/ГГ/

Източник: БТА

Арменският премиер Никол Пашинян днес обяви, че страната му ще кандидатства за членство в Европейския съюз до 2028 г. – ход, който причинява напрежение между кавказката държава и Русия, предаде Франс прес. 

Отношенията между Москва и Ереван се влошиха значително, след като арменската армия бе победена от Азербайджан през 2020 г., след което Баку си върна оспорвания анклав Карабах през 2023 г.

След като обвини съюзниците си в Русия, че не са осигурили достатъчна защита, бившата съветска република Армения се обърна към Запада.

“Започнахме процес, имащ за цел създаването на алтернатива, така че нашият народ да има възможност да избира”, заяви Пашинян на пресконференция. 

“Този процес в крайна сметка ще ни доведе, през 2027 или 2028 г., до официално подаване на заявление за започване на процеса на присъединяване към ЕС като пълноправен член“, добави той.

Пашинян уточни, че Армения няма непосредствено намерение да се изтегли от Евразийския икономически съюз – търговски блок, обединяващ няколко от съюзниците на Русия.

Москва многократно заяви, че присъединяването към ЕС, докато страната все още е член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), не е възможно и призова Армения да проведе референдум относно намеренията на правителството да се обърне на запад.

Никол Пашинян обаче заяви, че страната му е загубила интерес към ОДКС – воден от Русия военен алианс, в който Ереван прекрати членството си.

Тази година Москва наложи търговски ограничения върху арменския земеделски износ и заплаши да премахне отстъпките върху цените на руска енергия, дадени на Ереван.

Русия е основен търговски партньор на Армения и ключов пазар за износа на страната. Много арменци живеят и работят в Русия, а Ереван зависи от Москва за въоръжението и енергийните си доставки. 

Източник: БТА

Германия предлага да бъдат заделени още 100 милиона евро за възстановяване на водоснабдителната, енергийната и транспортната инфраструктура на Украйна и за укрепване на устойчивостта срещу засилените руски атаки, предаде Ройтерс, като се позова на писмо на германското министерство на финансите.

Средствата, които биха допълнили финансирането за Украйна, включено в бюджета за 2026 г., биха покрили щетите, причинени от руската въздушна кампания, която се засили от лятото, пише в писмото до парламентарната бюджетна комисия.

Правителството на Германия през септември вече задели 250 милиона евро за Фонда за енергийно подпомагане на Украйна.

„Тази необходимост е непредвидена, тъй като към момента на приемането на федералния бюджет за 2026 г. е нямало как да бъде прогнозирана интензивността на този конфликт“, пише в писмото. „От юли 2026 г. Русия извършва все по-чести и интензивни атаки срещу критичната и цивилната инфраструктура в големите градове, транспортните маршрути, логистичните центрове и компаниите“, казва още ведомството.

Правителството на канцлера Фридрих Мерц е най-големият европейски донор на Украйна и предоставя на Киев военна помощ на стойност милиарди евро, отбелязва Ройтерс.

Според писмото на фона на наближаването на зимата 80% от капацитета за производство на енергия на Украйна е бил унищожен от началото на руската инвазия през 2022 г., а атаки през октомври са предизвикали спирания на тока в повече от една трета от украинските области.

Предвижда се средствата да бъдат използвани за оборудване за децентрализирано производство на енергия и съхранение на енергия, ремонти на водоснабдителна и енергийна инфраструктура, противопожарно оборудване и ремонти на училищни сгради.

Източник: БТА