Кандидатът на Турция за генерален секретар на ООН Феридун Синирлиоглу обеща да приоритизира палестинския въпрос и подкрепата за двудържавно решение, ако бъде избран за поста, съобщава изданието „Тюркийе тудей“.

Турция официално внесе номинацията на бившия външен министър и бивш постоянен представител на Турция в ООН за най-високия пост в организацията в края на октомври. 

Говорейки по време на интерактивен диалог с представители на страните членки на ООН и на гражданското общество, той отговори на въпрос на посланика на Израел в ООН Дани Данон за позицията му спрямо „Хамас“ и атаката от 7 октомври 2023 г. 

Синирлиоглу посочи, че подходът му ще бъде ръководен от международното право и обеща да осъжда тероризма във всичките му форми.

На въпрос на представител на Арабската група дали би подкрепил правата на палестинския народ, ако бъде избран за генерален секретар на ООН, той отговори: „Като генерален секретар бих поставил тази историческа отговорност на челно място в моя политически ангажимент“.

Той добави, че постигането на справедливо решение по палестинския въпрос е ключово не само за арабския свят, но и за стабилността на глобалния ред и обеща да работи за всеобхватно решение, основаващо се на двудържавен модел. Хуманитарната ситуация в Газа, добави той, трябва да остане централен приоритет. 

На последвалия въпрос от страна на израелския посланик в ООН, който попита турския кандидат дали ще осъди „ясно и еднозначно“ „Хамас“ за атаката на 7 октомври 2023 г., Синирлиоглу, който е бивш посланик на Турция в Израел, подчерта, че международното право ще ръководи подхода му.

„Аз изцяло и недвусмислено осъждам тероризма във всичките му форми. И „Хамас“ или която и да е друга организация, ако или когато наруши което и да е от правилата, определени от институциите и инструментите на международното право, тогава, разбира се, те трябва да бъдат държавни отговорни“, изтъкна той.

Синирлиоглу, който беше министър на външните работи на Турция в периода от август до ноември 2015 г., в момента заема поста генерален секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), напомня изданието.

Източник: БТА

Паметта на 214 български офицери и войници, погребани в българското военно гробище в с. Цапари, Битолско, бе почетена на Архангелова задушница.

По време на Първата световна война село Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани българските воини, загинали в защита на Червената стена (кота 1248). През март 1917 г. срещу българските дивизии започва офанзива на пет пъти по-голяма по численост войска на Антантата. Сражението продължава близо три месеца и завършва с победа за българската армия, а битката е наречена „Македонската Шипка”. През 2004 г. гробището става първото официално признато българско военно гробище на територията на Северна Македония. 

„Няма по-човешко от това, когато пристъпиш в гробище и видиш кръстовете, да изпиташ тъга. На това свято място и на тези военни гробища в пределите на нашето отечество и извън него аз изпитвам само гордост. Гордост от това какви предци съм имал, гордост от това какво са направили със страната ни, гордост от саможертвата, която са поставили на олтара на Отечеството. Гордост не само за мен, но и за всички нас. Прав е поетът, когато е написал, че сме синове на юнашко племе. Мъжете, положени тук, са пример за всички нас, какво би трябвало да сме готови да направим. Живеем във време, в което много по-малко се изисква да направим за Родината си. Много по-малко се изисква да дадем и трябва да сме готови да го дадем, за да не остане тяхната саможертва само като пример, пред който да се прекланяме. Не е достатъчно само да се прекланяме. Тази наша гордост, следва да превърнем в дела“, обърна се към присъстващите посланикът на България в Република Северна Македония Желязко Радуков. 

„За българския народ воинската памет е неразделна част от националната идентичност. Тя ни свързва с поколенията, които са защитавали България и ни напомня, че свободата, мирът и сигурността не са даденост, а ценности, които трябва да бъдат отстоявани с отговорност, мъдрост и решимост. Поклон пред загиналите български войни и вечна слава!“, каза в словото си българският заместник-министър на отбраната Катерина Граматикова.

„Тук съм и за да видя след 27 години как това място, на което някога нямаше нито един кръстен знак, сега вече е място за почит, място за памет, място за достойнство и място за гордост. Трябва за знаем, че има неща, на които сме длъжници и да отдаваме почит на онези, дали живота си за свободата на други българи, които са страдали под чужда власт“, посочи в словото си съпредседателят на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония и бивш посланик на страната ни в Скопие проф. Ангел Димитров.

На паметника на българското военно гробище венци и цветя бяха поднесени от името на министъра на отбраната и началника на отбраната на България, посолството на страната ни в Скопие, генералното консулство на България в Битоля, от съпредседателя на историческата комисия, от военните аташета на Италия, Украйна, Китай, Хърватия, Великобритания, Съюза на ветераните от воините на България, както и от името на сдруженията на българите в Северна Македония. 

Наред със заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова и посланика на България в Северна Македония Желязко Радуков, на българското военно гробище в с. Цапари присъстваха Людмил Михайлов, директор дирекция Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание към Министерство на отбраната на Република България, Станислав Генков, държавен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО, Бригаден генерал  Станчо Кайков, Началника на Националния военен университет „Васил Левски“, полк. Георги Георгиев, началник на Централното военно окръжие (ЦВО) в България, подполк. Дилян Петров, зам.-началник на щаба на ЦВО, генералният консул на страната ни в Битоля Петър Петров, членовете на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, дипломати от дипломатическите мисии на страната ни в Скопие и Битоля, Съюза на ветераните от войните на България, представители на българските сдружения в Северна Македония. 

Панихида за загиналите бе отслужена в църквата „Св. Георги“ в Цапари, а българската делегация положи цветя и на надгробните паметници на седем български офицери, погребани в двора на църквата. 

Вчера българската делегация положи венци и цветя и на паметната плоча на българските воини, загинали през 1914-1918 г., във военното гробище в Прилеп, където са погребани и австро-унгарски, германски, румънски, руски, турски, сръбски и албански войници, на паметника на 193 български офицери и войници в района на с. Дреново, община Кавадарци, и на паметника на загиналите български офицери и войници в двора на църквата в с. Беранци, Битолско.  

Източник: БТА

Турският министър на външните работи Хакан Фидан заяви днес, че глобалните търговски маршрути трябва да бъдат защитени от конфликти и политически натиск, като подчерта, че инфраструктурата сама по себе си не може да гарантира свързаност и че е време Турция да обмисли глобална инициатива за подсилването й, съобщава изданието „Тюркийе тудей“.

„Маршрутите трябва да бъдат защитени. Конфликтите трябва да бъдат овладени. Политическите спорове не трябва да парализират системите, които поддържат глобалните икономики“, заяви той по време на международния форум „TRT World Forum 2026“ в Истанбул, организиран от турската държавна радио и телевизионна корпорация ТРТ.
 
„Един търговски маршрут не може да се превръща във военен маршрут, както видяхме в Черно море. Една енергийна връзка не трябва да бъде използвана като инструмент за политически натиск. Един тесен проход не може да нарушава веригите и да засяга икономиките на хиляди километри разстояние“, подчерта първият дипломат на Турция.

Той заяви, че нарастващата глобална свързаност е увеличила броя на „тесните места“, докато енергийните и транспортните маршрути намаляват, което създава „структурна уязвимост“.

„Страните естествено ще се опитат да защитят достъпа си до ключови маршрути, пазари и ресурси. Когато този достъп стане ненадежден, рисковете, свързани със зависимостта, ще отстъпят място на несигурност и конкуренция. Не трябва да допускаме това“, отбеляза Фидан.

Външният министър също така заяви, че Турция е поела отговорност за регионалната политическа динамика и добави: „Експанзионистката политика на Израел, продължаващата му агресия срещу съседите му и ако погледнем към клането в Газа, за съжаление, това са въпроси, на които не се отдава достатъчно значение“.

„Стратегическият императив тук трябва да бъде да направим транспортните връзки по-разнообразни, по-устойчиви и по-включващи“, отбеляза той, като призова за укрепване на съществуващите маршрути чрез ефективни мерки и институции за сигурност, както и за разнообразяване на коридорите с цел подкрепа на глобалните вериги за доставки.

„Турция подкрепя именно тази визия. Ние не разглеждаме географското си положение просто като мост между континентите. Смятаме, че носим стратегическа отговорност“, каза той. „Географията създава възможности, но визията, инфраструктурата и дипломацията са това, което ще ги превърне в реалност“, добави Фидан.

Източник: БТА