Над половината от румънците или 51,9 процента смятат, че главната отговорност за предотвратяването на насилието в училище носят родителите и семействата на учениците, показва проучване на ИНСКОП, публикувано в интернет и изпратено и до редакцията на БТА.

16,6 на сто я възлагат на Министерството на образованието, 14,2 процента – на учителите и училищната администрация, 7,9 на сто – на полицията, а 6,9 процента – на самите ученици. Делът на лицата, които не са дали отговор, е 2,6 на сто.

Мнението, че основната отговорност за предотвратяване на насилието в училищата е на родителите и семействата на учениците, се споделя в значително по-голяма степен от поддръжниците на десноцентристките Национално-либерална партия и Съюз за спасение на румънците, хорате на възраст над 60 години, лицата с висше образование и жителите на големи градски центрове.

Схващането, че основната отговорност е на Министерството на образованието, се поддържа в много по-висока степен от средната от избирателите на крайнодясната партия Алианс за обединение на румънците, хората на възраст между 30 и 44 години, лицата само с начално образование и служителите в публичния сектор.

Избирателите на Съюз за спасение на Румъния и Алианс за обединение на румънците, както и хората на възраст между 30 и 44 години, са значително по-склонни от средното за извадката да смятат, че основната отговорност за предотвратяване на насилието в училищата се пада на учителите и училищната администрация.

Изследването е проведено в периода 26 октомври – 2 ноември сред 1197 пълнолетни граждани и идва след поредица от тежки инциденти в училища в градовете Бистрица и Питещ.

Източник: БТА

Според Министерството на финансите на Черна гора общият държавен дълг на страната в края на септември възлиза на 5,04 милиарда евро, което се равнява на 58,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

„Като се вземат предвид депозитите на Министерството на финансите, включително 38 480 унции злато, нетният публичен дълг на Черна гора в края на септември възлиза на 4,48 милиарда евро, или 52,2 процента от БВП“, се посочва в тримесечния Доклад за държавния и публичния дълг към края на септември.

Общият държавен дълг в края на септември възлизаше на 5,02 млрд. евро или 58,4% от БВП. След отчитане на депозитите, общият нетен държавен дълг възлезе на 4,46 млрд. евро, или 51,9% от БВП.

 „Депозитите в края на септември възлизаха на 561 млн. евро, включително 38 450 унции злато, чиято стойност в края на септември възлизаше на 141,5 млн. евро, или 6,5% от БВП“, посочиха от черногорското финансово министерство.

Общият външен дълг на Черна гора в края на третото тримесечие възлиза на 4,78 милиарда евро, или 55,7 процента от БВП – с 22,8 милиона евро повече в сравнение с 30 юни.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Хърватия се нуждае от 80 000 до 100 000 допълнителни хотелски легла през следващите десет години, но новите инвестиции стават все по-трудно поради високите цени на земята и строителството, административните пречки, нарастващите оперативни разходи и намаляващата рентабилност, заявиха хотелиери на конгрес днес, предаде агенция ХИНА.

Хотелите съставляват едва 9,2% от капацитета за настаняване в Хърватия, но генерират около една четвърт от туристическите нощувки. Секторът настоява за продължаваща държавна подкрепа, по-стабилна бизнес среда и по-големи инвестиции за удължаване на туристическия сезон.

Велко Остойич, президент на Хърватската хотелиерска асоциация и директор на Хърватската туристическа асоциация, определи структурата на капацитета за настаняване като едно от най-големите предизвикателства пред хърватския туризъм.

Той каза, че въпреки добрите резултати на хотелите през този туристически сезон, по-голямата част от инвестициите са насочени към обновяване на съществуващи обекти, като същевременно се разработват съвсем малко нови хотелски проекти върху терени, които досега не са били застроявани.

Остойич: Пространството за нови инвестиции се свива

Остойич каза, че в Хърватия се наблюдават много малко значителни инвестиции в хотели на зелено поради високите разходи за земя и строителство, бавните административни процедури, правната несигурност и предизвикателствата на хотелските бизнес модели. Той предупреди, че свиващите се инвестиционни възможности заплашват развитието на хърватския туризъм.

Той също така призова за по-добра адаптация към променящите се навици на пътуване, като отбеляза, че туристите все по-често избягват пиковия сезон заради високите цени, климатичните условия и пренаселените дестинации. Той подчерта необходимостта от нови атракции, събития и фестивали, които да насърчат посещенията през периодите преди и след активния сезон.

Представителят на Министерството на туризма Роберт Пенде каза, че правителството активно е подкрепяло инвестициите в хотелиерството, за да подобри качеството и да намали сезонността. Хърватия обаче остава сред страните от ЕС, най-засегнати от сезонния туризъм. Той добави, че чрез схемата за стимулиране на инвестициите са подадени 34 заявления за инвестиции на стойност приблизително 500 милиона евро.

Директорът на Хърватския национален туристически съвет Кристиян Станичич каза, че Хърватия е запазила позицията си на една от водещите дестинации в Средиземноморието въпреки световните предизвикателства, отдавайки признание на хотелиерите и продължавайки инвестициите в качеството и развитието на дестинациите.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА