Т.нар. „точкова графика“ (dot plot), представяща индивидуалните очаквания на представителите на Фед, показва, че 16 от 18-те участници очакват още едно повишение на лихвите. Уорш е решил да не подава собствена прогноза, откакто е заел поста. Четирима от тези 16 представители смятат, че са възможни още две повишения. Двама участници очакват комитетът да спре след едно увеличение. За следващите години обаче не са предвидени нови повишения. Посочено е по едно понижение през 2028 г. и поне едно през 2029 г.

Представителите на Фед също леко повишиха прогнозите си за инфлацията през тази година. Те очакват общият индекс на цените на личните потребителски разходи (PCE) да достигне 3.7%, а базисният индекс, който изключва храните и енергията, да бъде 3.4%. И двете прогнози са с 0.1 процентен пункт над предишната актуализация от юни.

Федералният резерв не очаква да достигне целевото равнище на инфлацията до 2029 г., макар че според прогнозите и двата показателя ще се понижат рязко през 2027 г. – до 2.3% за общата инфлация и 2.5% за базисната.

Комитетът беше запазвал лихвените проценти без промяна през цялата година и се очакваше да продължи да го прави, докато в края на август нагласите постепенно не започнаха да се променят в полза на повишение.

Фед рядко прави само едно изменение на лихвите

Федералният резерв рядко предприема само едно изменение на лихвите, тъй като представителите му по принцип избягват постепенни решения, когато смятат, че инфлацията е твърде висока и изисква поддържане на по-високи лихви, или когато икономическият растеж е твърде слаб и Фед се опитва да стимулира търсенето чрез по-ниски лихви.

Източник: Капитал

Конфликтът между САЩ и Иран изобщо не беше споменат.

„Фрейя“ ще пази европейското небе от ракети

След като разходите за отбрана в ЕС нараснаха с близо 80% за последните пет години, Брюксел преминава към мащабни съвместни покупки на критични активи. Фон дер Лайен обяви нов Европейски инструмент за стратегически разгръщащи средства, този път съгласуван с НАТО, и обхващащ „критичните активи за поддръжка и мултипликатори на силата, на които разчита всяка надеждна отбрана: от противовъздушна и противоракетна отбрана до стратегически транспорт и презареждане във въздуха; от космоса до киберпространството.“

Същевременно с Украйна Брюксел ще започне разработването на съвместна модулна система за противоракетна отбрана под името „Фрейя“ (Freyja), която ще съчетава украинския боен опит с европейските технологични и производствени капацитети. „И да няма място за съмнение: Европа ще защити всеки един квадратен метър от своята територия!“, обяви още председателката на комисията.

Ще градим нов коридор с Азия с помощта на България

„Тази година подписахме споразумения за свободна търговия с Индия, Меркосур, Мексико, Австралия и Индонезия. Сега имаме търговски сделки с над 80 държави – повече от всеки друг в света. А бизнесът ни иска още“, каза фон дер Лайен и обяви нов мащабен проект за международна свързаност – „Средния коридор“, който ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия с европейския пазар. Чрез инициативата Global Gateway се цели привличането на 12 млрд. евро публични и частни инвестиции за утрояване на търговските потоци и съкращаване на транзитното време за товари до 2030 г.

За реализацията на проекта ЕС ще организира Регионална среща на върха за свързаност съвместно с министър-председателя на България, обяви председателката на ЕК.

Специално внимание беше отделено на главния герой в речта на Урсула – канадския премиер Марк Карни. „Благодарение на CETA търговията ни със стоки е нараснала със 75% за по-малко от десетилетие, каза Фон дер Лайен. Наред с това ЕС издига отношенията си с Канада до ниво „Алианс за бъдещето“, интегриращ отбранително-промишлените бази и съвместните инвестиции в Арктика, критични минерали и технологии. Урсула говори за „общо пространство на просперитет, икономическа сигурност“, „партньорство не срещу някой друг, а за нашата обща сила“ под някакъв вид на „асоциирано членство“, което тепърва предстои да се изяснява как точно ще изглежда.

Що е то Европейска корпорация за критични суровини?

Икономическият натиск от Азия наближава критична точка – търговският дефицит на ЕС с Китай вече достигна 1 млрд. евро на ден, предизвиквайки деиндустриализация в промишленото сърце на Европа, констатира още председателката на комисията. Съюзът продължава да бъде зависим от Пекин за над 80% от критичните суровини и за 90% от редкоземните елементи. „Направихме много, но не сме единствените, които се опитват да диверсифицират. Трябва спешно да си осигурим и изградим свои резерви“, казва Фон дер Лайен.

Източник: Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар

на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за
които Капитал е полезен:K1 Средата
(политическа, макроикономическа регулаторна правна)K2 Бизнесът
(пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)K3 Моят капитал
(лични финанси, свободно време, образование,
извън бизнеса). Вижте всички оферти

Източник: Капитал