Външният министър на Иран проведе серия от телефонни разговори с представители на страните в Персийския залив на фона на регионалното напрежение, породено от опасенията от нови възможни военни действия на САЩ, предаде Асошиейтед прес.

Арагчи разговаря със саудитския външен министър Фейсал бин Фархан за усилията за подобряване на сигурността и стабилността в региона, съобщиха от саудитското външно министерство.

В отделен разговор Арагчи обсъди с външния министър на Катар координирането на усилията за намаляване на напрежението, съобщиха от катарското външно министерство. Катарският представител подчерта подкрепата на страната за усилията за гарантиране на свободното корабоплаване.

Безопасността на преминаването през Ормузкия проток беше основна тема в разговорите на Арагчи и с външния министър на Оман, съобщиха от министерството в официално изявление.

Арагчи обсъди усилията за деескалация на напрежението и с външните министри на Кувейт, Турция и на Обединените арабски емирства.

Разговорите се проведоха в момент, в който в Москва руският президент Владимир Путин се срещна с ръководителя на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи, съобщи Кремъл, без да предостави подробности за срещата.

Публикувани от Кремъл снимки показват, че на срещата са присъствали и съветникът на Кремъл по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков, както и ръководителят на руското военно разузнаване Игор Костюков.

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп разговаря с премиера на Ирак Али аз Зайди относно „развиващата се ситуация в региона, събитията в областта на сигурността и перспективите за следващия етап“, се посочва в изявление на канцеларията на  Аз Заиди.

Премиерът е заявил пред Тръмп, че територията на Ирак не трябва да бъде използвана за извършване на нападения срещу съседни държави. Той е подчертал и необходимостта от мирни решения за защита на сигурността в региона.

Източник: БТА

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е водила тайни преговори с Иран за депортирането на ирански граждани въпреки продължаващата война между двете страни, сочат съдебни документи, получени от Асошиейтед прес.

Разсекретените днес документи показват, че още в средата на октомври американските власти са планирали да депортират ирански граждани през неназована трета държава. Не става ясно кога е било предвидено осъществяването на тези планове.

Съдията по делото е разпоредила правителството да уведомява съда в срок от 24 часа след окончателното изготвяне на планове за депортиране на ирански граждани в Иран или друга държава. Освен това властите трябва да представят писмено уведомление пет дни преди извършването на всяка подобна депортация.

Документите разкриват, че по време на войната администрацията е поддържала контакти с ирански представители във връзка с предоставянето на документи за пътуване и обсъждането на възможни начини за осъществяване на депортациите.

По време на съдебно заседание на 15 октомври съдия Ана Рейес е изразила сериозно безпокойство от намеренията на правителството.

„Ние сме във война с държава, която президентът на Съединените щати определи само преди два-три дни, ако не и вчера, като страна, в която на практика не действат закони. Държава, която според настоящия президент е враг на Съединените щати. Държава, която според нашия президент е избила десетки хиляди протестиращи“, заявила тя.

„И вие ми казвате, че Съединените американски щати ще изпратят хора обратно в този регион, където ги очаква, както и двамата знаем и както би било ясно за всеки, най-малкото сериозна опасност от почти сигурна смърт“, добавила съдията.

„Да, Ваша чест“, отговорил представителят на Министерството на правосъдието Димитър Георгиев-Ремел. „Правителството изпълнява законосъобразни заповеди за депортиране“, е допълнил той.

Министерството на вътрешната сигурност на САЩ не е отговорило незабавно на искането за коментар.

Разкритията са направени в рамките на продължаващо съдебно дело, по което се твърди, че американските имиграционни служби са предоставяли поверителна информация за ирански граждани, потърсили убежище в САЩ, на иранското правителство.

Според внесените в съда документи подобни действия нарушават федералните имиграционни разпоредби и излагат на опасност множество иранци. Министерството на вътрешната сигурност отрича да е предоставяло на Техеран документи от молби за убежище.

Искът описва координирани действия между американските и иранските власти за установяване на самоличността на иранци, задържани от Службата за имиграционен и митнически контрол на САЩ (ICE), и оказване на натиск върху тях да се завърнат в родината си.

Това сътрудничество представлява рязко отклонение от десетилетията на дипломатическа враждебност между Вашингтон и Техеран, особено на фона на продължаващия военен конфликт, отбелязва Асошиейтед прес.

Стотици електронни писма между американски имиграционни служители разкриват как двете страни са си сътрудничили за организирането на три полета през септември и декември 2025 г. и януари 2026 г., с които повече от 100 ирански граждани са били върнати в Иран.

Исторически погледнато, депортирането на иранци в родината им е рядкост поради липсата на дипломатически отношения между двете държави и опасността завърналите се да бъдат подложени на преследване.

При управлението на Тръмп обаче американските имиграционни власти засилиха усилията си за депортиране на граждани дори към държави, които традиционно отказват да приемат обратно свои граждани или с които Вашингтон поддържа обтегнати отношения.

В някои случаи администрацията е депортирала мигранти, включително иранци, в трети държави, с които те нямат никаква връзка, за да преодолее дипломатическите пречки пред връщането им в родината.

През втория мандат на Тръмп страни като Салвадор, Коста Рика и Панама са приемали депортирани от САЩ чуждестранни граждани.

През юни иранска гражданка е била сред около две дузини мигранти, депортирани от Съединените щати в Централноафриканската република.

Правозащитници в чужбина изразяват тревога за съдбата на депортираните в Иран, където властите преследват интелектуалци и сурово потискат всяка форма на несъгласие с управлението. 

Източник: БТА

В деня на обща стачка във Франция в редица градове в страната се проведоха и нови демонстрации срещу високите разходи за живот. Те преминаха предимно мирно, въпреки отделни сблъсъци в Париж и Лион, предадоха световните агенции.

В демонстрациите участваха няколко известни политици, сред които кандидатите за президентския пост Жан-Люк Меланшон и Рафаел Глюксман. Протестите са продължение на демонстрациите срещу поскъпването на живота, проблемите в обществените услуги и образованието, които предизвикаха най-сериозните граждански безредици във Франция от години насам.

Напрежението се засилва пет месеца преди президентските избори, в които Еманюел Макрон няма право да участва като кандидат за нов мандат. Ситуацията оказва натиск върху премиера Себастиен Льокорню преди срещата му с представители на работниците и работодателите на 9 ноември, посветена на разходите за живот и за заплатите.

Френското Министерство на вътрешните работи съобщи, че в протестите в цялата страна са участвали днес 600 000 души, докато синдикатът Обща конфедерация на труда, един от организаторите на демонстрациите, посочи цифрата от 1,6 милиона демонстранти

В Париж атмосферата в началото на шествието беше празнична. Разнородна група от участници пееше френския химн „Марсилезата“, а сред демонстрантите имаше и платформи, наподобяващи карнавални композиции.

Еднодневната стачка, към която се присъединиха част от работещите в енергийния сектор и учителите, доведе до затварянето на Айфеловата кула, но не предизвика сериозни нарушения в транспорта на френската столица.

Около два часа след началото на шествието обаче част от участниците в предните му редици влязоха в сблъсъци с полицията, която използва сълзотворен газ. Парижката полиция съобщи, че някои маскирани лица са извършили вандалски прояви, на които служителите на реда са реагирали незабавно, за да ги спрат и изолират. Сблъсъци между част от демонстрантите и полицията избухнаха и към края на протеста. Властите се наложи да потушат най-малко един малък пожар в района на демонстрацията.

В Лион силите за борба с безредиците използваха сълзотворен газ и предприеха действия срещу група маскирани протестиращи в черни дрехи.

Френското министерство на вътрешните работи съобщи, че сутринта в резултат на хвърлени фойерверки е избухнал и пожар в гимназия в района на град Тулуза. Това е наложило евакуацията на учениците и персонала, докато пожарникарите са потушавали пламъците.

Около 70 000 полицаи бяха мобилизирани в цялата страна, за да гарантират сигурността по време на стачката и на демонстрациите.

Източник: БТА