промяна за определяне на месечните помощи по Закона за социално подпомагане води до общ ръст на изплатените помощи от 110 на сто, достигайки 145 млн. лв. през 2025 г. 

Нормативното обвързване на възнагражденията на социалните и личните асистенти с размера на минималната работна заплата за страната превръща тези социални плащания в динамично растящ разход. За периода 2020 – 2026 г. минималната работна заплата се увеличава двойно, което води до ръст на разходите за възнаграждението на асистентите от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1,3 млрд. лв. през 2025 г., както и генериране на постоянен недостиг за изплащане на тези средства, налагащ извънредни трансфери от централния бюджет.

Отпадането на доходния критерий за еднократната помощ за ученици в 1-ви и 8-ми клас и включването на всички ученици до 4-ти клас през 2023 г. поставя бюджета в зависимост от броя записани ученици и лишава държавата от възможност за фискално регулиране на тези плащания чрез доходите на семействата. Разходите за помощи за ученици нарастват почти 9 пъти (от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.

Нормативните промени, оказващи влияние върху бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) в Националния осигурителен институт (НОИ), са промените в максималния и минималния осигурителен доход, промени в пенсионната формула и начина на определяне на обезщетенията, посочват от Сметната палата.

Тези нормативни промени оказват двупосочен ефект: от една страна, значително подобряват социалната защита и жизнения стандарт на населението, но от друга – влошават финансовата автономност на ДОО (възможността да разчита на собствени приходи) и създават сериозен фискален натиск върху държавния бюджет. Така бюджетът на ДОО преминава в режим на нарастващ хроничен дефицит, изискващ над 45 на сто от плащанията да се покриват от данъчните приходи в централния бюджет, констатират от одитната институция.

Основните приходоизточници на осигурителната система в България са задължителните осигурителните вноски (плащани от работодатели, работници и самоосигуряващи лица).

Приходите от осигурителни вноски почти са се удвоили – от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. на 14,87 млрд. лв. през 2025 г., което се дължи на покачване на минималния осигурителен доход, минималната работна заплата и инфлацията, а не на икономически растеж.

Увеличението на минималния осигурителен доход нараства с въведения автоматичен механизъм  (50 на сто от средната брутна работна заплата за 12 месеца) за определяне на минималната работна заплата от 2023 г. Увеличението за осигуряващите и самоосигуряващи се лица е около 77 на сто. Увеличението на минималния осигурителен доход оказва ефект върху разходната част на бюджета на ДОО, тъй като е база за изчисляване на обезщетенията за безработица, болнични и майчинство. 

Максималният осигурителен доход нараства два пъти по-бавно от минималния,  въпреки че е трикратно увеличен до 4 130 лв. през 2025 г. Той нараства с 37,7 на сто и изостава от натрупаната инфлация от 41,3 на сто и от пазарния темп на средната работна заплата. Това ограничава фискалния потенциал от високите доходи.

За периода 2020-2025 г. броят на осигурените лица нараства с едва 6,4 на сто. 

Консолидираните разходи на ДОО нарастват близо два пъти – от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г., или ръст от 91 на сто. За 2026 г. се прогнозира да достигнат близо 30 млрд. лв.

Поради изпреварващия ръст на разходите спрямо приходите, покритието на разходите с осигурителни вноски намалява от 59,9 на сто през 2020 г. на 54,9 на сто, поставяйки ДОО в зависимост от централния бюджет с над 12 млрд. лв. за 2025 г. (над 45 на сто).

Нормативните промени в пенсионната формула и начинът на определяне на обезщетенията са причина разходите за тези социални плащания да изпреварват приходите с над 17 процентни пункта. 

Така недостигът на тези средства по бюджета на ДОО нараства около два пъти за одитирания период. Разходите за пенсии се увеличават със значително по-бързи темпове от осигурителните приходи, което налага ежегодно балансиране на бюджета на ДОО чрез нарастващи трансфери от държавния бюджет. Разходите за пенсии доминират в бюджета на ДОО, като делът им в общите разходи нараства от 78 на сто през 2020 г. до 89 на сто към 30.06.2026 г., което се дължи на няколко фактора. Увеличаването на тежестта на година стаж на 1,35 от декември 2021 г. води до служебно преизчисляване на всички пенсии с разходен ефект от 449,1 млн. лв. за 2022 г.

Интегрирането на Ковид-19 добавките в пенсиите през юли 2022 г., при което временните социални помощи от 60 лв. се сливат в основната пожизнена база на пенсиите. Този ефект става постоянен, тъй като последващите индексации по „швейцарското правило“ вече се изчисляват върху по-висока база от 10 на сто вместо 6,1 на сто.

Мащабното преизчисляване на старите пенсии през октомври 2022 г. (Мярка 3 за преизчисляването на старите пенсии от 1 октомври 2022 г.), което засяга 928 000 лица и генерира постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лв. за всяка следваща година. 

Административното нарастване на минималната пенсия с близо 188 на сто за периода води до прилагането на модифицирано правило за годишно осъвременяване на пенсиите за трудова дейност. Този процес изпреварва значително кумулативното нарастване на средния размер пенсии от 155 на сто на сто. Така 45,3 на сто от пенсионерите в България получават минимална пенсия, което обезсмисля реалния им осигурителен принос и демотивира хората да се осигуряват върху реални доходи.

Промяната от месец януари 2024 г. в изплащането на болничните, при която работодателят плаща първите 2 дни вместо 3, прехвърля тежестта на третия ден като разход към ДОО. Това увеличава разходите за временна неработоспособност с над 31 на сто за една година, а за 2025 г. – с още 13 на сто спрямо предходната, посочват от Сметната палата.

Одитният доклад може да бъде намерен тук.

БТА припомня, че в началото на юли тази година Парламентът възложи на Сметната палата да извърши три одита относно управлението на публичните финанси – в социалната сфера, Министерството на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). По време на дебатите в парламента тогава Константин Проданов от „Прогресивна България“) каза, че одитът на социалните плащания цели да определят проблемите в системата и защо има структурен дисбаланс между приходи и разходи в нея.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Междинните избори за Конгрес на САЩ, новите данни за американския пазар на труда, решенията на още редица централни банки и корпоративните отчети ще бъдат във фокуса на световните финансови пазари през седмицата от 2 до 6 ноември. Инвеститорите навлизат в новия месец на фона на засилващи се съмнения около възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект, продължаващ инфлационен натиск и опасения от нова ескалация на конфликта в Близкия изток, сочат анализи на Ройтерс, Асошиейтед прес, ДПА и водещи финансови институции.

Основното политическо събитие ще бъдат изборите в САЩ на 3 ноември, които могат да променят контрола върху двете камари на американския Конгрес и да ограничат законодателните възможности на президента Доналд Тръмп. В Европа вниманието ще бъде насочено към инфлацията в еврозоната и решенията за лихвите, докато в Азия инвеститорите ще следят икономическата активност и перспективите за паричната политика.

Северна Америка

Американските фондови пазари навлизат в седмицата след нови разпродажби при технологичните акции, предизвикани от разочароващи финансови резултати и нарастващи опасения за мащабните инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект, съобщава Ройтерс.

В петък индексът S&P 500 се понижи с 1,8 на сто, а технологичният Nasdaq Composite загуби 2,9 на сто. Спадовете последваха отчетите на „Алфабет“ (Alphabet) и „Амазон“ (Amazon), които засилиха въпросите около възвръщаемостта на инвестициите в центрове за данни. Акциите на „Интел“ (Intel) поевтиняха с близо 29 на сто след публикуването на финансовите резултати на компанията.

Според Марта Нортън, главен инвестиционен стратег в „Емпауър“ (Empower), опасенията около изкуствения интелект вероятно ще се засилват, докато инвеститорите оценяват новите корпоративни отчети. Анализаторите на „Хамбургер Шпаркасе“ (Hamburger Sparkasse, Haspa) също отбелязват, че пазарите вече разграничават по-внимателно компаниите според способността им да превърнат големите капиталови разходи в устойчиви приходи.

През седмицата резултати ще представят „Епъл“ (Apple), „Адванст Майкро Дивайсис“ (Advanced Micro Devices, AMD), „Палантир“ (Palantir), „Куалком“ (Qualcomm) и „Супер Майкро Компютър“ (Super Micro Computer), както и „Макдоналдс“ (McDonald’s), „Амген“ (Amgen), „КонокоФилипс“ (ConocoPhillips) и „Букинг Холдингс“ (Booking Holdings).

Според данни на Ел Ес И Джи (LSEG IBES), цитирани от Ройтерс, след публикуването на отчетите на повече от половината компании от S&P 500 общата печалба за третото тримесечие се очертава да нарасне с 31,6 на сто на годишна основа.

Крис Галипо от „Франклин Темпълтън Инститют“ (Franklin Templeton Institute) отбелязва, че очакванията към корпоративните печалби са достигнали толкова високо равнище, че дори добри резултати могат да предизвикат разпродажби. Той обаче посочва, че енергетиката, финансовият сектор и здравеопазването продължават да подкрепят американския фондов пазар.

Междинните избори на 3 ноември ще определят дали републиканците ще запазят контрола върху Конгреса. Социологическите проучвания сочат висока вероятност демократите да спечелят мнозинство в Камарата на представителите.

Според Роберт Грайл от „Мерк Финк“ (Merck Finck) за пазарите ще бъде важна и реакцията на Доналд Тръмп при евентуално поражение. Той допуска президентът да засили използването на изпълнителни укази или да предприеме по-остри външнополитически действия. Уве Щрайх от „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ (Landesbank Baden-Württemberg, LBBW) предупреждава, че нова военна ескалация срещу Иран може да доведе до допълнително поскъпване на петрола.

Рик Меклер от „Чери Лейн Инвестмънтс“ (Cherry Lane Investments) смята, че убедителна победа на демократите би могла да засили регулаторния натиск върху технологичните компании. Анализаторите на „Комерцбанк“ (Commerzbank) обаче очакват изборите да повлияят повече върху отделни сектори, отколкото върху дългосрочната посока на фондовия пазар.

Според валутния стратег на Ай Ен Джи (ING) Франческо Пезоле политическото противопоставяне може да се отрази леко негативно на долара, докато „Хаспа“ отбелязва, че разделението на властта между президента и Конгреса исторически често се възприема положително от инвеститорите.

Другото водещо събитие ще бъде докладът за заетостта през октомври, който Министерството на труда на САЩ ще публикува в петък. Данните ще бъдат особено важни след решението на Управлението за федерален резерв (УФР) от 28 октомври да запази лихвите непроменени.

Матю Мискин от „Манюлайф Джон Ханкок Инвестмънтс“ (Manulife John Hancock Investments) определя слабия растеж на заетостта като основната липсваща част от иначе положителната картина за американската икономика.

„Комерцбанк“ прогнозира създаването на около 60 000 работни места през октомври след 29 000 през септември и запазване на безработицата на 4,2 на сто. „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ (Landesbank Baden-Württemberg, LBBW) също очаква слаб растеж на заетостта, но смята, че това няма да откаже УФР от ново повишение на лихвите през декември.

През седмицата ще бъдат публикувани и данните за свободните работни места, заетостта в частния сектор и индексите на Института за управление на доставките (ISM) за промишлеността и услугите.

В Канада основното събитие ще бъде докладът за заетостта в петък. Според Ник Рийс от „Монекс“ (Monex) сравнително слабият пазар на труда и ниската основна инфлация не оправдават ново повишение на лихвите от Канадската централна банка през декември.

Европа

В Европа основният макроикономически показател ще бъдат предварителните данни за инфлацията в еврозоната през октомври, които Евростат ще публикува в сряда. Европейската централна банка (ЕЦБ) остави лихвите непроменени на последното си заседание, но пазарите оценяват вероятността за повишение с 25 базисни пункта през декември на около 63 на сто.

Икономистите на „Инвестек“ (Investec) очакват годишната инфлация да достигне 3,9 на сто през октомври и да се ускори до 4 на сто до края на годината. „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ прогнозира, че равнището от 4 на сто може да бъде достигнато още през октомври. По-умерена е оценката на „Комерцбанк“, която очаква инфлацията да се задържи на 3,8 на сто, а основната инфлация, без енергията и храните, да остане на 2,5 на сто.

Райън Джаджасапутра от „Инвестек“ отбелязва, че данните ще бъдат особено важни за ЕЦБ, след като президентът Кристин Лагард съобщи, че Управителният съвет е обсъждал възможността за повишение на лихвите още през октомври. Според „Комерцбанк“ основният риск е предприятията да започнат по-широко да прехвърлят повишените енергийни разходи върху потребителите.

В Германия през седмицата ще бъдат публикувани индексите PMI за промишлеността и услугите, данните за промишлените поръчки и производството. „Комерцбанк“ отчита признаци на подобрение в настроенията сред германските предприятия и очаква промишлените поръчки да са нараснали с 3 на сто през септември.

Корпоративният отчетен сезон ще продължи с резултатите на „Байер“ (Bayer), „Луфтханза“ (Lufthansa), Бе Ем Ве (BMW), „Континентал“ (Continental), „Дойче Телеком“ (Deutsche Telekom), „Комерцбанк“ и Ди Ейч Ел (DHL).

Във Великобритания „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) се очаква да повиши основната лихва с 25 базисни пункта до 4 на сто в четвъртък. Алън Монкс от „Джей Пи Морган“ (J.P. Morgan) определя подобно решение като продължение на вече очертаната политика на затягане. Дани Стоилова от „БНП Париба“ (BNP Paribas) обаче смята, че пазарните очаквания за повече от четири допълнителни повишения през следващите 12 месеца може да се окажат прекомерни.

В Швеция се очаква централната банка „Риксбанк“ (Riksbank) да повиши лихвата до 1,75 на сто. Според „Банк ъв Америка“ (Bank of America) подобряващите се икономически перспективи подкрепят това решение. В Норвегия лихвата вероятно ще остане на 4,50 на сто, като „Номура“ (Nomura) очаква централната банка да подчертае необходимостта от продължително поддържане на рестриктивна парична политика.

В Полша анализаторите на Ай Ен Джи очакват лихвите да останат непроменени до края на годината, но допускат две повишения през първото тримесечие на 2027 г. В Чехия пазарите очакват увеличение до 4 на сто, като според Ай Ен Джи устойчивото потребление и по-високите заплати могат да наложат допълнително затягане.

Близък изток и Африка

Продължаващият конфликт между САЩ и Иран и затрудненията в доставките през Ормузкия проток остават сред основните рискове за инфлацията и световните финансови пазари.

Според „Хаспа“ цената на петрола сорт Брент временно е надхвърлила 115 долара за барел, докато природният газ в Европа е достигнал 100 евро за мегаватчас, равнище, съпоставимо с края на 2022 г.

Анализаторите на банката предупреждават, че продължителното задържане на високите енергийни цени ще увеличи производствените и транспортните разходи и може да ограничи икономическия растеж.

Допълнителна несигурност създава възможността за нова ескалация на конфликта след междинните избори в САЩ. Според Роберт Грайл от „Мерк Финк“ и Уве Щрайх от „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ евентуални нови американски военни действия срещу Иран биха могли да предизвикат ново поскъпване на петрола и да усложнят усилията на централните банки за овладяване на инфлацията.

Азия и Азиатско-тихоокеанският регион

В Азия основните събития ще бъдат заседанието на Резервната банка на Австралия, данните за производствената активност в Китай и останалите водещи икономики, както и новите показатели за инфлацията и международната търговия.

Резервната банка на Австралия се очаква да повиши основната лихва за пети път през 2026 г. на заседанието си във вторник. Икономистите не изключват допълнително повишение през декември или февруари, въпреки че по-високите разходи по заемите вече оказват натиск върху домакинствата и жилищния пазар.

В Китай ще бъдат публикувани частните индекси на мениджърите по поръчките на „РейтингДог“ (RatingDog) и „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global) за промишлеността и услугите. В Япония вниманието ще бъде насочено към протокола от септемврийското заседание на централната банка, след като през октомври тя запази основната лихва на 1,25 на сто.

В Южна Корея икономистите, анкетирани от „Уолстрийт Джърнъл“, прогнозират годишен растеж на износа от 86,7 на сто през октомври. Парк Сан-хюн от „Ай Ем Секюритис“ (iM Securities) обяснява очакваното увеличение с устойчивото търсене на полупроводници и по-големия брой работни дни.

Инфлацията в Южна Корея се очаква да се забави до 2,8 на сто. Според Сунхун Стивън Ли от „Мериц Секюритис“ (Meritz Securities) по-благоприятните климатични условия и по-силният вон ограничават поскъпването на храните и вносните стоки.

В Тайван инфлацията се прогнозира да бъде между 2,3 и 2,7 на сто. Ди Би Ес (DBS) посочва високите енергийни разходи като основен фактор за ценовия натиск, а „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) очаква централната банка да започне нов цикъл на повишаване на лихвите през декември.

В Югоизточна Азия инфлационният натиск също се засилва. „Ей Ен Зет Рисърч“ (ANZ Research) прогнозира ускоряване на инфлацията във Филипините до 8,4 на сто през октомври, докато „Барклис“ (Barclays) очаква 3,5 на сто в Тайланд.

Според Ди Би Ес растежът на индонезийската икономика през третото тримесечие вероятно се е забавил до 5,2 на сто. В Малайзия централната банка се очаква да запази лихвата на 2,75 на сто, но „Сити“ (Citi) допуска повишение през януари 2027 г. заради по-силния растеж и инфлационния натиск.

Латинска Америка

В Латинска Америка основните събития ще бъдат решенията за лихвите в Бразилия и Мексико.

Бразилската централна банка ще заседава в сряда след изненадващата победа на действащия президент Луиз Инасио Лула да Силва на президентските избори. Резултатът предизвика разпродажби на финансовите пазари и обезценяване на реала заради опасения от по-разхлабена бюджетна политика.

Дан Пан от „Стандард Чартърд“ (Standard Chartered) очаква централната банка да остави лихвите непроменени, за да оцени отражението на пазарните движения върху инфлацията. Според него продължителното обезценяване на реала може да увеличи ценовия натиск, но засега не изглежда вероятно да се наложи незабавно ново повишение.

В Мексико се очаква централната банка да запази основната лихва на 6,50 на сто. Според „Сити“ по-силната икономическа активност, обезценяването на песото и ускоряването на основната инфлация ограничават възможностите за ново облекчаване на паричната политика.

Общите очаквания на анализаторите остават предпазливи. „Комерцбанк“ прогнозира краткосрочно продължаване на колебанията на фондовите пазари, но запазва положителните си средносрочни оценки заради корпоративните печалби. „Хаспа“ също допуска възстановяване до края на годината, като препоръчва по-широка диверсификация на инвестициите. Резултатите от американските избори, данните за заетостта и решенията на централните банки ще покажат дали финансовите пазари ще започнат ноември с възстановяване на доверието, или с нов период на повишена предпазливост. 

Източник: БТА