Балкани
ХИНА: Хърватия се нуждае от близо 100 000 нови хотелски легла през следващото десетилетие

Хърватия се нуждае от 80 000 до 100 000 допълнителни хотелски легла през следващите десет години, но новите инвестиции стават все по-трудно поради високите цени на земята и строителството, административните пречки, нарастващите оперативни разходи и намаляващата рентабилност, заявиха хотелиери на конгрес днес, предаде агенция ХИНА.
Хотелите съставляват едва 9,2% от капацитета за настаняване в Хърватия, но генерират около една четвърт от туристическите нощувки. Секторът настоява за продължаваща държавна подкрепа, по-стабилна бизнес среда и по-големи инвестиции за удължаване на туристическия сезон.
Велко Остойич, президент на Хърватската хотелиерска асоциация и директор на Хърватската туристическа асоциация, определи структурата на капацитета за настаняване като едно от най-големите предизвикателства пред хърватския туризъм.
Той каза, че въпреки добрите резултати на хотелите през този туристически сезон, по-голямата част от инвестициите са насочени към обновяване на съществуващи обекти, като същевременно се разработват съвсем малко нови хотелски проекти върху терени, които досега не са били застроявани.
Остойич: Пространството за нови инвестиции се свива
Остойич каза, че в Хърватия се наблюдават много малко значителни инвестиции в хотели на зелено поради високите разходи за земя и строителство, бавните административни процедури, правната несигурност и предизвикателствата на хотелските бизнес модели. Той предупреди, че свиващите се инвестиционни възможности заплашват развитието на хърватския туризъм.
Той също така призова за по-добра адаптация към променящите се навици на пътуване, като отбеляза, че туристите все по-често избягват пиковия сезон заради високите цени, климатичните условия и пренаселените дестинации. Той подчерта необходимостта от нови атракции, събития и фестивали, които да насърчат посещенията през периодите преди и след активния сезон.
Представителят на Министерството на туризма Роберт Пенде каза, че правителството активно е подкрепяло инвестициите в хотелиерството, за да подобри качеството и да намали сезонността. Хърватия обаче остава сред страните от ЕС, най-засегнати от сезонния туризъм. Той добави, че чрез схемата за стимулиране на инвестициите са подадени 34 заявления за инвестиции на стойност приблизително 500 милиона евро.
Директорът на Хърватския национален туристически съвет Кристиян Станичич каза, че Хърватия е запазила позицията си на една от водещите дестинации в Средиземноморието въпреки световните предизвикателства, отдавайки признание на хотелиерите и продължавайки инвестициите в качеството и развитието на дестинациите.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Държавният дълг на Черна гора в края на септември е 58,7% от БВП

Според Министерството на финансите на Черна гора общият държавен дълг на страната в края на септември възлиза на 5,04 милиарда евро, което се равнява на 58,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), предаде за БТА черногорската агенция МИНА.
„Като се вземат предвид депозитите на Министерството на финансите, включително 38 480 унции злато, нетният публичен дълг на Черна гора в края на септември възлиза на 4,48 милиарда евро, или 52,2 процента от БВП“, се посочва в тримесечния Доклад за държавния и публичния дълг към края на септември.
Общият държавен дълг в края на септември възлизаше на 5,02 млрд. евро или 58,4% от БВП. След отчитане на депозитите, общият нетен държавен дълг възлезе на 4,46 млрд. евро, или 51,9% от БВП.
„Депозитите в края на септември възлизаха на 561 млн. евро, включително 38 450 унции злато, чиято стойност в края на септември възлизаше на 141,5 млн. евро, или 6,5% от БВП“, посочиха от черногорското финансово министерство.
Общият външен дълг на Черна гора в края на третото тримесечие възлиза на 4,78 милиарда евро, или 55,7 процента от БВП – с 22,8 милиона евро повече в сравнение с 30 юни.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
Балкани
Гордана Силяновска се е срещнала в Анталия с австрийския президент Александър Ван дер Белен

В кулоарите на Световната среща за климата КОП31 (COP31) в Анталия президентът на Северна Македония Гордана Силяновска се е срещнала с президента на Австрия Александър Ван дер Белен, съобщават от канцеларията на президента в Скопие.
Силяновска е изразила благодарност „за принципната подкрепа на Австрия за пътя на европейската интеграция на (Северна) Македония и за ангажимента ѝ към стабилността, сигурността и европейската перспектива на Западните Балкани”. Двамата са разговаряли за бъдещето на европейския проект и процеса на разширяване на Европейския съюз, като са подчертали, „че неговият авторитет се гради върху ясни правила, равни критерии и заслуги и че европейската перспектива трябва да остане реалистична и постижима за страните кандидатки”, се казва в съобщението.
Изразена е била готовност за засилване на политическия диалог на най-високо ниво и е било договорена официална среща между двамата президенти.
/ГГ/
Източник: БТА
Балкани
Народната банка на Северна Македония е поискала прокуратурата да разследва „сериозни и необосновани обвинения, свързани с „Алта Банка АД Битоля”

Народната банка на Северна Македония е сезирала прокуратурата в Скопие за разследване на публични изявления със „сериозни и необосновани обвинения, свързани с „Алта Банка АД Битоля”. Според неофициална информация на медиите става дума за председателя на опозиционния СДСМ Венко Филипче, генералния секретар на партията Александър Саша Димитриевич, секретаря по международно сътрудничество на СДСМ Андрей Жерновски и вицепрезидента на партията Александър Траяновски.
За изданието „360 градуса“ от прокуратурата са потвърдили сигналите, без да споделят повече информация.
Напрежението в Северна Македония с „Алта банка АД Битоля“ възникна след отнемането на оперативния лиценз на „Алта банка АД Белград“ и започналото разследване на сръбските власти срещу нейния собственик Давор Мацура, а опозиционният СДСМ започна да призовава за отговорност от страна на премиера на страната Християн Мицкоски и управителя на Народна банка Трайко Славески за влизането на сръбската банка в Северна Македония. От опозиционната партия повдигнаха въпроси и за последиците от решението на Народната банка на страната, която въведе временно администриране на банката с лимити за теглене на средства от нея.
В края на миналата седмица премиерът Християн Мицкоски поиска от прокуратурата да започне разследване, защото ”опозицията извършва саботаж, създава безредици и разрушава конституционния ред в държавата”.
Днес представители на правителството и опозицията в Северна Македония влязоха в разгорещен дебат на изслушването в парламентарната комисия по бюджет и финанси, свързан с „Алта банка-Битоля“, което продължа цял ден.
Депутатът от СДСМ и председател на Комисията по бюджет и финанси Саня Лукаревска поиска оставката на гуверньора на Народна банка в Северна Македония Трайко Славески, задавайки му въпроси свързани с начина, по който е издадено съгласието му покупката на банката в Битоля от „Алта банка-Белград“.
Славески заяви, че Народна банка е действала в рамките на своите законови компетенции и правомощия, че са извършени щателни анализи и в процедурата е постигната директна комуникация с местни и чуждестранни институции, а проверките са били наблюдавани чрез международни глобални платформи.
Председателят на опозиционния СДСМ Венко Филипче обвини премиера Християн Мицкоски, че използва манипулации, за да избегне отговорност за влизането на „Алта банка“, която нарече личната банка на тогавашния сръбски президент Александър Вучич.
Мицкоски от своя страна извади протокол от правителствено заседание от 24 октомври 2023 г., по време на правителството на Димитър Ковачевски, когато твърди, че са осъществени контакти с „Алта банка-Белград“, а банката в Битоля е ликвидна.
„Алта банка-Белград“ придоби банката в Битоля преди година, а на 3 ноември Търговският съд в Белград откри производство по несъстоятелност срещу „Алта банка“, след като на 1 ноември Народната банка на Сърбия отне оперативния лиценз на банката, а собственикът и двама служители бяха арестувани по подозрение за злоупотреба със служебно положение.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
