„Марвел технолоджи” (Marvell Technology) придобива производителя на оптични компоненти „Лументум” (Lumentum) в сделка на стойност 115 млрд. долара, включително дълга на компанията, съобщи Ройтерс. Производителят на специализирани чипове цели да се противопостави на по-големия си конкурент „Броудком“ (Broadcom) и да се възползва от бума на инвестициите в изкуствен интелект.

Обявената днес сделка е една от най-големите през 2026 г. и представлява един от най-смелите корпоративни залози досега на бума в областта на ИИ. Според ръководителите на компании за производство на чипове изкуствения интелект ще поддържа търсенето в сектора през следващите години.

„Инфраструктурата за изкуствен интелект преминава през фундаментална архитектурна промяна към оптична свързаност, което създава възможност, появяваща се веднъж на поколение“. Това заяви главният изпълнителен директор на „Марвел технолоджи” Мат Мърфи, който ще остане председател на борда и ръководител на обединената компания.

„Възнамеряваме да помогнем за оформянето на следващата ера на свързаността за ИИ и да създадем изключителна стойност за акционерите“, допълни той.

Акциите на „Лументум” поевтиняха с 0,6 на сто, докато тези на „Марвел технолоджи” почти не отчетоха промяна в предборсовата търговия.

С придобиването на „Лументум” – компания с приблизително наполовина по-малка пазарна стойност, „Марвел технолоджи” залага, че бумът на разходите за ИИ от страна на големите технологични компании ще продължи и търсенето на оптични компоненти за високоскоростен пренос на данни ще остане по-голямо от предлагането.

„Лументум” произвежда фотонни продукти, включително високопроизводителни лазери и оптични компоненти, използвани в системите за изкуствен интелект, облачните изчисления и комуникационните мрежи.

Гигантът в производството на чипове за ИИ „Енвидиа” (Nvidia) инвестира по 2 млрд. долара в  „Марвел технолоджи” и „Лументум” по-рано тази година.

Само преди три години „Марвел технолоджи” беше сравнително слабо известен производител на чипове. Оттогава обаче пазарната ѝ капитализация нарасна до над 170 млрд. долара благодарение на ролята ѝ в подпомагането на технологични гиганти като „Амазон” (Amazon) при разработването на специализирани чипове за ИИ и мрежови технологии за центрове за данни.

Сделката, обявена днес, може също така да засили позициите на „Марвел технолоджи” в надпреварата с конкурента „Броудком”, който отдавна е основният партньор на „Гугъл” (Google) за разработването на специализирани чипове и предлага на клиентите си по-широка гама от хардуер за центрове за данни с ИИ от един доставчик.

През август „Марвел технолоджи” постигна една от най-големите си победи, като сключи споразумение за доставка на чипове, работещи съвместно с процесорите за изкуствен интелект на „Гугъл”. Сделката може да донесе продажби за до 120 млрд. долара до края на финансовата 2033 г. и дава на интернет гиганта право да придобие дял на стойност 12,2 млрд. долара.

На деня на инвеститорите през октомври „Марвел технолоджи” прогнозира приходи от 70 до 90 млрд. долара за финансовата 2031 година. Очаква се около 37,5 млрд. долара от тях да бъдат генерирани от пазара на технологии за свързаност, който според компанията ще нараства с 65 на сто годишно и ще достигне 65 млрд. долара до 2030 година. 

Структура на сделката

Съгласно споразумението, обявено днес, „Марвел технолоджи” ще плати с акции по 1132 долара за всяка акция на „Лументум”. Това представлява премия от 23,9 на сто спрямо последната цена при затварянето на акциите на „Лументум” преди появата на първите информации за преговорите на 28 октомври.

Така стойността на сделката по пазарна капитализация на собствения капитал възлиза на 102,54 млрд. долара.

От „Марвел технолоджи” заявиха, че придобиването ще увеличи общия адресируем пазар на обединената компания до 550 млрд. долара.

Акционерите на „Лументум” ще получат по 4,5 акции на „Марвел технолоджи” за всяка притежавана от тях акция на „Лументум”. Така те ще притежават приблизително 33 на сто от обединената компания при пълно разреждане на капитала.

Сделката е одобрена единодушно от бордовете на двете компании и се очаква да бъде финализирана през първата половина на 2028 година.

„Лументум” може да спечели от предложената забрана на Китай

Откакто за първи път бе съобщено за преговорите между „Марвел технолоджи” и „Лументум” в края на миналия месец, акциите на „Лументум” са поевтинели с около 8 на сто, а тези на „Марвел технолоджи” – с приблизително 22 на сто. Спадът се ускори на фона на широкообхватната разпродажба на акции на производители на чипове след слабата прогноза на „Интел” (Intel).

„Лументум”, която се конкурира с регистрираната на американската борса „Кохерент” (Coherent) и китайската „Джунджи Инолайт“ (Zhongji Innolight), може да спечели от предложена американска забрана за нови китайски оптични трансивъри. Подобна мярка би могла да пренасочи търсенето към местни доставчици.

Отделно „Лументум” заяви, че очаква приходите ѝ за второто тримесечие да бъдат между 1,58 млрд. и 1,63 млрд. долара – над средната прогноза на анализаторите от 1,48 млрд. долара, според данни, събрани от Ел Ес И Джи (LSEG).

През тази година „Марвел технолоджи” вече предприе стъпки за разширяване на бизнеса си с фотонни технологии. През февруари компанията приключи придобиването на „Селестиъл ЕйАй” (Celestial AI) за 3,5 млрд. долара. Все по-широкото използване на ИИ агенти и чатботове стимулира търсенето на по-бързи оптични връзки, които свързват хиляди чипове в центровете за данни с изкуствен интелект.

Акциите на „Марвел технолоджи” достигнаха рекордно високо равнище през юни, след като главният изпълнителен директор на „Енвидиа” Дженсън Хуан определи производителя на специализирани чипове като следващата „компания за един трилион долара“. Годишните приходи на „Марвел технолоджи” са се увеличили повече от два пъти – от 3 млрд. долара през финансовата 2021 г. до 8,2 млрд. долара през финансовата 2026 година.

Придобиването на „Лументум” е най-голямата сделка на „Марвел технолоджи” след покупката на „Инфи” (Inphi) за 10 млрд. долара през 2021 година.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА