Централната банка на Китай увеличи покупките си на злато за осми пореден месец през октомври, отбелязвайки най-голямото месечно увеличение на златните си резерви от три години, сочат официални данни, цитирани от англоезичното издание „Чайна дейли“.

Официалните златни резерви на страната са се увеличили с 830 000 тройунции до 78,3 милиона тройунции към края на октомври. Златните резерви на Китай растат в продължение на 24 поредни месеца, според данните на Китайската народна банка (People’s Bank of China – PBOC).

Увеличението с 830 000 тройунции през миналия месец е било най-значителното от от септември 2023 г. насам, съобщи местният доставчик на пазарни данни „Уинд Инфо“ (Wind Info).

През септември Китайската народна банка закупи 740 000 тройунции, а през август – 650 000 тройунции.

Рекордните покупки са осъществени на фона на поевтиняването на благородния метал – със почти 7 на сто през миналия месец.

Въпреки това делът на златните резерви в официалните международни резерви на Китай е спаднал с 0,5 процентни пункта спрямо предходния месец до около 7,9 процента към края на октомври, главно поради спада в международните цени на златото, коментира Уан Цин, главен макроикономически анализатор в китайската агенция за кредитен рейтинг „Ориент Гооулдън Кредит Рейтинг Интернешънъл“ (Orient Golden Credit Rating International).

Към края на 2025 г. златото е съставлявало 27 процента от общите резервни активи, държани от централните банки по целия свят, което демонстрира, че настоящият дял на златото в резервите на Китай остава значително по-малък, отколкото в много страни, оставяйки значително пространство за по-нататъшно натрупване, допълни Уан Цин.

Междувременно валутните резерви на Китай са възлизали на 3,4052 трилиона долара в края на октомври, което представлява ръст от 4,9 милиарда долара, или 0,14 процента, спрямо предходния месец, съобщи Държавната администрация за валутен контрол (SAFE).

Като цяло централните банки засилиха покупките на злато през третото тримесечие до най-голям темп от края на 2024 г. насам, съобщи Световния съвет по златото (World Gold Council) по-рано през седмицата.

Геополитическите рискове и опасенията относно фискалната дисциплина подкрепиха институционалното търсене на ценния метал, добавят експертите, цитирани от в. „Уолстрийт джърнъл“.

Според Световния съвет по златото – браншова организация, представляваща златодобивните компании – институциите са добавили нетни 321 метрични тона към резервите си през тримесечния период, водени от стремежа към диверсификация на портфейлите си. Въпреки сдържания старт на 2026 г., покупките на злато от началото на годината досега са с 6 процента над нивото от миналата година.

„Централните банки останаха важен стълб на търсенето“, заяви Луиз Стрийт, старши пазарен анализатор в Световния съвет по златото. Китай и Полша бяха най-големите купувачи.

Цената на златото спадна под прага от 4000 долара за тройунция през последните дни, тъй като по-високите разходи за енергия, свързани с войната в Иран, подхранват очакванията за по-строга парична политика, което оказва натиск върху метала, който не носи доходност. Преди началото на войната в Иран в края на февруари цените на златото бяха над 5000 долара за тройунция.

Източник: БТА

Българското правителство не е предлагало пред Европейската комисия пренасочване на част от осигурителните вноски от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ), заяви в позиция вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.

В официалното ми предложение до Европейската комисия от 2 ноември 2026 г., публикувано на сайта на Комисията, няма предложение за пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ). Такова предложение не фигурира и в проекта на Закона за държавния бюджет за 2027 г., се посочва в позицията на вицепремиера, получена днес на редакционната поща на БТА.

Всички публични документи показват пълно съответствие между проекта на бюджетен план, изпратен на 15 октомври на Европейската комисия, писмото до ЕК от 2 ноември и проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 година, който вчера беше представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), изпратен на социалните партньори и публикуван на сайта на Министерството на финансите, е отбелязано в позицията.

По време на бюджетната процедура, която започна още през август, са обсъждани различни предложения и идеи, но окончателното решение кои от тях да намерят място в проекта на бюджет е на Министерството на финансите.

В същото време трите одитни доклада на Сметната палата, представени по-рано през седмицата, не анализират идеи и намерения, а констатират конкретни нарушения и действия, засягащи сериозно управлението и разходването на публичните средства от всички партии, които сами определиха политическата си конфигурация като „сглобка“, пише Донев. 

В началото на юли Народното събрание възложи на Сметната палата одити на управлението на Министерство на финансите (МФ), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Държавното обществено осигуряване за периода от началото 2020 г. до края на месец май 2026 г. Резултатите от одитите бяха оповестени в понеделник. 

Скриването на 1,5 млрд. лева от бюджетния дефицит, за да се изпълнят условията за въвеждане на еврото, подписването на договори за 18 млрд. лева за пътища при бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 11 млрд. лева, както и прокарването на т.нар. „популярни“ бюджети с прекомерна разходна част са само част от примерите за безотговорното управление на публичните финанси в последните 6 години, е посечено още в позицията на финансовия министър.

БТА припомня, че вчера Божидар Божанов от „Демократична България“, който бе гост в студиото на БНТ, прекъсна вицепремиера по време на негово участие в предаването „Панорама“,  отбелязвайки, че разполага с писмо от Гълъб Донев до ЕК, в което се посочва, че правителството предлага временно пренасочване на част от осигурителната вноска към първия стълб на пенсионната система. Донев отвърна, че това са коментари, правени с ЕК, и не може да бъде мотив да се твърди, че правителството търси средства по този начин, за да запълни дупката в публичните финанси. Финансовият министър подчерта, че управляващите са в диалог с пенсионните дружества и имат съвсем друга политика спрямо тях в сравнение с твърденията.

Премиерът Румен Радев коментира през седмицата, че са несъстоятелни твърденията, че правителството ще краде от пенсиите на българските граждани чрез втория пенсионен стълб. „Време е някои политици да осъзнаят, че предизборната кампания приключи, а с нея е редно да приключат и манипулациите“, каза Радев.

Източник: БТА

Централните банкери по света ще трябва да вземат предвид евентуално забавяне на икономически растеж, който е тласкан от изкуствения интелект, когато преценяват необходимите мерки в борбата с инфлацията. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс.

По време в събитие в централата на МВФ във Вашингтон, състояло се снощи, Георгиева отбеляза, че опасенията относно зависимостта от инвестиционния бум в областта на изкуствения интелект и високите пазарни оценки на активите оказват въздействие върху пазарите по света.

Ситуацията е нестабилна и и това вероятно ще продължи и занапред, предупреди ръководителката на МВФ.

По думите ѝ нестабилността ще затрудни работата на централните банки в момент, когато рисковете за ценовата стабилност нарастват.

Рязкото понижение на цените на акциите на технологични компании в четвъртък се отрази негативно на пазарите, особено в САЩ, на фона на опасения, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ ще доведе до засилен регулаторен контрол върху изкуствения интелект и ще забави изграждането на центрове за данни, което насочи инвеститорите към облигациите с по-сигурна възвръщаемост, припомня Ройтерс.

Политическата несигурност се отразява на търговията с акции на компании, свързани с изкуствения интелект, която и без това е помрачена основа заради опасенията относно възвръщаемостта на огромните инвестиции в инфраструктура, необходима за изчисления. Резките спадове на борсите разтревожиха както индивидуалните инвеститори, така и хедж фондовете.

Кристалина Георгиева заяви, че инвестиционният бум в областта на изкуствения интелект стимулира икономическия растеж в някои страни и помага да се компенсира шока в предлагането на петрол, предизвикан от войната в Близкия изток. Тези инвестиции обаче засилват инфлационния натиск и опасенията за финансовата стабилност.

Миналия месец МВФ предупреди за значителни рискове за икономическия растеж и финансовата стабилност, свързани с евентуален край на инвестиционния бум в изкуствен интелект, наред с други фактори, включително продължителна война в Близкия изток. 

Фондът посочи, че рязък спад на инвестициите в ИИ може да доведе до значително понижение на цените на активите и в крайна сметка до намаляване на световния брутен вътрешен продукт (БВП) с 1,1 процента до 2028 г., както и икономическото производство на САЩ с 1,8 процента.

Георгиева не акцентира върху тази песимистична прогноза, но призна, че напоследък се наблюдава пазарна нестабилност.

„Ако има забавяне на импулса за растеж, задвижван от изкуствения интелект, това ще трябва да бъде отчетено, когато централните банки преценяват необходимите мерки в борбата с упоритата инфлация“, заяви Кристалина Георгиева.

От Демократическата партия в САЩ планират да внесат поредица от нови законодателни инициативи, насочени към системите с изкуствен интелект и изграждането на центрове за данни, след като поемат контрола над Конгреса през януари, съобщи вчера Ройтерс, позовавайки се на сътрудници на конгресмени и активисти.

Това би представлявало рязка промяна спрямо досегашната политика на Конгреса, в който законодателите се съсредоточиха основно върху насърчаването на развитието на изкуствения интелект и отказаха да приемат законодателство, ограничаващо технологията.

Източник: БТА