Икономика
Промени в Закона за държавните резерви относно предоставянето на технически документи на юридически лица одобри на второ четене икономическата комисия към НС

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси относно възможността за предоставяне на копия от технически документи, съхранявани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на юридически лица, прие на второ четене Комисията по икономическа политики, инвестиции и индустрия.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, предвижда председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да може издава решения за предоставяне на копия от технически документи на юридически лица, притежаващи разрешение за производство по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на видове военна продукция, включена във възложената им действаща военновременна задача.
Предвижда се преди да бъде издадено решение от страна на председателя за предоставяне на цялата или на част от заявената документация или отказ за предоставянето ѝ, посочената в заявлението информация да бъде предварително съгласувана в 7-дневен срок по служебен път с министъра на отбраната, с министъра на икономиката, инвестициите и индустрията от председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Законопроектът регламентира правен механизъм за достъп на юридически лица, които имат възложена военновременна задача и разрешение за съответния вид военно изделие до документацията, съхранявана в Централна техническа база в с. Соколово – териториална структура към Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
По време на заседанието не бе одобрено предложение, внесено между първо и второ четене от Христо Гаджев и Александър Иванов от ГЕРБ-СДС, което предвижда защита на авторски и патентни права при предоставяне на техническа документация, както и механизъм за заплащане на възнаграждение за носителя на авторските права.
Заместник-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Румен Младенов поясни, че за получаване на разрешение за производство по реда по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, юридическите лица трябва да имат техническа документация за изделието, за което се кандидатства.
В началото на заседанието на комисията Мартин Димитров от „Демократична България“ предложи нова точка в дневния ред, целяща разглеждане на проект на Решение за възлагане на Министерски съвет да приеме програма за спешни мерки за временно компенсиране на цените на моторните горива за физически лица. По думите му предложението предвижда компенсация с 0,20 евро на цената на безнин и дизел, която се реализира за сметка на приходи от данъци и печалба в областта на енергетиката и допълнително събрани приходи от ДДС върху горивата. Предложението не бе прието от комисията.
Председателят на комисията Стефан Белчев от „Прогресивна България“ заяви, че следващата сряда би следвало да има блиц изслушване в икономическата комисия на икономическия министър Александър Пулев. Думите на Белчев дойдоха в отговор на въпрос на Александър Иванов от ГЕРБ-СДС кога икономическата комисия ще може да упражни правото си да отправи въпроси към министъра на икономиката.
Икономическата комисия започна с минута мълчание в памет на жертвите от катастрофите на магистрала „Тракия“.
Източник: БТА
Икономика
Германската химическа промишленост очаква по-значителен ръст на оборота тази година, но разкритикува въглеродната политика на Берлин

Асоциацията на химическата промишленост Фау Це И (VCI) очаква увеличение на приходите в сектора през 2026 г., но продължава да изпитва сериозни затруднения заради високите разходи, слабата конкурентоспособност и регулаторния натиск. Браншовата организация на германската химическа промишленост изрази и остро недоволство от подкрепата на канцлера Фридрих Мерц за разширяването на обхвата на европейския пазар за въглеродни емисии, който застрашава индустрията, съобщиха Ройтерс и Франс прес.
Фау Це И повиши прогнозата си за ръста на приходите в химическия и фармацевтичния сектор в Германия през тази година до 3,5 на сто спрямо очакваните през септември 2,5 на сто. Увеличението обаче ще се дължи изцяло на по-високите производствени цени, а не на нарастване на обема на производството, посочи Ройтерс.
Временно предимство за европейските производители осигури кризата в Близкия изток, която наруши веригите за доставки и засегна по-силно азиатските им конкуренти. Възможността компаниите да прехвърлят по-високите енергийни разходи върху клиентите също доведе до поскъпване на някои химически продукти.
„Очаквахме, че тези извънредни печалби, произтичащи от конкретната геополитическа обстановка, рано или късно ще изчезнат. Именно това се случи“, заяви генералният директор на асоциацията Волфганг Гросе Ентруп.
Според асоциацията германската химическа и фармацевтична промишленост остава в затруднено положение и въпреки известното стабилизиране на сектора няма признаци за трайно възстановяване. В същото време перспективите за 2027 г. също остават неблагоприятни заради продължаващите политически и структурни проблеми.
По-добрите финансови резултати на някои големи химически компании не са доказателство за възстановяване на германската индустрия, тъй като те реализират печалбите си основно извън страната, предупреди Гросе Ентруп. Междувременно предприятията отлагат инвестиции, ограничават производствения си капацитет и съкращават работни места.
Ентруп призова правителството в Берлин да използва ограниченото време за реформи преди регионалните избори през пролетта, за да предприеме мерки за намаляване на енергийните разходи и бюрокрацията и за подобряване на конкурентоспособността.
Особено остри критики бяха отправени към позицията на канцлера Фридрих Мерц в подкрепа на европейския пазар за въглеродни емисии. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирано от германски медии, Мерц изразява надежда Брюксел да продължи последователно политиката си в тази област, за да осигури предвидимост за домакинствата и бизнеса, допълва Франс прес.
Става дума за планираното въвеждане на нов механизъм за търговия с емисии, обхващащ горивата за транспорт и отопление. Прилагането му вече беше отложено за 2028 г., но продължава да среща съпротива от индустриалните организации заради опасенията от допълнително поскъпване на енергията.
„Това не бива да е окончателната позиция по въпроса“, заяви Гросе Ентруп. По думите му пазарът на въглеродни емисии не гарантира нито икономическа стабилност, нито защита на климата, а може да доведе до драматично увеличение на разходите за предприятията през следващите години.
Германският канцлер подкрепя запазването на действащата от 2005 г. европейска система за търговия с емисии, като посочва, че тя функционира добре и не трябва да бъде поставяна под въпрос. Той изтъква и необходимостта да се подкрепят отраслите, които вече инвестират в намаляване на въглеродните емисии, включително стоманодобивната промишленост.
Според Гросе Ентруп обаче е неприемливо отраслите, които вече са получили публично финансиране за екологичния си преход, да бъдат противопоставяни на предприятията, които не са разполагали с необходимите средства за подобни инвестиции.
Източник: БТА
Икономика
„Булгаргаз“ предлага увеличение с 14,38 процента на цената на природния газ през декември

Общественият доставчик „Булгаргаз“ предлага природният газ да поскъпне с 14,38 процента през декември до 66,83 евро за мегаватчас спрямо утвърдената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цена от 58,43 евро за мегаватчас през ноември, се посочва в заявлението на дружеството, публикувано в регистъра на КЕВР.
Предложената цена е за продажбите на „Булгаргаз“ към крайните снабдители и лицензираните дружества за производство и пренос на топлинна енергия. Тя е без цените за достъп и пренос, акциз и ДДС.
В обосновката си дружеството посочва, че предложената цена е с над 20 процента по-ниска от цените на европейските газови пазари.
При формирането на цената са отчетени заявените от клиентите количества природен газ за декември, които ще бъдат осигурени по договора с азербайджанската компания, от терминала за втечнен природен газ край Александруполис, чрез доставки на втечнен природен газ през Турция и от подземното газово хранилище „Чирен“.
В приложеното сравнение на цените на европейските газови пазари към 9 ноември „Булгаргаз“ посочва цена на търсене/предлагане от 81,55/82,05 евро за мегаватчас за нидерландския хъб TTF, 83,305/83,345 евро за мегаватчас за германския VTP и 84,025/84,175 евро за мегаватчас за австрийския VTP. Посочената цена на газовия хъб „Балкан“ за 9 ноември е 80,46 евро за мегаватчас.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Централната банка на Парагвай започна да възстановява част от средствата на клиентите на фалиралата дигитална банка „Уено“

Централната банка на Парагвай (BCP) обяви, че е започнала да възстановява част от средствата на вложителите в дигиталната банка „Уено“ (Ueno), които имат право на държавна гаранция, след като фалитът на кредитната институция предизвика безпрецедентна криза в страната и доведе до отстраняването на президента Сантяго Пеня, предаде Франс прес.
Централната банка е изплатила част от средствата на 1 812 348 клиенти на „Уено“, създадена преди едва три години и поставена под съдебно управление в началото на ноември, като същевременно продължават опасенията за състоянието на управляваните от нея пенсионни фондове.
„След една седмица тревоги вече мога да си отдъхна – гаранционният фонд работи“, заяви пред АФП брокер на недвижими имоти, който е получил обратно близо 6000 долара, внесени в банката.
Друг вложител също потвърждава, че е получил обратно средствата си, но изразява съмнение дали предприетите мерки ще осигурят трайно решение на кризата, тъй като изплащането на депозитите временно успокоява общественото недоволство, но остава неясно дали пенсионните фондове ще разполагат с достатъчно средства.
Ръководителите на дигиталната банка нямат право на обезщетение по държавната гаранция за депозитите, както и депозитите, свързани с измами или незаконни операции, както и притежателите на дялове във взаимни фондове, чиито инвестиции не се считат за банкови депозити, уточнява АФП.
„След днешните плащания всички вложители, които имат право на обезщетение по държавната гаранция, ще получат полагащите им се средства“, заяви членът на Управителния съвет на централната банка Педро Акоста.
Общата сума на възстановените до момента средства възлиза на около 643 млн. долара – само част от приблизително 2,8 млрд. долара, с които е разполагала банка „Уено“, когато на 3 ноември е била поставена под надзор заради проблеми с платежоспособността.
Фактът, че всички правоимащи вложители са получили плащане, не означава, че са възстановени всичките им спестявания.
Закон за извънредни мерки, одобрен от Конгреса (парламента) миналата седмица, разреши предварително изплащане на до около 19 000 долара на вложител в рамките на една седмица – срок, който изтече в сряда.
Държавата гарантира депозити до 37 000 долара
Фондът за гарантиране на депозитите (FGD) защитава спестяванията на всеки вложител до около 37 000 долара в една банкова институция. Клиентите с по-големи депозити ще трябва да изчакат, за да получат остатъка от средствата си.
Това ще стане след прехвърлянето на активите и пасивите на „Уено“ към други финансови институции – процес, който трябва да започне следващата седмица, обясни Акоста. Той изрази надежда процедурата да протече бързо и до края на месеца да има конкретни резултати.
Властите възнамеряват да използват получените средства за допълване на гаранцията по депозитите и за приоритетно възстановяване на пенсионните средства, държани в „Уено“, като техният размер надхвърля 500 млн. долара.
Сред засегнатите от кризата са компании, футболни клубове, доброволни противопожарни служби и държавни институции, включително Институтът за социално осигуряване (IPS), който управлява пенсионните и здравноосигурителните средства на над 1,5 млн. души в Парагвай.
Според данни на дигиталната банка от юни 29 на сто от депозитите в банката са принадлежали на държавния сектор.
В сряда водещи работодателски организации в Парагвай поискаха от новия президент Педро Алиана да предприеме мерки за възстановяване на икономическото доверие и за налагане на санкции на отговорните за кризата.
На 3 ноември централната банка постави кредитната институция под свой надзор заради проблеми с платежоспособността, което доведе до блокиране на депозитите на стотици хиляди жители на страната.
Бившият президент Сантяго Пеня, замесен в скандала, беше отстранен от поста три дни по-късно след парламентарна процедура и поставен под домашен арест, припомня АФП.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
