Първият заместник-управител на Банката на Албания Холта Зачай участва в панелната дискусия „Бързи плащания в Западните Балкани“ в Тирана, където подчерта значението на присъединяването на Албания към Единната зона за плащания в евро (SEPA), съобщи за БТА агенция АТА.

Тя отбеляза, че се очаква членството в SEPA да намали разходите за трансгранични преводи и да направи плащанията между Албания и европейските държави по-лесни и по-ефективни.

Присъединяването на Албания към Единната зона за плащания в евро (SEPA), развитието на инфраструктурата за незабавни плащания и разширяването на електронните услуги бяха сред ключовите теми, обсъдени на 8-ата Международна конференция за регионални картови схеми и инфраструктури на финансовите пазари за плащания на дребно.

Зачай подчерта също така проекта „TIPS Clone“, чиято цел е да позволи извършването на плащания в рамките на секунди чрез модерна инфраструктура за незабавни плащания.

Според Зачай друг важен приоритет е разширяването на електронните плащания и разработването на нови услуги, включително плащания чрез QR кодове, както и необходимостта от насърчаване на финансовата грамотност и защита на потребителите при използването на цифрови услуги.

Първият заместник-управител на Банката на Албания подчерта, че целта е инвестициите в модерна платежна инфраструктура да се превърнат в осезаеми ползи за албанските граждани и предприятия, като им се даде възможност да извършват плащания в цяла Европа толкова бързо, лесно и сигурно, колкото биха го правили у дома.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Румънският премиер Лука Никулеску заяви днес по повод серията от бомбени заплахи срещу самолети, регистрирани в Румъния и други европейски страни, че нито едно от предупрежденията не е било потвърдено при проверките и че отговорните институции в Румъния провеждат разследвания и си сътрудничат с европейски партньори, за да установят кой стои зад тях, предаде Аджерпрес.

На въпрос дали има индикации за координирани действия или подозрения, че Русия стои зад тези заплахи, правителственият ръководител посочи по време на пресконференция днес, че не би искал да представя хипотези, преди да са завършени разследванията.

„Очевидно има причина за безпокойство тогава, когато виждаш подобни предупреждения. За щастие, това са само предупреждения, нито едно от тях не се потвърди. Отговорните институции работят. В контакт сме с нашите европейски партньори, защото видяхте, че това се случи в редица страни. А когато имаме резултатите от разследването, ще ги оповестим. Не искам да лансирам хипотези, докато те са само хипотези“, посочи Никулеску.

Изявленията идват в контекста на вълна от фалшиви бомбени заплахи, които засегнаха през последните дни десетки европейски полети и летища, предизвиквайки отклонения в маршрута на самолетите, закъснения и допълнителни проверки за сигурността, отбелязва Аджерпрес. 

Турският министър на външните работи Хакан Фидан заяви, че спорът за навигационните предупреждения (НАВТЕКС), отнасящи се до работата по електрически интерконектор между Гърция и Кипър, е решен, като заяви за гръцкия в. „Катимерини“, че „всичко е нормално, всичко е добре“.

Отговаряйки на въпрос на вестника, Фидан не даде повече подробности за решението, се посочва в онлайн изданието на вестника.

Коментарът идва след ново дипломатическо напрежение между Анкара и Атина, след като Гърция и Кипър издадоха предупреждения НАВТЕКС, разрешаващи проучвателни дейности по проекта за „Големия морски интеконектор“ (GSI) за поставяне на подводен кабел, който трябва да свърже електропреносните мрежи на двете страни.

Турция отговори, като издаде контра-НАВТЕКС, заявявайки, че част от морската зона, която се покрива от гръцкото навигационно известие, попада в континенталния й шелф и затова планираните дейности изискват координация с турските власти.

Гръцкото известие разрешава на плаващия под френски флаг проучвателен кораб „Abeille Marengo“ да осъществи изследване на морското дъно във връзка с проекта. Очаква се плавателният съд да започне проучванията в понеделник, посочва „Катимерини“.

Проектът на стойност 1,9 милиарда евро има за цел да свърже електропреносните мрежи на Гърция и Кипър, като е планирано и удължение към Израел. Той се сблъска с многократни отлагания заради разногласия между Атина и Анкара във връзка с морската юрисдикция в Източното Средиземноморие.