Йорданският крал Абдула II подчерта, че сигурността в региона не може да бъде постигната, докато не бъдат зачетени правата на палестинците върху тяхната земя, предаде Франс прес.

„Не може да има сигурност или стабилност в нашия регион без зачитане на правата на палестинския народ върху неговата земя. (…) Експанзионистичните амбиции на Израел остават най-голямата заплаха за бъдещето и надеждите на региона“, заяви монархът в момент в реч пред парламента.

Йордания, която граничи както с Израел, така и с окупирания Западен бряг, отдавна се застъпва за решение с две държави. През 1994 г. страната подписа мирен договор с Израел.

„Въпреки международните призиви за прекратяване на нарушенията, извършвани от Израел, хуманитарната катастрофа в Газа продължава, както и непрестанните нападения в Йерусалим и на Западния бряг“, добави Абдула II.

Думите му идват само дни след парламентарните избори в Израел, на които партията на министър-председателя Бенямин Нетаняху зае първото място, но не успя да си осигури мнозинство.

Коментарите на йорданския крал съвпадат и със съобщението на Израел, че е приключил военна операция в Хеброн, при която са били разселени повече от 3000 палестинци.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъди операцията, като предупреди, че има „признак на етническо прочистване“.

Източник: БТА

Безнаказаността заради убийствата на журналисти се увеличава за първи път от 2012 г., предупреждава ЮНЕСКО в доклад, публикуван днес по повод Международния ден за борба срещу безнаказаността на престъпленията срещу журналистите, предаде Франс прес.

Тази година гобалният процент на безнаказаност за убийствата на журналисти е нараснал с един процентен пункт, за да достигне 86 процента, се казва в доклада.

От 2012 г. този процент не спираше да намалява, преминавайки през рекордното ниво от 95 процента на 85 процента през 2024 г.

Процентът на безнаказаност обхваща убийствата, чиито разследвания не са довели до резултати, все още се водят.

„Разследванията и съдебните преследвания относно убийствата на журналисти във военните зони си остават особено недостатъчни“, подчерта пред медиите Мария Габриел, заместник генерален директор за комуникациите и информацията към ЮНЕСКО.

Тя уточнява, че ЮНЕСКО не е съдебна палата, но упражнява натиск за въздаване на справедливост за убийствата на журналисти.

Докладът на международната организация, базирана в Париж, се публикува на всеки две години. В него се изброяват 189 убити журналисти през 2024 г. и 2025 г. Става дума журналисти в медии, за медийни работници и за създатели на съдържание в социалните мрежи, упражняващи журналистическа дейност. Сред жертвите има 14 жени.

Две трети от тези журналисти, тоест 67 процента, са убити в зони на конфликт, като например палестинските територии, Йемен или Украйна. „Това бележи значителна промяна в световния пейзаж на рисковете за журналистите“, заяви Мария Габриел.

ЮНЕСКО констатира също така все по-нарастващото прибягване до безпилотни летателни средства в убийството на журналисти. Дронове са били използвани в 26 процента от убийствата на журналисти през 2024 г. и 2025 г.

Като цяло „Палестинската държава е регистрирала най-големия брой на убийства на журналисти през 2025 г. с най-малко 32 случая“, се казва в доклада.

Освен това ЮНЕСКО подчертава, че журналистите продължават да са убивани у дома им или докато носят защитна жилетка, на която ясно пише каква е тяхната професия.

Общо 1641 журналисти са били убити по света от 2006 г. – годината, в която ЮНЕСКО почва да води подобни статистики. Това представлява по едно убийство на всеки четири дни средно.

Някои цифри, съобщавани от ЮНЕСКО  в този доклад, се различават от тези, публикувани в доклада на Комитета за защита на журналистите и доклада на организацията „Репортери без граници“.

ЮНЕСКО обяснява тези разлики с обстоятелствата около всеки смъртен случай, които понякога са трудни за оценка заради постоянното развитие на конфликтите.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА