Литва ще предложи забрана на ниво Европейски съюз на износа на руско зърно през европейски пристанища и инфраструктура, както да бъдат наложени санкции срещу руски олигарси с дейност в земеделието, които подкрепят войната в Украйна, заяви литовският премиер Миндаугас Синкевичус, цитиран от Ройтерс. 

Балтийските държави се стремят да прекратят превоза на руско зърно през своите пристанища, след като Москва увеличи транзита в отговор на украинските атаки срещу пристанища в Черно море, припомня агенцията. Миналата седмица Естония обяви първата такава забрана.

„Това е неприемлива ситуация, която досега беше толерирана с аргумента, че санкциите на ЕС не се прилагат за хранителни продукти“, написа премиерът Синкевичус в публикация в социална медия.

Той добави, че няколко пъти е обсъждал въпроса с премиера на Латвия, както и че решенията трябва да бъдат намерени на равнище ЕС.

„Литва ще предложи не само забрана на този транзит, но и включване в списъка със санкционирани лица на конкретни руски олигарси от земеделието, които подкрепят войната“, заяви той.

Френското правителство планира да осигури на фермерите, засегнати от рекордните летни горещини и сушата, достъп до безлихвени кредити за общо до 2 млрд. евро. Мярката ще бъде приложена при условие, че парламентът приеме държавния бюджет за 2027 г., пише „Фигаро“. 

Министърът на земеделието Ани Жоньовар обяви схемата днес на животновъдно изложение в Курнон-д’Оверн. Средствата ще могат да се използват предимно за закупуване на фураж и други материали за земеделското производство. 

Приемането на бюджета обаче остава несигурно заради липсата на парламентарно мнозинство. През септември правителството вече обяви спешен пакет от над 1 млрд. евро за пострадалите фермери, но земеделските синдикати го определиха като недостатъчен и настояха за допълнителна подкрепа.

Предвиждат се и безлихвени заеми за укрепване на финансовото състояние на млади фермери, които наскоро са започнали дейност и се нуждаят от преструктуриране на кредитите си. Това е сред основните искания на Националната федерация на земеделските съюзи (FNSEA) и организацията на младите фермери „Жьон агрикюльор“ (Jeunes agriculteurs, JA).

Федерацията настоява схемата да бъде въведена незабавно и оценява разходите за държавата на около 50 млн. евро. Няколко банки вече са се съгласили да намалят лихвите по кредитите за фермери до 2,5 на сто, като държавата ще покрива лихвените разходи, за да бъдат заемите безлихвени за получателите.

Жоньовар съобщи и за освобождаването на 21 млн. евро от резерв на фонд за подпомагане. Сумата е част от общ ресурс от 235 млн. евро, предоставен на областните управители за подкрепа на най-тежко засегнатите фермери.
Основното искане на животновъдите е свързано със застраховането на реколтата и компенсациите за тежките загуби на пасищата. Заради липсата на дъжд тревата почти не е израснала от пролетта, което принуждава стопаните да използват фуражните запаси, предназначени за зимата.

Животновъдите оспорват оценката на щетите чрез сателитни данни, която според тях не отразява действителното състояние на пасищата. Правителството обеща в средата на октомври да публикува актуализирана карта на щетите и да организира срещи за сравняване на сателитните данни с наблюденията на място.