Нов сигнал срещу кмета на Варна Благомир Коцев отново застрашава управленския му мандат.

В понеделник (9 ноември) загрижена гражданка е подала сигнал до Общинската избирателна комисия (ОИК) заради отпуските, които кметът Коцев е използвал, докато беше задържан в Софийския арест, съобщи вчера Mediapool. Според сигнала на Сара Димова от квартал „Траката“ те са били неправомерни. Комисията ще разгледа въпроса днес.

Пред БНР Коцев определи случилото се като опит за подмяна на вота на варненци. По думите му ОИК е политически орган, в който преобладават представители на партии от предишното управление в града, но при евентуално неблагоприятно решение той категорично ще защити правата си по съдебен ред.

Тъй като до края на мандата на Коцев остава по-малко от година, евентуално негово отсраняване няма да предизвика предсрочни избори. Вместо това мнозинството в общинския съвет на морската столица, съставено от ГЕРБ, „Възраждане“ и бизнес формациите „Алтернативата на гражданите“ и „Български гласъ“, ще могат да си изберат нов кмет, който да управлява до провеждането на местните избори догодина.

Позиция на ДСБ

„Демократи за силна България“ категорично се противопоставя на поредния опит за предсрочно прекратяване на мандата на Коцев, избран легитимно с доверието на варненци. Днес те изразиха своето недоволство от случващото се в града в позиция.

От партията посочват, че това не е изолиран административен казус, а поредният епизод в политическата битка за контрола върху Варна. Зад формалните процедурни аргументи се очертава опит да бъде възстановен модел на управление, в който икономическите интереси на тесен кръг лица тежат повече от обществения интерес, а решенията за развитието на града се вземат чрез неформални зависимости и задкулисни договорки.

„Варна има голям икономически потенциал, стратегическо положение и мощен обществен ресурс. Контролът над града означава влияние върху общинската собственост, градоустройството, обществените поръчки, инфраструктурните инвестиции и публичните средства. Затова битката за Варна никога не е била само за кметския кабинет“, казват от паритята.

„На местните избори гражданите дадоха ясен мандат за промяна: за край на установените зависимости и за управление, което поставя общественото над частното. Тази промяна среща съпротива. Когато политическата конкуренция не постига резултат чрез избори, се търсят други средства: институционален натиск, кампании за дискредитиране, административни и правни процедури, използвани за политически цели“, пише в позицията.

„Не приемаме институциите да се превръщат в инструмент за политически реванш. Не приемаме задкулисни интереси да диктуват бъдещето на Варна. Не приемаме волята на избирателите да бъде заменяна с процедурни маневри“,  казват още от ДСБ.

Според тях партията идва в момент, когато градът има нужда от стабилност, последователност и управление с ясна политическа отговорност. Демократите са категорични, че  Варна не е собственост на партии, икономически кръгове или неформални центрове на власт. Варна принадлежи на своите граждани.

„Призоваваме членовете на ОИК – Варна да не допускат комисията да бъде въвличана в политически сценарии и да вземат решенията си единствено въз основа на закона и доказателствата. Призоваваме политическите сили в Общинския съвет и извън него да заявят открито позициите си. Варненци имат право да знаят кой иска да прекрати мандата на избрания от тях кмет, защо го иска и какви интереси стоят зад това“, казват от ДСБ.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Българският евродепутат Рада Лайкова („Възраждане“/“Европа на суверенните нации“) е сред двамата кандидати, които се борят за нов заместник-председател на Европейския парламент, предаде БТА.

Другата номинация е на евродепутатка от Зелените Тили Мец от Люксембург. Това са единствените две кандидатури, предоставени в законовия срок. Гласуването предстои утре на пленарната сесия на ЕП в Брюксел.

Европейският парламент има 14 зам.-председатели. Предстоящият избор е свързан с оттеглянето на румънския европедутат Николае Щефануца (Зелените), след като бе избран за съпредседател на групата на своята политическа група в ЕП.

Правилникът за дейността на ЕП предвижда при подобни обстоятелства да се състои избор на нов заместник-председател, който да заема мястото на своя предшественик в съществуващия ред на старшинство. Така евродепутатът, който ще бъде избран утре, ще бъде единадесетият заместник-председател, пише в съобщение на институцията.

Съставът на Бюрото на ЕП се състои от председател, 14 заместник-председатели, сред които е евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), и петима квестори. Бюрото следва в общи линии да отразява числеността на политическите групи, се посочва още в парламентарния правилник. 

Припомняме, че през април 2025 г. от Рада Лайкова тръгна и дезинформационното твърдение, че Европейската комисия обсъжда политика, според която от хората ще се изисква да харчат спестяванията си до 6 месеца, защото в противен случай ще ги загубят. Тя твърдеше също, че спестяванията могат да бъдат пренасочени към финансирани от ЕС проекти, включително в сферата на отбраната. Твърденията и тогава бяха опровергани от говорителя на ЕК Улоф Гил, както и от няколко български евродепутати. Целият материал по темата може да прочетете тук. 

През юли същата година Лайкова опита да отложи гласуването на доклада за влизането ни еврозоната в Страсбург. Предложението на евродепутатката обаче бе отхвърлено от пленарната зала.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Народното събрание одобри на първо четене така наречения „данък свръхпечалба“ с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Еднократният данък от 33% ще засегне банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро. 

По думите на депутата от „Прогресивна България“ и председател на финансовата комисия Константин Проданов такъв данък е налаган и в други държави в Европейския съюз и това не се е отразило негативно на чуждестранните инвестиции. Той посочи, че банките често не инвестират печалбите си, а ги изнасят навън.

Предложението беше прието със 127 гласа от „Прогресивна България“. Цялата опозиция гласува против мярката.

Предвидено е и повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно – от 5 на 10 години – се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез предприятието.

Предвижда се още увеличаване на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си, от 102,26 евро на 200 евро. Въвежда се ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Измененията предвиждат също 30% от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.

Мартин Димитров и Владислав Панев от ДБ предупредиха, че данъкът ще ограничи инвестициите, ще създаде стимули за поддържане на високи цени и ще увеличи риска от рецесия.

„Има тенденция в управлението да се налагат данъци върху всичко, което мърда и всичко, което не мърда в икономиката“, каза Мартин Димитров.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС и Айтен Сабри от ДПС изразиха опасения, че данъчната тежест ще бъде прехвърлена върху потребителите, а еднократните приходи ще се използват за финансиране на постоянни бюджетни разходи.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също предупреди за риск от рецесия.

„Това удря най-вече стартиращите компании и то в момента, в който са успели да излязат на печалба. Те вместо да ги инвестират, вие ще им ги дръпнете. Няма особен ефект от гледна точка на приходи в бюджета, но подавате лош сигнал върху инвеститорите и стартиращите компании“, каза Василев.

Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви, че с подобен данък трябва да бъде обложена оръжейната индустрия заради високите ѝ печалби вследствие на войните. Той каза, че данъкът облага най-вече чужди фирми и това е показателно.

„Трябва да се срамуваме, че най-големите фирми са чужди“, заяви Дренчев.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg