Немислимо е НАТО да се оттегли от източния фланг в границите отпреди 1997 г., коментира министър-председателят Румен Радев по време на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин.

Той определи руските искания, заявени на срещата в Абу Даби като нямащи общо с действителността.

„Това е немислима, нереалистична позиция. Тя не подлежи на дискусия“, каза Радев.

Премиерът допълни, че е невъзможно под външен натиск да се оказва влияние да променят свое суверенно решение.

Европа трябва да има свое място на масата за преговори за прекратяване на войната в Украйна, каза още Радев.

Без участието на европейските държави не може да се говори за изграждане на нова система за сигурност в Европа, добави той.

По думите му разговорите между Съединените щати и Русия не са достатъчни, за да бъдат решени въпросите, свързани с дългосрочната сигурност на континента.

„Трябва да защитаваме интереса на Украйна, трябва да сме сигурни, че Русия е уверена в своите интереси. Само вземайки предвид интересите и опасенията на двете държави, можем да сме сигурни за стабилността на мира“, заяви още той.

Европа трябва да се бори повече за отстояването на интересите си, смята българският министър-председател.

Според него би трябвало Европа да излъчи кандидат, който да седне на масата за преговори.

„Важно е, че най-сетне говорим за най-силния инструмент за регулиране на този конфликт и това е дипломацията“, посочи Радев.

Ако искаме да постигнем целите за силна, сигурна, просперираща Европа, трябва да има сигурност, стабилност и в тези региони, каза премиерът. Това е смисълът – да обменим идеи как да постигнем тези цели по най-добрия начин.

Голяма тема днес е и конкурентоспособността, която се развива чрез иновации, чрез свързаност и тук е силата на България, с достъпни цени на енергията. Също така и защитата на европейската демокрация и България се вписва много силно в тези цели с проактивната политика, която води.

„Свързаността се очертава като най-важен елемент и за сигурността, и за нашето политическо развитие“, коментира премиерът и припомни, че България ще бъде домакин на среща на върха за свързаност.

„Ние водим тази политика, разширяваме нейния обхват и имаме шанса нашето географско положение да се превърне в стратегическо предимство“, посочи Румен Радев.

Министър-председателят обяви, че ще проведе разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Основна тема ще бъде задълбочаването на енергийното партньорство между двете държави и развитието на зелен енергиен коридор, който да свързва Азербайджан, Грузия, Турция и България. Радев посочи, че ще се срещне и с президента на Молдова Мая Санду. Той отбеляза административното обособяване на района на Тараклия в Молдова.

„Имам среща с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, защото ние трябва да помагаме и да съдействаме Съветът на Европа да се утвърждава като гарант на демокрацията, на човешките права и върховенството на правото.

Ще поставя още веднъж темата, която продължаваме, че няма промяна в отношението на властите на Република Северна Македония към нашите сънародници, напротив, проблемите се задълбочават“, каза Румен Радев.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Липсата на координация между институциите и ясни правила за обмен на информация затруднява вземането на навременни решения за пътната безопасност. Дейностите по пътна безопасност трябва да бъдат централизирани, координирани и разпределени с ясни нива на отговорност между институциите. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев по време на изслушване в транспортната комисия след тежките катастрофи с 12 жертви на АМ „Тракия“.

Министърът заяви, че няма да прехвърля вината на предишни правителства, министри, институции или агенции, нито ще коментира ролята на настоящите и приема подобряването на пътната безопасност като лична кауза.

По думите му в момента няколко центъра и институции събират и обработват информация, свързана с пътната безопасност, но не разполагат с общ протокол за комуникация и вземане на решения. 

„Има много центрове, има много информация, те не си комуникират и не си говорят адекватно. Има различни нива на отговорност, които пречат да се вземат бързи решения“, посочи Пеев.

Според него е необходимо дейностите да бъдат централизирани и опростени, да се въведат ясни процедури и контролни списъци, по които институциите да работят. Трябва да е ясно кой носи отговорност и как се предава информацията между отделните звена, така че институцията, която трябва да вземе решение, да може да реагира незабавно.

Министърът подчерта, че работата не трябва да се ограничава до реакция след тежки инциденти, а да е насочена и към превенцията.

Една от обсъжданите идеи е създаването на малко дигитално звено, което да обедини информацията от различните институции. Целта не е изграждането на нова голяма дирекция, а консолидирането на наличните данни, така че те да могат да се използват по-ефективно при вземането на решения. По темата се подготвя и законодателен пакет.

Пеев предупреди, че само технически мерки като поставянето на допълнителни пътни знаци няма да решат проблема. Той даде за пример предупредителните знаци за мъгла и подчерта, че те сами по себе си не гарантират адекватна реакция.

От министерството прочуват практиките в други държави и работи по ускоряването на изпълнението на 31 мерки за пътна безопасност, публикувани на сайта на Министерството на транспорта. В процеса са включени институции, неправителствени организации и браншови асоциации.

Пеев призна, че обществото очаква бързи резултати, но изграждането на работеща система с участието на десетки ведомства изисква време и цялостен преглед на съществуващите механизми.

Той изказа съболезнования на близките на загиналите при катастрофите и посочи, че причините за инцидентите ще бъдат установени от разследващите.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Министерството на отбраната е заложило 5 млн. евро за научноизследователска и развойна дейност в проектобюджета за 2027 г. За сравнение, през настоящата година тези средства са 70 000 евро. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Според Стоянов е необходимо по-тясно сътрудничество между държавата, отбранителната индустрия и научните среди, за да се наваксат пропуснатите възможности за българската икономика. Той даде пример с един от най-големите договори за модернизация на армията – за зенитно-ракетни комплекси на стойност над 1,1 млрд. евро, в който не е предвидено индустриално сътрудничество. По думите му това поставя страната ни в неблагоприятна позиция и на този етап от проекта не е възможна промяна.

Министърът на отбраната обясни, че в договора за придобиване на изтребителите F-16 Block 70, сключен през 2019 г. е заложен трансфер на технологии на стойност 120 млн. долара, но от общо шест проекта досега е реализиран само един. Останалите 5 трябва да претърпят трансформация. 

По-добри перспективи за участие на българската индустрия има при проекта за придобиване на бойните машини „Страйкър“. Министърът припомни, че при подготовката на договора по време на служебното правителство е било договорено сглобяването на машините да се извършва в България.

„В момента сме на първия етап от договора, при който се прави интегриране на комуникационното оборудване и въоръжението, а вторият етап ще бъде сглобяването на самите бойни машини“, посочи министър Стоянов.

Той призова българските компании да инвестират в иновации и да повишават технологичния си капацитет, за да бъдат конкурентоспособни и да участват по-активно в производството на високотехнологични отбранителни продукти. Стоянов подчерта, че страната ни трябва да стане част от веригата за доставки, а не да е страничен наблюдател в икономическите процеси.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg