Изказването на директора на „Кауфланд България“ е арогантно и неприемливо, заяви Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“, която част от парламентарната група „Демократична България“, в публикация във Фейсбук.

Думите му са по повод позицията на изпълнителния директор на „Кауфланд България“. Мирчев цитира изказване на изп. директор, че ако компанията тръгне надолу, „фалитът на КТБ ще ни се стори като „пролетен бриз“. 

Мирчев допълва, че чуждестранните инвестиции са важни, работните места също, но никоя компания не може да използва икономическата си тежест като щит срещу закона.

„Вместо да плаши с катастрофални сценарии, ръководството на „Кауфланд“ е добре да се замисли дали през годините винаги е било коректно към българските производители и дали е имало неприемливи търговски практики. Глобата на КЗК от € 75 млн. е сериозно обвинение, на което трябва да се отговори с аргументи и доказателства, а не с високомерие,“ пише още депутатът.

Той припомни, че от години критикува КЗК за бездействие и политически зависимости и че няма намерение да я защитава безкритично.

„Ако санкцията е необоснована, „Кауфланд“ има пълното право да я обжалва и да защити интересите си в съда. Но докато печелиш милиарди от продажби в България, най-малкото, което се очаква, е да уважаваш българските институции, потребители и производители. Големият бизнес не е над закона, както и КЗК не е над съдебния контрол“, допълва Мирчев.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) изразява сериозна загриженост от публичните изявления на ръководството на „Кауфланд България“, в които се поставя въпросът за възможните последици за компанията и нейните 8800 работници във връзка с наложената от Комисията за защита на конкуренцията санкция за нелоялни търговски практики срещу български производители, установени с решение на регулатора.

Източник: БТА

Разширяването на метрото, разкриването на над 3000 места в детските градини и инвестициите в училища и ключови инфраструктурни обекти открои кметът на София Васил Терзиев при представянето на отчета за три години управление. В четири тематични панела представители на общинското ръководство представиха постигнатото и предстоящите проекти в образованието, културата, социалните дейности, екологията, транспорта, сигурността и административното обслужване.

Терзиев подчерта, че отчетът представя колективните усилия на кмета, администрацията, Столичния общински съвет, районните кметове и общинските дружества. По думите му резултатите включват както надграждане на заварени проекти, така и промени в дейности, които не са работили добре.

Кметът посочи като основа за постигнатото изграждането на екип, подобряването на организацията на работа и използването на данни при управлението. Събрана е информацията на Общината, така че всяка следваща администрация да може да използва вече свършеното, вместо да започва отначало, обясни той.

В областта на транспорта Терзиев отчете пускането на три метростанции и работа по още седем. По думите му започва работа по разширението по бул. „Царица Йоанна“, а проектирането на петте станции към „Студентски град“ е към приключване. Продължава и дългосрочното планиране за разширение от Бизнес парка и към „Малинова долина“.

Сред инфраструктурните обекти кметът открои ул. „Опълченска“, бул. „Александър Стамболийски“, моста в „Бакърена фабрика“ и започналото изграждане на бул. „Копенхаген“. Подготвя се реализацията и на други основни пътни артерии.

Заместник-кметът по обществено строителство Емилиян Георгиев посочи сред реализираните обекти бул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Опълченска“ и открои изпълнението на програмата за тротоарите. За следващата година се подготвят над 20 големи проекта, съобщи той.

Заместник-кметът по транспорт и градска мобилност Иван Николов представи плановете за обновяване на наземния градски транспорт. Те включват 125 нови автобуса и започване през следващата година на процедура за още 200, както и подмяна на трамваи с общо 80 нови мотриси. Още тази година автобуси по линиите до Витоша ще бъдат оборудвани с багажници за ски, посочи той.

Над 3000 нови места са разкрити в детските градини, а по над 20 нови детски градини се работи, съобщи Терзиев. Общината търси и възможности за използване на около 4000 незаети места чрез по-доброто им разпределение. Продължава осигуряването и отчуждаването на терени за нови обекти. Кметът посочи и платформата „Има място“, която предоставя информация за местата в детските градини и яслите.

Заместник-кметът по образование, спорт и младежки дейности Десислава Желязкова посочи, че недостигът в детските градини и яслите все повече е свързан и с липсата на персонал. От около 7500 недостигащи места над 5500 са в яслените групи, уточни тя. Желязкова изрази увереност, че до края на мандата ще бъде постигнат значителен напредък в решаването на проблема.

Седем училища се дострояват и разширяват, а първите три проекта по инициативата „Училището – сърцето на квартала“ са готови, съобщи кметът. Целта е да се подпомогне преминаването към едносменен режим и да се подобрят училищните дворове и спортните съоръжения, които да могат да се използват и от жителите на кварталите. В панела „София за нашите деца“ беше посочено и откриването на първото ново общинско училище за последните 35 години.

За управлението на отпадъците Терзиев заяви, че с действията по договорите общината ще спести 220 млн. евро на града. Той определи справянето с натиска около отпадъците и транспортната криза като важни уроци за екипа.

Заместник-кметът по околна среда Николай Неделков заяви, че криза с отпадъците вече няма и предстои подписването на още един договор. Той подчерта необходимостта разделното събиране да бъде постоянен приоритет и съобщи за предстоящо откриване на климатични убежища и хъбове.

Терзиев призна, че по проекта „Зелен ринг“ не е направено достатъчно, но заяви амбиция работата да се ускори и през следващата година да започне фактическата му реализация. Той изрази надежда догодина да бъде извършено и картирането на дърветата в София. По думите му общината няма да прави компромиси по въпросите, свързани с качеството на въздуха. Кметът заяви също, че целогодишната нискоемисионна зона не е рестрикция към гражданите.

Терзиев посочи още работата за нови паркове, почистването на езерата и подобряването на осветлението в Южния парк. По думите му над 200 „кални точки“ ще бъдат облагородени тази година. Подготвя се и процедура за публично-частни партньорства за изграждане на паркинги.

Заместник-кметът по култура и туризъм Ирина Дакова определи инвестициите в културата като инвестиции в града и обществото. Тя открои постигнатото през последните три години и средствата, които общината отделя за култура.

На въпрос за музей за съвременно изкуство Терзиев заяви, че до края на мандата ще има ясен отговор къде да бъде. Разглеждат се сгради и терени за осъществяването на проекта, посочи кметът.

Заместник-кметът по социални дейности и здравеопазване Надежда Бачева представи работата в подкрепа на децата без родители и децата с увреждания. Подготвя се откриването на социална услуга, в която младежи ще могат да пребивават до 25-годишна възраст, за да получат подкрепа за самостоятелен живот след завършване на училище. Тя открои и значението на профилактиката и превенцията за здравето и на партньорството с медицинските висши училища.

Заместник-кметът по сигурността Лъчезар Милушев съобщи за изготвена визия за сигурността на София до 2030 г. и съвместна процедура срещу нарушенията на тишината след 23:00 часа. По думите му сигналите за такива нарушения са намалели с 34% през последните шест месеца. Той посочи и предприети мерки срещу шума от дрифтове по булевардите. Според Милушев София е подобрила с пет пункта индекса си на безопасност спрямо 2023 г.

Заместник-кметът по финансите Георги Клисурски съобщи, че 4 млн. евро ще бъдат насочени към проекти, предложени от гражданите. Срокът за подаване на идеи е до 20 ноември. По думите му през последните три години общината постоянно увеличава средствата, за чието използване решават софиянци.

Заместник-кметът по дигитализация и информационни системи Светлин Ненов съобщи, че се подготвя нов сайт на Столичната община и се работи за подобряване на платформата за сигнали. Той посочи, че е отворен голям обем градски данни, които гражданите могат да използват и визуализират.

Терзиев определи като едно от най-важните постижения по-активното участие на гражданите и обединяването им около общи инициативи. По думите му сътрудничеството между институциите и жителите на София е основа за по-бързото развитие на града.

Източник: БТА

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) изразява сериозна загриженост от публичните изявления на ръководството на „Кауфланд България“, в които се поставя въпросът за възможните последици за компанията и нейните 8800 работници във връзка с наложената от Комисията за защита на конкуренцията санкция за нелоялни търговски практики срещу български производители, установени с решение на регулатора. Това се посочва в позиция, изпратена от синдиката.

Отбелязва се, че всяка компания има право да защитава интересите си по съдебен ред, но е недопустимо работните места и съдбата на работещите да бъдат използвани като аргумент за оказване на натиск върху държавните институции във връзка с упражняването на законовите им правомощия.

КНСБ настоява ръководството на „Кауфланд България“ публично да гарантира, че наложената от Комисията за защита на конкуренцията санкция няма да доведе до съкращения, ограничаване на възнагражденията или влошаване на условията на труд.

От синдиката призовават всички работещи в „Кауфланд България“, които срещат проблеми, свързани със заетостта, възнагражденията, условията на труд или спазването на трудовите им права, да се обръщат към Конфедерацията и нейните регионални структури. КНСБ е готова да им окаже необходимата синдикална и правна подкрепа за защита на техните работни места, доходи и трудови права, се казва още в съобщението.

Позицията на КНСБ е във връзка с изказване на изпълнителния директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров по време на третото издание на форума за модерна търговия MORE THAN TRADE.

По повод това от „Прогресивна България“ написаха във Фейсбук, че никой не е по-силен от държавата, когато тя прилага закона, за да защити правата на своите граждани.

Категоричните внушения за изхода от евентуално съдебно производство могат да бъдат възприети като опит за публичен натиск върху съда още преди той да е разгледал спора, посочва Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в позиция, получена днес в БТА във връзка с изказването на Петров.

Източник: БТА