Парламентарната комисия по околната среда и водите прие на първо четене три законопроекта за промени в Закона за водите. Два от тях са внесени от Министерския съвет (МС), а третият– от Стефан Сабрутев („Прогресивна България“) и група народни представители. Част от промените засягат прехвърлянето на контролни функции от Басейновите дирекции към Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ).

Един от законопроектите на МС предвижда облекчаване на административната тежест и съкращаване на разрешителните процедури и регистрационните режими по реда на закона. Сред целите също така е да се уредят възможностите за водовземане от река Дунав и общински язовири, като се предоставят
по-широки правомощия на местната власт, пише в мотивите му.

Заместник-министърът на околната среда и водите Костадин Гешев отбеляза, че друго основно направление на законопроекта е възлагане на мониторинга на екологичното и химичното състояние на морските води на Изпълнителната агенция по околна среда. Включването на морските води в този обхват ще създаде условия за по-добра координация на мониторинговите мрежи, прилагане на единни методики и по-ефективно събиране, обработване и използване на данни, обясни той.

Законопроектът беше приет с девет гласа „за“, нула „против“ и шест „въздържал се“.

С идентичен брой гласове беше приет и другият законопроект на МС. Предвижда се Басейновите дирекции да се съсредоточат върху управлението и планирането на водните ресурси, а текущият и последващият контрол се възлага на РИОСВ. Заместник-министър Гешев обясни, че Басейновите дирекции ще запазят правомощията си по планиране, оценка на състоянието на водните тела, управление, разпределение на водните ресурси и издаване на съответните разрешителни. Това разграничение ще позволи на басейновите дирекции да се съсредоточат върху основната си задача – интегрирано управление на водите на басейнов принцип, посочи той.

С девет гласа „за“, нула „против“ и шест „въздържал се“ беше приет и законопроектът на Стефан Сабрутев и група народни представители. Целта е усъвършенстване на нормативната уредба чрез намаляване на административната тежест, оптимизиране на разрешителните съгласувателни режими, повишаване на правната сигурност и ускоряване на административните производства, без да се допуска намаляване на нивото на защита на водите и околната среда, пише в мотивите. „С предложенията се предвижда отпадане на изисквания, които водят до излишни финансови разходи за заявителите, без да подобряват качеството на административния контрол, както и цифровизация на процесите по предоставяне и обработване на информация чрез разширяване на електронния обмен на данни“, отбелязват вносителите. 

Депутатите дискутираха общо по трите законопроекта. Представители на „Прогресивна България“ (ПБ) изразиха подкрепа за предложените промени. Светлана Митошева (ПБ) заяви, че съсредоточаването на контрола в РИОСВ ще позволи проверките да се организират според риска, а басейновите дирекции ще се фокусират върху управлението на водите.  

Валери Лачовски (ГЕРБ-СДС) каза, че парламентарната група ще гласува с „въздържал се“.

Джипо Джипов и Димитър Найденов от „Демократична България“ (ДБ) коментираха, че текстовете се нуждаят от прецизиране. Те изказаха мнение, че има разминаване между целите на отделните законопроекти. Според тях от една страна се говори за намаляване на административната тежест, а от друга – възлагат се повече правомощия на кметовете.

Татяна Султанова („Продължаваме промяната“) каза, че има колизия и в трите законопроекта за промени в Закона за водите. Според нея само един орган трябва да отговаря за водния ресурс. Тя запита депутатите от ПБ дали са запознати с дебатите и заключенията на временната комисия по безводието в парламента през 2025 г. Според нея всички предложения на тази комисия не кореспондират с нито един от обсъжданите законопроекти. Тодор Джиков (ПБ) попита Султанова за решението на Народното събрание от септември 2025 г. да се задължи МС да изготви анализ и план за действие за преодоляване на безводието и дали парламентът е проследил този процес.

Джевдет Чакъров (ДПС) запита дали е наличен експертен потенциал в РИОСВ-тата, които да поемат контролните функции. Зам.-министър Гешев отговори, че е предвидено функциите, изпълнявани от басейновата дирекция, „физически като експерти да преминат в РИОСВ“. По думите му ще бъдат въведени и необходимите обучения.

Източник: БТА

Пълна забрана на рекламата на хазартни игри, на организаторите им и на свързаните с тях отличителни знаци предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, одобрен от Министерския съвет, съобщиха от правителствената пресслужба. Целта е да бъде засилена превенцията на развиването или задълбочаването на хазартна зависимост и да се защитят най-уязвимите групи.

Ограничено присъствие на търговски марки на организатори на хазартни игри се допуска единствено при спонсорства на спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на дейности в областта на културата, здравеопазването и образованието.

Предлага се преустановяване на дейността на афилиейт операторите, които популяризират хазартни игри. Според съобщението така се осигурява последователност между забраната за реклама и режима за лицата, осъществяващи популяризирането им.

Законопроектът предвижда увеличаване през 2027 г. на алтернативния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за наземните казина и игралните зали. От 2028 г. се предлага той да бъде заменен с двукомпонентна държавна такса по Закона за хазарта.

За онлайн залаганията променливата част от двукомпонентната държавна такса за издаване и поддържане на лиценз ще бъде минимум 100 хил. евро месечно.

Предвижда се и еднократна държавна такса за поддържане на лиценз за дейности по производство, разпространение и сервиз, както и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Размерът ѝ ще бъде 50 хил. евро за петгодишен лиценз и 100 хил. евро за 10-годишен.

С промените се предлага повишаване на еднократните такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, на вноските за социално отговорно поведение, както и на глобите и имуществените санкции.

За чуждестранните юридически лица, организиращи онлайн залагания, се въвежда изискване да имат място на стопанска дейност в България. Според правителствената пресслужба това ще подпомогне проследяването на финансовите потоци и откриването на несъответствия между декларираната дейност, залозите, изплатените печалби, приходите и разходите и дължимия корпоративен данък.

Предвижда се задължителна парична вноска за платежните институции, банките и дружествата за електронни пари, които извършват платежни операции, свързани с участие в хазартни игри и изплащане на печалби.

Законопроектът включва и мерки за разширяване на превенцията на хазартната зависимост в системата на образованието чрез информационни кампании, превантивни програми и подходящи учебни материали.

Предлага се също пълна забрана на плащанията в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни дейности, доставки на материали и предоставяне на услуги. Плащанията ще трябва да се извършват по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти. Целта е ограничаване на сивата икономика, повишаване на финансовата дисциплина и създаване на равнопоставена конкурентна среда за строителните компании, спазващи законодателството, допълниха от правителствената пресслужба.

БТА припомня, че на 23 септември премиерът Румен Радев съобщи, че се въвежда пълна забрана на рекламата на хазарт, като се запазва единствено възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения.

Източник: БТА

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет на 20 октомври. С проектозакона се въвежда цялостна реформа в регионалното планиране в България, продиктувана от европейската класификация NUTS и натрупания опит от прилагането на интегрираните териториални инвестиции.

Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева, която обясни, че промените целят адаптиране на системата към новите изисквания и регламенти на Европейския съюз за новите райони, като самият закон задава законовата рамка и основата. Законопроектът отразява съответни промени и в Закона за устройство на територията, за да се синхронизират стратегическите документи по регионално и пространствено развитие и намаляването на регионалните дисбаланси. Георгиева заяви, че проектозаконът е първата стъпка за стартиране на реалната работа по интегрираните териториални стратегии за новите региони.

Основната промяна в проектозакона засяга териториалното деление, като цялата територия на страната се обособява в един регион от ниво 1, а досегашните 6 района за планиране от ниво 2 се трансформират в 4 нови региона – Столичен, Северен, Източен и Южен.

Столичният регион включва област София (столица); Северният – областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра; Източният – областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол; Южният – областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.

Въвежда се специфичен режим за град София поради съвпадането на функциите на община, административна област от ниво 3 и регион за планиране от ниво 2. За Столичния регион не се изработва отделна Интегрирана териториална стратегия за развитие, а нейните функции се поемат пряко от Плана за интегрирано развитие на общината, предвижда проектозаконът.

Планът за интегрирано развитие на Столична община, изпълняващ функциите на интегрирана териториална стратегия, се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след приемането му от Столичния общински съвет и след провеждане на съгласувателните процедури, приложими за интегрираните териториални стратегии, при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, предвиждат още законопроектът.

С друга промяна броят на Регионалните съвети за развитие се намалява от шест на четири. Членове на регионалния съвет за развитие на Столичния регион за планиране от ниво 2 са:  областният управител на област София (столица), кметът на Столична община, председателят на Общинския съвет на Столична община, кметовете на районите на територията на Столична община, се предлага в законопроекта.

Източник: БТА