Имотният пазар във Франция губи инерция в края на годината, белязан от по-скъпи ипотечни кредити, леко понижение на цените и недостатъчно предлагане, като броят на сделките може да намалее с между 3 и 5 на сто до края на 2026 г. спрямо предходната 2025 г., показват данни на Националната федерация на недвижимите имоти (Fnaim), пише в публикация по темата френският вестник „Монд“.

Нотариусите също понижиха прогнозите си – от очаквани над 950 000 продажби през 2026 г. до около 920 000. Въпреки че това е повече спрямо 2024 г., пазарът остава под възможностите си, коментират представители на сектора.

Към затрудненията се прибавят международната несигурност, инфлацията и повишаването на лихвените проценти. Във Франция допълнително влияние оказват състоянието на публичните финанси и наближаващият предизборен период, които не създават благоприятна среда за дългосрочни решения, отбелязват от Националната федерация на недвижимите имоти.

Основната пречка пред купувачите е поскъпването на ипотечните кредити след повишаването на лихвите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и доходността по френските държавни облигации, които в края на октомври преминаха символичния праг от 5 на сто, което се отрази и на условията за кредитиране от банките.

Лихвите по някои 20-годишни заеми вече достигат 4,5 на сто. Разликата има съществено значение за домакинствата – при месечна вноска от 1000 евро кредитополучател може да получи заем от 171 000 евро при лихва от 3,6 на сто, но само 158 000 евро при лихва от 4,5 на сто. Така част от потенциалните купувачи се отказват от плановете си. През третото тримесечие на 2026 г. броят на отпуснатите ипотечни кредити е намалял с 8,1 на сто спрямо същия период на предходната година.

Цените отстъпват, но не достатъчно

Забавянето вече се отразява и на стойността на жилищата. По данни на нотариусите цените във Франция са се понижили с 0,8 на сто през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на миналата година и с 1 на сто между първото и второто тримесечие на 2026 г.

В Париж средната офертна цена през октомври е била 9663 евро за квадратен метър. Разликите между кварталите остават значителни – над 15 000 евро в седми район срещу около 8195 евро в деветнадесети.

В някои градове корекцията е по-осезаема. В Нант например понижението достига между 3 и 5 на сто. Според представители на бранша обаче спадът все още не е достатъчен, за да направи жилищата достъпни за повече домакинства. От 2022 г. насам поевтиняването на имотите не е компенсирало реално поскъпването на ипотечните кредити.

Пазарът продължава да зависи силно от условията за финансиране. Същевременно собствениците, закупили жилища на високи цени при ниски лихви, често не желаят да продават, което ограничава предлагането.

През последните две години основна движеща сила на пазара са купувачите на първо жилище, подпомогнати от разширяването на програмата за безлихвени кредити. През септември 53,9 на сто от отпуснатите ипотечни заеми са били предназначени за тази група.

Някои строителни компании също насочват усилията си към младите купувачи. Френската компания за инвестиции и строителство на недвижими имоти „Кожедем“ (Cogedim) например разработва специална оферта, която позволява придобиване на жилище без първоначална вноска и с месечни плащания, съпоставими с наем.

Въпреки това строителството на нови жилища остава в тежко състояние. От Федерацията на строителните предприемачи предупреждават, че 2026 г. може да се окаже най-слабата за сектора през последните 50 години. През 2025 г. са регистрирани едва 9468 резервации за покупка на нови жилища при обичайно около 60 000 за година.

Предлагането на жилища под наем също продължава да намалява

Кризата при продажбите се пренася и върху пазара на наеми. Френската компания за недвижими имоти „Нексити“ (Nexity), един от най-големите участници на пазара, отчита 17 на сто по-малко резервации за покупка на нови жилища през периода от януари до септември 2026 г. спрямо същите месеци на предходната година.

Една от причините за недостига на жилища под наем е оттеглянето на частните инвеститори от новото строителство. Недостигът на жилища под наем се задълбочи и след прекратяването в края на 2024 г. на данъчната схема „Пинел“ (Pinel), която стимулираше частните инвеститори да купуват нови жилища и да ги отдават под наем срещу данъчни облекчения.

По данни на френската онлайн платформа за недвижими имоти „Сьоложе“ (SeLoger) предлагането на жилища под наем остава с 20 на сто под нивата отпреди пандемията от КОВИД-19, а в Париж разликата достига 50 на сто.

В същото време домакинствата, които не могат да си позволят покупка на собствен дом, продължават да живеят по-дълго в жилищата, които обитават под наем. Така свободните имоти намаляват, а продължителността на договорите за наем достига исторически високи равнища.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Първата индустриална революция донесе парната енергия, влаковете и масовото производство, при втората електричеството освети градовете, телефоните и радиото влязоха в домовете, третата обвърза света с дигитална мрежа, а автоматизацията на производството осигури повече и по-евтини стоки. Наблюдаваната в момента трансформация на промишлеността, икономиката и обществата чрез интегриране на дигитални, физически и биотехнологии, използващи изкуствен интелект, има потенциалa да промени из основи начина, по който хората живеят, работят и общуват помежду си и дава основание да бъде определена като Четвъртата индустриална революция, според концепцията на Клаус Шваб, основателя на Световния икономически форум. 

За пълната проява на икономическото въздействие на тези промени ще бъде необходимо време, но предвид че всяка вълна се проявява по-бързо от предишната, този момент едва ли е далеч. Европа обаче е в сложна ситуация и рискува да изостане от двата мощни икономически центъра – САЩ и Китай. Тя има силни позиции в областта на научните изследвания, но изпитва затруднения при превръщането на научните открития и изобретения в продукт на успешни компании и при разрастването на тези компании до мащаб, в който могат успешно да се конкурират на глобално ниво. Основният проблем не е липсата на иновативни идеи или предприемачески талант, а условията за тяхната комерсиализация, финансиране и развитие. Изоставането в технологиите в крайна сметка може да доведе до загуба на икономически растеж и най-вече – загуба на благосъстояние и стандарт на живот. Около тази теза се обединиха участниците във форума Европейски дни на научите изследвания и иновациите, който се проведе по-рано тази седмица в Брюксел. 

Едно от големите предимства на Европа в този процес е мрежата от научни центрове и университети, отличните учени и привлекателността й в международен план. Ключов фактор за привличането и задържането на талантливи изследователи е академичната свобода – възможността учените сами да избират проблемите и методите, с които работят, да оспорват общоприети идеи и предположения, както и споделят и публикуват постигнатите резултати без цензура или страх за професионалното си развитие, посочи Марина Вязовска, носител на „Медала на Филдс“ – най-престижното международно отличие в областта на математиката, често определяно като „Нобеловата награда за математика“. 

Индексът на Академичната свобода, изготвян от германския университет „Фридрих Александър“, сочи, че свободата на научните изследвания в Европа остава относително стабилна, въпреки цялостното влошаване на индекса, който през последното десетилетие се е понижил в 50 държави, а се е повишил едва в девет. Стабилен е и показателят за България, където се отчита ниво от 0,85 пункта, съпоставимо с това във водещи европейски държави като Франция и Германия. Това обаче не бива да се приема за даденост, предупреждава Кристиан Дростен, директор на берлинската университетска болница „Шарите“, предвид развитието в европейски държави като Унгария, където индексът е спаднал до 0,30 пункта, и – макар и временно – Полша. 

„В Европа можем да се гордеем с научната среда, която имаме, но спадът в други региони не бива да ни радва. Той не ни осигурява истинско конкурентно предимство, тъй като работещите в научната сфера са свързани на международно ниво и това не е игра с нулев резултат – ако академичната свобода намалее на едно място, другите да печелят от това“, предупреждава проф. Катрин Кинцелбах от университета „Фридрих Александър“ и един от създателите на индекса. 

Рисковете за академичната свобода произтичат от различни фактори, като може би най-тревожният сред тях са политическите партии с антиплуралистични и антинаучни програми. Ако такива партии получат достъп до властта, това ще има реални последствия за науката, допълва Кинцелбах.

За да бъде защитена академичната свобода, са необходими силни и приложими юридически механизми, силни и отговорни институции, които да застават зад учените, както и адекватно финансиране за научните изследвания, отбелязва Лодовико Фолин-Калаби, представител на ЮНЕСКО пред ЕС.   

Защитата на академичната свобода e основен елемент в предложения от Европейската комисия Закон за Европейското научноизследователско пространство (ERA Act), наред с т. нар. „пета свобода на движение“, каза в обращението си към участниците европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева. 

„Осигуряването на свобода на движение за изследователите и знанията е крайъгълният камък на екосистемата, която изграждаме“, посочи Захариева, като, по думите й, това означава да се осигури свобода на движение в цяла Европа за изследователите и знанията, улесняване на трансграничните инвестиции, предотвратяване на фрагментация и засилване на въздействието, както и създаване на общо ниво на защита за учените. 

ЕС е изграден около концепцията за четирите традиционни свободи на движение – на стоки, услуги, капитали и хора (труд), но те вече не са достатъчни, за да помогнат на Европа да се конкурира на световно ниво, посочва в доклада си от 2024 г. „Много повече от пазар“ бившият италиански премиер Енрико Лета, който също участва във форума.

Европа няма да може да постигне необходимата ѝ независимост, ако научноизследователската и иновационната дейност остане фрагментирана в рамките на 27 отделни държави и не разполага с възможности за разрастване и постигане на необходимия мащаб, предупреди Лета.

За развитие на европейския научноизследователски потенциал обаче ключово значение има и предвидимото и надеждно финансиране – изследователите имат нужда от стабилност и ресурси, за да преследват амбициозни проекти, а „никой не може да твърди, че разполага със свобода на изследванията в празна лаборатория“, според румънския евродепутат и бивш министър в няколко правителства Дан Ника. 

Програма „Хоризонт Европа“ е основният инструмент на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите и в момента, като част от преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС, протича оформянето й за периода 2028-2034 година. Европейската комисия поиска бюджетът на програмата да бъде удвоен от сегашните 95 млрд. евро до 175 млрд. евро. Европейският парламент предложи още по-висок бюджет – от 200 млрд. евро, но Съветът, представляващ страните членки, е намалил финансовия ресурс с 10 процента спрямо първоначалното предложение, съобщи Захариева. 

Ако Европа иска да постигне целта за инвестиции в научни изследвания и разработки в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), ще са необходими допълнителни 565 млрд. евро. Основните конкуренти на ЕС и водещите държави в областта на научните изследвания и иновациите отделят значително повече от 3 процента, подчерта тя.

По думите й, наред с амбициозен бюджет, в следващото издание на програмата трябва да бъдат заложени също така баланс между гъвкавост и предвидимост и по-бързи процедури. 

Въпреки противоречията около бъдещето на програмата Европа разполага с много предимства – талантливи хора, отлични университети, силни изследователски институции, голям потребителски пазар и значителни финансови ресурси, но те биват подкопани от фрагментирания пазар, недостатъчното финансиране за разрастване на бизнеса, административната сложност, бавните регулаторни процедури и ограниченото сътрудничество между стартиращите компании и утвърдените индустрии. 

Структурният проблем на Европа не е липсата на идеи и иновации, а в тяхната комерсиализация и постигане на необходимия мащаб, посочва Ан Метлер, член на Европейския съвет по иновации – водещата инициатива на ЕС за идентифициране, създаване и разрастване на перспективни технологии и иновации в дълбоките технологии.

Липсват и три предпоставки за създаване на успешни и конкурентни в глобален план компании – скорост, мащаб и прости процедури, вместо това „всичко се случва твърде бавно, твърде сложно и винаги оставаме малки“, отбелязва Метлер, според която „Европа се самозадушава с регулации“.

За разрешаване на този проблем би могъл да допринесе т. нар. 28-ми режим в ЕС – предложението на Европейската комисия от март т.г., предвиждащо възможност за онлайн регистрация на компании на цена от около 100 евро, която да стане валидна в рамките на 48 часа и да опрости трансграничната дейност на бизнесите, давайки им възможност да работят на територията на целия ЕС. Предложението обаче е непълно, тъй като не предвижда уредба за дължимите данъци и трудовоправни разпоредби, приложими към такива компании. Това е „евтина реформа, която би оказала огромно въздействие, крайно необходимо за бизнеса на силно фрагментирания европейски пазар“, което обаче в хода на преговорите със Съвета и Европарламента е „разводнено“ дотолкова, че е по-добре да бъде оттеглено, подчертава Метлер. 

Същевременно за недостатъчното финансиране се търсят различни решения – създаване на условия за засилено банково кредитиране за средноголеми компании, инвестиции от семейни бизнеси и пенсионни фондове, данъчни стимули за компании от сектора на дълбоките технологии, финансиране за промишлени компании, възприемащи нови технологии. Ключовото обаче е европейските малки и средни компании да са готови да купуват разработките на европейски стартъпикакто и да бъде насърчено участието им в обществени поръчки, посочва Алдо Подеста, главен изпълнителен директор на швейцарската компания за разработване на ИИ модели „Джото“ (Gioto).

Преосмисляне на принципа за финансиране също може да се окаже плодотворен подход. Европейската комисия например създаде по-рано тази година Европейския фонд за разрастване на компаниите (European Scaleup Fund) с обем от 5 млрд. евро и задача да осъществява директни дялови инвестиции в късен етап на развитие на най-перспективните европейски технологични компании. Тези средства обаче могат да бъдат „разпиляни“ и да не окажат желания ефект, ако финансирането бъде насочено към твърде много компании. Затова може да се избере друг път – създаване на своеобразен „ЦЕРН за изкуствен интелект“ чрез споделяне на ресурси между различни европейски дружества, към който впоследствие да бъде насочено по-мащабно финансиране и разработките да се ползват от всички. Това би дало възможност и да се избегне ненужното дублиране на изследвания по отделни научни проекти, отбелязва Подеста, предлагайки като подходяща основа за такава инициатива швейцарско-европейският проект за голям езиков модел „АПЕРТУС“ (Apertus). 

Възможно е също да се разработят пилотни проекти, които да съчетават различни европейски инициативи, инструменти за финансиране и опростяване на нормативната уредба във връзка с конкретни стратегически продукти или да се улесни кандидатстването на малки компании, разполагащи с доказани технологии, да участват в търговете за обществени поръчки, препоръчват Марта Ортега Вале, основател на биотехнологичната компания „Грийнлайт Биосайънсиз“ (GreenLight Biosciences) и Анита Шьол Абилдгард, съосновател на стартъпа за ИИ модели за научни нужди „Айрис“ (Iris).

Европа не бива просто да имитира американските или китайските технологични модели. Вместо това тя трябва да разработи свой собствен подход, основан на откритост, сътрудничество и европейските ценности, подчертава Подеста. 

Източник: БТА