Балкани
Зимата настъпва в Турция: метеоролозите предупреждават за застудяване, снеговалежи и силен вятър днес и утре

Значително застудяване, снеговалежи и силни ветрове се очакват в Турция днес и утре, съобщи турската телевизия ТРТ Хабер, позовавайки се на прогнозите на Главната дирекция по метеорология.
Валежи ще обхванат днес предимно северните и източните части на страната. В някои райони на Източен Анадол, както и по високите места на Черноморския регион се очакват суграшица и снеговалежи.
По крайбрежието на Мраморно, Егейско и Черно море вятърът ще достигне скорост до 60 км/ч, което създава условия за буря.
В неделя дъждовното време ще премине на изток и ще обхване източната половина на Турция. Интензивни дъждове се очакват по централното и източното черноморско крайбрежие, а в по-голямата част от Източен Анадол, във вътрешните райони на Черноморския регион и в източната част на Централен Анадол ще има снеговалежи.
Температурите ще се понижат осезаемо. В окръг Ерзурум нощните стойности ще достигнат минус 4 градуса, а дневните няма да надхвърлят 1 градус. В Анкара през нощта срещу понеделник се очаква температурата да падне до минус 1 градус. Рязък спад на температурите се очаква и на други места в страната.
Турските метеоролози предупреждават за опасност от наводнения вследствие на интензивните валежи в Черноморския регион и Югоизточна Турция, затруднения в транспорта заради снеговалежите в Източен Анадол и силни ветрове и бури в крайбрежните и вътрешните райони. Властите призовават гражданите да бъдат внимателни и да вземат необходимите предпазни мерки.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
Посещенията на чуждестранни круизни кораби в Хърватия са се увеличили с 9,9 процента за девет месеца, съобщи Хърватската статистическа служба

Посещенията на чуждестранни круизни кораби по хърватското адриатическо крайбрежие са се увеличили с 9,9 процента през първите девет месеца на 2026 г. спрямо същия период на миналата година, достигайки 677, съобщи Хърватската статистическа служба, цитирана от ХИНА.
Само през септември са регистрирани 132 посещения на круизни кораби, което е увеличение с близо 19 процента на годишна база. Плавателните съдове са довели 184 500 пътници – с 11 процента повече спрямо септември 2025 г.
Общо 958 100 туристи са пътували с чуждестранни круизни кораби до Хърватия през деветмесечния период, което представлява ръст от 11,7 процента, отбелязва ХИНА. Броят на круизните кораби е бил 80 – с един по-малко спрямо година по-рано, но престоят им в хърватски води е нараснал със 7,7 процента до 1557 дни.
Корабите са плавали под флаговете на 15 държави. Най-много посещения – 201, или близо 30 процента от общия брой, са осъществили плавателни съдове под малтийски флаг. Следват тези под флаговете на Бахамските острови със 174 посещения, Норвегия с 66 и Панама с 52.
Дубровнишко-неретванската област е била водещата дестинация за круизния туризъм, като на нея се падат 46,5 процента от всички посещения. Дубровник е най-посещаваното пристанище с 505 акостирания, сочат статистическите данни. Следват Сплитско-далматинската област с пристанище Сплит и Задарската област с пристанище Задар. Сред останалите често посещавани пристанища са Корчула, Хвар, Ровин и Шибеник.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Хърватски активисти започнаха кампания срещу изграждането на център за данни в Топуско

Активисти на неправителствената организация „Зелено действие“ (Green Action) поставиха днес началото на кампания срещу плановете за изграждане на мащабен център за данни в Топуско, Централна Хърватия, като проведоха протестен пърформанс на централния площад в Загреб и предупредиха, че проектът застрашава околната среда, местните общности и обществото като цяло, предаде хърватската агенция ХИНА.
Издигайки транспаранти с надписи „Да не бъдем наивни. Да се учим от грешките на другите“ и „Спрете замърсяващите центрове за данни!“, активисти посочиха големите площи гори, земеделски земи и други терени, които според тях ще бъдат увредени от проекта.
Вицепрезидентът на „Зелени действия“ Бернар Ивич каза, че център за данни от планирания мащаб не е изграждан никъде в Европа и постави под въпрос доколко мъдро е осъществяването на подобен проект в малка страна с ограничени природни ресурси и електрическа инфраструктура.
„Потреблението на електроенергия в Хърватия би нараснало с една трета заради мащаба на този център за данни“, предупреди той, като добави, че планираната слънчева електроцентрала с мощност 500 MW би могла да покрие едва 10 до 15 процента от нуждите му, дори при най-добрите условия.
Центърът за данни, слънчевата електроцентрала, батерийната система, подстанцията и електропроводите ще заемат най-малко 10 000 хектара, каза Ивчич.
Той също така отправи предупреждение относно водата, необходима за охлаждане. В зависимост от използваната система, центровете за данни или консумират милиони литри вода дневно, които след това освобождават в околната среда под формата на загрята вода, или използват система с частично затворен цикъл – тя намалява количеството освободена гореща вода, но изисква допълнително огромни количества електроенергия.
Използват се и химикали, които представляват сериозна заплаха за околната среда, добави той.
Ивчич също предупреди, че шумът, генериран от подобни съоръжения, запис на който беше пуснат по време на протестното представление, може да окаже значително отрицателно въздействие върху местната дива природа.
Протестът се проведе в рамките на Европейския ден за действия срещу големите центрове за данни, който включва над 80 събития в 15 държави. Ивчич каза, че подобна съпротива се засилва и на други места, като посочи успешна кампания за блокиране на голям център за данни близо до Амстердам поради опасения, свързани с околната среда.
Той също така разкритикува липсата на национална стратегия за развитие на центрове за данни, като заяви, че проектът в Топуско отразява желанията на инвеститора, подкрепени отчасти от правителството, а не обществения интерес.
„Никога не сме обсъждали какво искаме, от колко центъра за данни се нуждаем и колко са достатъчни“, каза той.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Българска делегация положи венци и цветя на военните паметници в с. Дреново и с. Беранци, както и на военното гробище в Прилеп, Северна Македония

Българската делегация водена от заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова положиха венци и цветя и на паметната плоча на българските воини, загинали през 1914 – 1918 г. на военното гробище в Прилеп, където са погребани и австро-унгарски, германски, румънски, руски, турски, сръбски и албански войници, пред паметника на 193 български офицери и войници в района на с. Дреново, община Кавадарци, и пред паметника на загиналите български офицери и войници в двора на църквата в с. Беранци, Битолско.
Делегацията включваше Людмил Михайлов, директор Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ към българското Министерство на отбраната, Станислав Генков, държавен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО, бригаден генерал Станчо Кайков, началник на Националния военен университет „Васил Левски“, полк. Георги Георгиев – началник на Централното военно окръжие (ЦВО) в България, подполк. Дилян Петров, зам.-началник на щаба на ЦВО, заедно със зам.-посланика на страната ни в Скопие Владимир Христов, генералния консул на България в Битоля Петър Петров, военния ни аташе в Скопие полковник Асен Ламбев и помощник-военния аташе майор Диана Дашева. Дипломати от мисиите на страната ни в Северна Македония, курсанти от НВУ „Васил Левски“, както и членове на Съюза на ветераните от войните в България под ръководството на заместник-председателя полк. от запаса Петър Пандурски.
По време на Първата световна война в продължение на повече от 20 месеца край с. Дреново функционира запасна евакуационна болница на Осма пехотна тунджанска дивизия. В гробищните парцели около тази болница и в църковния двор са погребани общо 432 български военнослужещи, починали от рани или болести. През 1916 г. българската държава поставя на мястото две каменни пирамиди и паметни знаци. След Ньойския договор регионът попада в Кралството на сърби, хървати и словенци (бъдеща Югославия). Според архивите на Министерството на отбраната на България, самите гробове са заличени и унищожени през 30-те години на миналия век, оцеляват два от паметните знаци в района, (включително гранитният обелиск с кръст в памет на 193-ма войници). Паметникът е почистен и обновен от сдружение „Плиска“ през 2009 г.
Българският военен паметник в село Беранци в двора на църквата „Св. Атанасий“ в селото – автентичен каменен обелиск, посветен на загиналите български войници, подофицери и офицери от Осемдесет и първи пехотен полк (част от Единайсета пехотна македонска дивизия) по време на ожесточените боеве през Първата световна война (1916 – 1918 г.). На четирите страни на паметника са изписани имената на загиналите воини, сред които са и българи от тетевенските села и различни етнически групи от Търговищко, воювали в състава на българската армия. Паметникът е преоткрит и почистен през 2010 г., когато пред него за първи път след близо век се организира официален български военен и църковен ритуал с отдаване на почести.
Военното гробище в Прилеп, където са погребани и австро-унгарски, германски, румънски, руски, турски, сръбски и албански войници е разположено на хълм в покрайнините на града. Създадено е първоначално от германската армия през 1916 г. за загиналите в Солунския фронт, а през 2009 г. е напълно обновено през 2009 г. под егидата на германската организация „Народен съюз“ (Volksbund). В него са погребани общо 43-ма български войници и офицери, заедно с над 1600 германци, австрийци, унгарци и румънци, албанци. Със съдействието на българското Министерство на отбраната при реставрацията му през 2009 г. е възстановен българският парцел. Българските гробове са отбелязани с бели мраморни кръстове, като е поставена и паметна плоча с имената на загиналите.
От Съюза на ветераните от войните на България бяха връчени възпоменателни знаци „110 години от славните победи на Българската армия през Първата световна война“ на заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова и на други членове на българската военна делегация.
Делегацията положи венци и цветя от името на министъра на отбраната, на началника на отбраната, на Посолството на България в Скопие, на Генералното консулство на страната ни в Битоля, на Съюза на ветераните от войните на България, а на паметника в с. Беранци венци бяха положени и от името на кметовете на Омуртаг, в памет на редник Юсеин Сулейманов Мехмедов, роден в Осман пазар и кмета на община Върбица в памет на редник Али Мустафов от с. Станянци и двамата, погребани в Беранци.
Утре, на Архангелова Задушница на военното гробище в с. Цапари, Битолско, ще бъде отбелязана паметта на 214 български офицери и войници, погребани там.
Източник: БТА
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
