Същевременно израелското правителство обяви провеждането на търг за изграждането на над 1200 жилищни единици в спорния заселнически проект Е1, който цели да създаде непрекъснат блок от еврейски селища от Източен Йерусалим до Западния бряг. Така на практика селищата ще разделят Западния бряг на северна и южна част, което означава, че създаването на цялостна палестинска държава ще бъде невъзможно, а Източен Йерусалим – разглеждан като столица на тази държава, ще бъде разделен от останалата територия. CNN обобщава, че изпълнението на проекта би означавало „смъртта на решението на конфликта въз основа на съществуването на две държави“.

Проектът Е1 е многократно отлаган поради силния международен натиск, като в началото на септември Великобритания заедно с Франция и Канада преминаха от думи към действия срещу него. На 8 септември външният министър Ед Милибанд заяви пред парламента, че Обединеното кралство ще забрани вноса на всички стоки, произведени в израелските селища, ще обяви присъствието на Израел в окупираната територия за незаконно и ще наложи целенасочени санкции срещу лица, банки и компании, които финансират или изграждат инфраструктура за селищата. Той обвини заселниците, че извършват „етническо прочистване“ на палестинците – израз, който никой британски външен министър не е използвал досега по отношение на поведението на дългогодишен съюзник. Реакцията на Израел беше незабавна: външният министър Гидеон Саар обяви затварянето на британското консулство в Йерусалим и представи свои ответни мерки.

До момента ЕС санкционира само четири израелски групи и движения, както и три физически лица поради „сериозни и систематични нарушения на правата на човека срещу палестинците на Западния бряг“. Допълнителни мерки като търговски ограничения върху вноса на стоки от нелегалните израелски селища на Западния бряг се спъват заради „несъществуващи мнозинства за реални решения и липсата на истинско усещане за посока“, както казва пред Euronews пожелал анонимност дипломат от ЕС.

„Спечели“ войната, спечели изборите

Крайнодесните партньори в коалицията на Нетаняху като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир призовават за анексирането на Западния бряг и отхвърлят ролята на Палестинската автономия в бъдещото управление на Газа, докато опозицията все повече притиска премиера. Заплахата на подобни фигури да свалят от власт Нетаняху тежи над всяко негово действие, възприемано като „отстъпление“. Засега изглежда, че именно тези вътрешни брожения, а не външният натиск, определят какво се случва на терен. Европа остава разединена в позициите си, а Тръмп – непоследователен в готовността си да притисне Нетаняху.

Източник: Капитал

Т.нар. „точкова графика“ (dot plot), представяща индивидуалните очаквания на представителите на Фед, показва, че 16 от 18-те участници очакват още едно повишение на лихвите. Уорш е решил да не подава собствена прогноза, откакто е заел поста. Четирима от тези 16 представители смятат, че са възможни още две повишения. Двама участници очакват комитетът да спре след едно увеличение. За следващите години обаче не са предвидени нови повишения. Посочено е по едно понижение през 2028 г. и поне едно през 2029 г.

Представителите на Фед също леко повишиха прогнозите си за инфлацията през тази година. Те очакват общият индекс на цените на личните потребителски разходи (PCE) да достигне 3.7%, а базисният индекс, който изключва храните и енергията, да бъде 3.4%. И двете прогнози са с 0.1 процентен пункт над предишната актуализация от юни.

Федералният резерв не очаква да достигне целевото равнище на инфлацията до 2029 г., макар че според прогнозите и двата показателя ще се понижат рязко през 2027 г. – до 2.3% за общата инфлация и 2.5% за базисната.

Комитетът беше запазвал лихвените проценти без промяна през цялата година и се очакваше да продължи да го прави, докато в края на август нагласите постепенно не започнаха да се променят в полза на повишение.

Фед рядко прави само едно изменение на лихвите

Федералният резерв рядко предприема само едно изменение на лихвите, тъй като представителите му по принцип избягват постепенни решения, когато смятат, че инфлацията е твърде висока и изисква поддържане на по-високи лихви, или когато икономическият растеж е твърде слаб и Фед се опитва да стимулира търсенето чрез по-ниски лихви.

Източник: Капитал

Кой е договорил проекта?

Въпросът кога и от кого е договаряна мащабната инициатива остава без категоричен отговор на официално равнище. От огласената позиция на еврокомисарката по разширяването Марта Кос стана ясно, че форумът и съпътстващите инфраструктурни коридори са резултат от дългогодишна работа по вече съществуващи и утвърдени рамки на ЕС, чието реализиране навлезе в нов етап.

От своя страна българската външна министърка отказа да навлиза в подробности относно конкретната хронология на преговорите. „Ние поставихме тази тема и мисля, че бяхме чути на най-високо ниво… и показахме защо ние можем да бъдем домакини на тази среща“, коментира Петрова в Страсбург. Тя обясни единствено, че домакинството е „голям успех и ясен знак за висока степен на доверие от страна на Европейската комисия спрямо настоящото българско правителство и способността му да действа бързо и проактивно“.

Велислава Петрова припомни, че по-рано тази седмица „министърът на транспорта представи списък с приоритети (приоритетни инфраструктурни проекти – бел ред.). Точно сега не става въпрос само за нашите проекти, а за проекти, които допринасят за сигурността и стабилността на региона. Именно тук е ролята и на този нов коридор“.

Какво знаем за новия коридор

Т.нар. Среден коридор (Middle Corridor) ще представлява мултимодален транспортен и енергиен маршрут, целящ да свърже пряко Европа с Централна Азия, заобикаляйки традиционните трасета на север поради войната в Украйна и нестабилността на юг.

Източник: Капитал