Поскъпването на петрола с 10 на сто би повишило потребителските цени в България с между 0,5 на сто и 0,9 на сто, като по-реалистичната оценка е близо до горната граница. Това става известно от анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Според анализа, ценовият шок засяга най-силно транспорта, химията, производството на строителни материали и енергетиката, а косвено – и храните. Тъй като използваният модел е линеен, при 30 на сто поскъпване ефектът върху потребителските цени би бил около три пъти по-голям, тоест между 1,6 на сто и 2,7 на сто, уточнява Дацов.

Анализът е разделен на два сценария. „Сценарий А“ е на база поскъпване с 10 на сто само на суровия нефт и газа и „сценарий Б“, който включва и повишаване на цените на рафинираните нефтопродукти. Ефектът върху потребителските цени при първия би бил поскъпване с малко над 0,5 на сто, докато при втория потребителските цени се повишават до близо 0,9 на сто.

При поскъпване на петрола с 10 на сто най-силно засегнати са производството на неметални минерални продукти (3,1 на сто) и химията (3,1 на сто), където природният газ е основна суровина и енергиен източник. Следва транспортът – сухопътен (2,7 на сто), воден и въздушен (около 1,9 на сто). При тях разликата между сценариите е голяма, защото горивата са основен разход, уточнява Дацов. Цените на електро- и топлоенергията растат с около 1,7 на сто.

При някои отрасли преобладава косвеният ефект. При водоснабдяването и въглищата прекият ефект е под 0,3 на сто, но общият надхвърля 1,2 на сто заради поскъпването на електроенергията и транспорта. Хранителните продукти поскъпват с 0,7 – 0,8 на сто, почти изцяло косвено.

Анализът е по ценовия модел „разходи-продукция“ на базата на таблиците „Ресурси-Използване“ на Националния статистически институт за 2018-2022 година.

Източник: БТА

„Тойота” (Toyota), най-големият автомобилен производител в Япония, съобщи, че печалбата през второто фискално тримесечие е намаляла с 19 на сто на годишна база, но компанията повиши прогнозата си за финансовата година, предаде Асошиейтед прес. 

Нетната печалба на „Тойота мотър” (Toyota Motor Corp.) за периода юли–септември е спаднала до 759,4 млрд. йени (4,8 млрд. долара) спрямо 932 млрд. йени за същия период година по-рано.

Тримесечните продажби са нараснали до 13,4 трлн. йени спрямо 12,4 трлн. йени въпреки неблагоприятните последици от американските мита, както и прекъсванията във веригите за доставки и поскъпването на суровините, причинени от войната в Близкия изток.

Сега „Тойота” прогнозира печалба от 3,57 трлн. йени за цялата финансова година, приключваща през март 2027 г., спрямо предишната прогноза за 3,25 трлн. йени. Печалбата на компанията за предходната финансова година възлизаше на 3,8 трлн. йени.

„Тойота”, която произвежда хибридния модел „Приус” (Prius) и луксозните автомобили „Лексус” (Lexus), е продала 4,76 милиона автомобила през първата половина на финансовата година спрямо 4,78 милиона година по-рано.

Компанията очаква да продаде общо 9,7 милиона автомобила в световен мащаб през цялата финансова година спрямо близо 9,6 милиона през предходната.

Подобно на други японски износители „Тойота” се възползва от слабата йена, която увеличава стойността на приходите ѝ от чужбина при преизчисляването им в японската валута. В момента доларът се търгува на ниво около 158 йени спрямо 154 йени преди година.

По региони продажбите на „Тойота” в Китай са пострадали отчасти заради рязкото поскъпване на бензина. В САЩ продажбите остават силни, а в Япония (основният пазар на компанията) и в Европа се задържат стабилни.

Сред моделите, които напоследък се продават добре в Япония, са спортните автомобили с повишена проходимост „РАВ4” (RAV4), „биЗет4Екс” (bZ4X) и „Ленд крузър ЕфДжей” (Land Cruiser FJ). В САЩ популярни са хибридните версии на „Камри” (Camry) и „РАВ4”, посочи „Тойота”. Като цяло продажбите в Азия са останали без промяна, но са нараснали в Индонезия и Тайланд.

Представители на „Тойота” заявиха, че компанията е ограничила ефекта от поскъпването на суровините чрез оптимизиране на световната си мрежа за доставки и поддържане на високи продажби.

За първата половина на финансовата година „Тойота” отчете печалба от 2,2 трлн. йени спрямо близо 1,8 трлн. йени година по-рано. Приходите са нараснали до 26,96 трлн. йени от 24,6 трлн. йени.

Акциите на „Тойота” поскъпнаха на борсата в Токио след обявяването на финансовите резултати – до около 3500 йени спрямо приблизително 3200 йени преди това.

Източник: БТА

Банковата криза в Парагвай, предизвикана от поемането под контрола на централната банка на голяма финансова институция, която в миналото е била свързана с президента Сантяго Пеня, придоби политически характер, след като късно снощи в парламента беше внесено искане за отстраняване на държавния глава, предаде Франс прес.

Депутати от различни опозиционни формации внесоха в парламента искане за започване на процедура по импийчмънт, като обвиняват президента в „неизпълнение на служебните задължения“ и „конфликт на интереси“.

Маурисио Еспинола, депутат от дисидентското крило на управляващата консервативна партия, заяви пред АФП, че искането е събрало необходимите 35 подписа на народни представители и е било предадено на председателя на Камарата на депутатите. Извънредно заседание, на което документът ще бъде разгледан, е насрочено за днес.

Стотици хора се събраха вчера вечерта в столицата Асунсион след първите протести, проведени предишния ден, съобщиха журналисти на АФП.

„Това са парите от пенсията ми и не знаем дали ще можем да си ги получим“, заяви пред АФП 50-годишната лекарка Тереса Монтиел.

За да бъде официално задействана процедура по отстраняване на президента, искането трябва да бъде одобрено от 53-ма от общо 80-те депутати. След това думата има Сенатът, където за одобряването му ще са необходими гласовете на 30 от общо 45 сенатори.

Консервативната партия „Колорадо“ на президента Пеня, която е на власт от 2023 г., разполага с мнозинство и в двете камари на парламента, но в редиците ѝ има вътрешни разногласия.

Кризата избухна във вторник, когато Парагвайската централна банка пое контрола над една от големите финансови институции в страната – „Уено Банк“ (Ueno Bank), която има 2,94 милиона клиенти. В резултат милиони вложители бяха лишени от непосредствен достъп до депозитите си.

Централната банка обясни намесата си с това, че коефициентът на платежоспособност на „Уено“ е паднал под изисквания праг от 50 на сто.

Няколко часа по-късно управителят на Парагвайската централна банка Карлос Карвайо, който преди това е ръководил същата банка, преди да застане начело на централната финансова институция през 2023 г., обяви оставката си. Тя беше поискана от президента Пеня.

47-годишният държавен глава, бивш министър на финансите, също е имал връзки с „Уено“. До 2025 г. той е притежавал акции в холдингова компания, контролираща банката, придобити преди встъпването му в длъжност като президент.

Във видеозапис, публикуван в социалната мрежа Екс (X), президентът Пеня се опита да успокои обществеността: „Финансовата система е стабилна. Тя разполага с институции и механизми за защита“.

От своя страна Парагвайската централна банка отхвърли слуховете за други свои намеси във финансовата система. В официално съобщение институцията „потвърждава, че националната финансова система поддържа адекватни равнища на платежоспособност и ликвидност“.

В рамките на 24 часа парламентът прие по бързата процедура законопроект, предложен от Сантяго Пеня, който предвижда още „в следващите 24 часа“ да започне изплащането на авансови суми на вложителите, засегнати от кризата с „Уено“.

Съгласно закона, публикуван от президента в социалната мрежа „Екс“, тези авансови плащания могат да достигнат до равностойността на „40 минимални месечни заплати“, или 121 милиона гуарани (близо 20 000 долара).

Източник: БТА