/ТНП/

Източник: БТА

Трябва да има публичен списък на забавените съдебни актове, защото един съдия не може да бъде чакан да изпише актовете си, заяви кандидатът за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Милена Карагьозова по време на изслушването си пред правната комисия.

Съдия Милена Карагьозова е предложена за кандидат за член на ВСС от ПГ на „Прогресивна България“. Тя има близо 30 години юридически стаж, основно в системата на наказателното правосъдие. Работила е 21 години в Районния съд в Горна Оряховица, а от 2022 г. е съдия в Окръжния съд във Велико Търново, където от 2024 г. е заместник-председател и ръководител на наказателното отделение. Има и академичен опит като асистент по наказателно право.

В концепцията си тя подкрепи регулярното провеждане на конкурси. Карагьозова коментира, че по отношение на дисциплинарната дейност, ръководен принцип в работата ѝ ще бъде прилагането на ясни и еднакви критерии и принципност спрямо всички.

Карагьозова посочи още, че според нея независимостта на съдебната система трябва да се разглежда под два ъгъла – спрямо външни фактори, влияещи на цялата система, и независимост на отделните магистрати да не допускат намеса в пряката им работа.

Попитана от „Прогресивна България“ дали смята, че един съдия би могъл да разбере спецификата на прокурорската работа по-добре от някои прокурори, тя отговори, че съдията работи сам, разглежда актовете на прокуратурата и ги оценява. Карагьозова допълни, че освен това, ако мандатът на главния прокурор е седем години, а на член на ВСС е пет, тя би се върнала в съда, където избраният или неизбраният от нея няма да има „йерархично“ надмощие над нея.

В отговор на въпрос от ГЕРБ-СДС дали ВСС трябва да има политическа квота, тя посочи, че според нея този модел функционира добре и допълни, че номинирането на съдии в прокурорската квота не би позволило да се развият зависимостите, които се наблюдават сега.

На въпрос от „Демократична България“ да обясни защо казва, че кандидатите за административни ръководители трябва да заявят предварително, че ако бъдат избрани, ще назначат свои заместници от по-долни нива на съда или прокуратурата, тя обясни, че подобно действие трябва да е много мотивирано. Налага се, защото това е изписано в закона като изключение, но в момента се е превърнало в норма. Кадровия дефицит е голям, но ръководителят може да търси и административни качества у своите заместници, освен професионалните, които конкурсите за повишаване гарантират, обясни Карагьозова.

Попитана от „Продължаваме промяната“ дали е имала контакти със Сотир Цацаров, Георги Чолаков или Борислав Сарафов и дали има допир до кръговете с влияние в съдебната система, Карагьозова отговори, че не е имало опити да ѝ се оказва влияние. По отношение на тримата изброени, тя каза, че веднъж се е срещала само с Цацаров, докато е бил главен прокурор, като само са се поздравили.

В отговор на въпрос от „Възраждане“ какви правила би предложила за вземането на кадрови решения в случаите, когато са внесени в последния момент, тя отговори, че не споделя тази практика и ще настоява за изготвянето на механизъм за превенция на подобни случаи.

Комисията по правни въпроси към Народното събрание за трети ден провежда изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Според предварително утвърдения график 20-имата кандидати ще бъдат изслушвани от 2 до 6 ноември. 

Изслушванията се излъчват в реално време на сайта на Народното събрание и на сайта на БТА.

Източник: БТА

Парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа и одобри рамковите позиции на България по предложенията за регламенти относно Агенцията на Европейския съюз (ЕС) за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст). Особено мнение изрази депутатът от „Демократична България“ Калоян Иванов, който се въздържа при гласуването. 

Заместник-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов представи националната позиция по предложението за изменение на регламента за Европол. Отстояваме позицията, че агенцията следва да спази подпомагащата си функция спрямо държавите членки, които да останат отговорни за взимане на крайните решения. Изразяваме последователна подкрепа за укрепване на ролята на Европол като хъб за обмен и анализ на информация, посочи той. България подкрепя предложенията за засилване на взаимодействието на Европол с частни субекти, с трети страни и други агенции и органи на Съюза. Особено полезно ще е подобряването на възможностите за директен обмен на информация между Европол и доставчиците на телеконикационни и финансови услуги, които разполагат с ценна информация за целите на разследванията, каза още заместник-министърът.

Катинов изрази и резервите на вътрешното министерство по някои аспекти, които, по думите му, се споделят и от по-голяма част от останалите държави членки. Така например за нас са неприемливи предвидените нови правомощия на агенцията, според които тя може да поиска от държава членка да започне разследване на нейна територия, каза той. Неприемливо е и създаването на офиси за подкрепа на Европол в националните звена. Считаме, че към настоящия момент функциите на тези офиси се изпълняват успешно от бюрата за връзка с агенцията, допълни зам.-министърът.  

Депутатът Калоян Иванов изрази притеснения относно представеното становище и прекомерното акцентиране върху защитата на националните компетенции. Той изрази и опасения дали тези ограничения няма да създадат възможност националните институции да възпрепятстват европейското сътрудничество, включително чрез забавяне или отказ от представяне на информация. 

Заместник-министър Катинов каза, че националният интерес е над всичко и няма как да позволят да се намесват в наши разследвания, даже и от компетентността на Европол. Колегата му от МВР Николай Дановски допълни, че Европол следва да укрепва капацитета си, но в същото време държавите членки да запазят националния суверенитет относно стартиране на наказателно преследване. По думите му тази позиция се споделя и от всички други държави членки. В рамките на работните формати към съвета е налице пълно единодушие, че Европол следва да запази подпомагащата си функция, така че България е напълно в унисон с мненията на другите държави членки, допълни той.

Заместник-министърът на правосъдието Ирена Борисова представи позицията на България по предложението за регламент относно Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие Евроюст. България подкрепя целите на предложението на Европейската комисия за преразглеждане на правната рамка на Евроюст, насочени към повишаване на оперативната ефективност на агенцията, оптимизиране на управлението й и укрепване на съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси, посочи тя.

Същевременно имаме и забележки и те са свързани с това, че реформата на Евроюст трябва да запази основната роля на агенцията, а именно да подпомага координацията и сътрудничеството между националните органи в борбата с тежката трансгранична престъпност. От особено значение е предложените изменения да не засягат процесуалната автономия и независимостта на компетентните национални правооздавателни органи, заяви Борисова. По отношение на възможността Евроюст да действа по собствена инициатива, оценяваме положително възможностите за по-ранно установяване на случаи, изискващи координации за своевременно реагиране, но считаме, че обхватът и границите на тези правомощия следва да бъдат ясно определени, каза зам.-министърът. Поддържаме позицията, че е необходимо компетентните национални органи да запазят отговорността за преценка и предприемане на последващи действия в съответствие с националното законодателство, допълни тя.  

Източник: БТА