Административно-териториална реформа, предложена от управляващата Социалистическа партия на Албания (СП/PS) – предизвика граждански протести на места в страната и критики от основната опозиционна Демократическа партия на Албания (ДП/PD).

След последната териториална реформа от 2014 г. страната има 12 окръга, 61 общини и над 370 по-малки административни единици (обхващащи само даден град, град и селата около него или група села).

Според предложената от социалистите реформа, за която се говори отдавна и която се очаква да бъде гласувана в албанския парламент днес, 8 октомври, общините ще бъдат намалени от 61 на 46, като 15 общини ще бъдат слети с други, информира порталът „Памфлети“.

Общините, които губят статута си на такива, са: Фуш-Аръз, Кльос, Рогожина, Димал, Поличан, Патос, Дивяка, Селеница, Малич, Кълцюра, Мемалиай, Либохова, Църик, Белш и Преняс. В проектозакона за реформата се предвижда и нова структура на делението: община – град – административна единица. 

От Демократическата партия представиха друг вариант за реформата, който предвиждаше страната да бъде разделена на същите 12 окръга, както досега – Шкодра, Кукъс, Лежа, Дибра, Дуръс, Тирана, Елбасан, Фиер, Берат, Корча, Вльора, Гирокастра – но да има 100 общини. Одобреният от Комисията по законите обаче беше вариантът на социалистите.

Териториалната реформа изисква 84 гласа „за“ в 140-местния парламент на Албания, като Социалистическата партия разполага с 82 места в законодателния орган. По информация на телевизията двама народни представители от парламентарната група на социалистите първоначално са се обявили против новото административно-териториално деление.

Според председателя на парламентарната група на социалистите Таулянт Бала обаче Социалистическата партия е единна със своите 82 гласа, което ще направи гласуването на реформата възможно, пише „Болкан уеб“.

„Пътят към ЕС изисква трудни решения. Социалистическата партия в албанския парламент е единна за важни реформи. Да не забравяме, че сме във фаза от процеса (по присъединяване към ЕС), в която се нуждаем от силни общини“, заяви Бала.

Териториалната реформа срещна съпротива както вътре в парламента, така и извън него, тъй като жители и представители на районите, засегнати от новата карта, протестираха неколкократно с призиви срещу сливането на няколко общини, отбелязва „Ей Ту Си Ен Ен“ (A2 CNN). Въпреки противопоставянията обаче управляващото мнозинство заяви, че проектозаконът ще бъде внесен за гласуване в парламента на 8 октомври.

От опозицията твърдят, че зад намаляването на броя на общините в страната се крият електорални изчисления на албанския премиер и лидер на социалистите Еди Рама, отбелязва ТВ „Клан“.

Председателят на парламентарната група на демократите Газменд Барди, цитиран от politiko.al, заяви, че проектозаконът на социалистите е „карта на обезлюдяването“ и въпросната реформа служи единствено на електоралните интереси на Рама, а не на гражданите.

Лидерът на демократите Сали Бериша, цитиран от „Ора нюз“, определи териториалната реформа на правителството на Рама като политически и електорален проект, който според него има за цел да задълбочи обезлюдяването и централизацията на местната власт. Според Бериша реформата има за цел установяване на контрол от Социалистическата партия и върху онези общини, които в момента не се управляват от кметове социалисти. 

Според информация на албанския Институт за политически изследвания (ISP) Албания определя броя на мандатите при избори във всеки от 12-те си окръга въз основа на броя на населението. По тази причина при последните четири парламентарни вота в страната е имало промени в броя депутати, излъчвани от даден окръг, като тенденцията е увеличаване на броя на мандатите, които столицата Тирана излъчва, и намаляване на броя на мандатите в периферните зони. Във вразка с тази тенденция от 2009 г. насам Тирана е получила петима нови представители, Дуръс – с 1 повече, докато Корча се е „свила“ с два мандата, а Дибра, Гирокастра, Берат и Кукъс – с по 1.

По информация на албанския информационен портал „Шчиптаря“ Демократическата партия планира протестни акции в парламента и извън него тази сутрин, когато проектозаконът ще се гласува.

Обсъжданията за нова териториална реформа започнаха в края на миналата година, а в малките общини, които ще бъдат причислени към по-големи, в последните месеци имаше акции с искане те да останат отделни административни единици, информират албански медии.

Депутатът от социалистическата партия, съпредседател на парламентарната комисия за реформата и бивш държавен министър на местното самоуправление Арбян Мазнику заяви пред Албанското радио и телевизия, че инициативата за териториалната реформа е оповестена отдавна и е била включена в програмата на албанското правителство.

Мазнику, цитиран от „ЯваНюз“, каза, че предвид малкото време до предстоящите през 2027 г. местни избори, с които административното деление е свързано, правителството е трябвало по-бързо да разгледа начини, по които общините могат да функционират по-добре.

Според него целта на следващата фаза на реформата е да се укрепи местната власт, да се подобрят финансовите механизми и да се увеличи ефикасността на общините в полза на гражданите.

Източник: БТА

/ЕД/

Източник: БТА

Годишната стойност на износа на сирене „халуми“ от Кипър възлиза на около 350 милиона евро, като Обединеното кралство е основният пазар, поглъщащ около 45% от производството, следвано от Швеция, Гърция и други европейски държави, съобщи пред Кипърската информационна агенция Михалис Кулурос, изпълнителен секретар на Асоциацията на производителите на сирене, съобщи за БТА агенция КНА.

„Халуми“ е вид млечен продукт, произведен от мляко с произход от Кипър. Според данни на статистическата служба CyStat износът на „халуми“ е достигнал 201,9 млн. евро през първата половина на годината, което представлява 12,8% от общия износ, в сравнение с 199,6 млн. евро (и 11,03% от общия износ) през същия период на миналата година.

Производителите на сирене смятат, че в момента има потенциал за увеличаване на износа. Те обаче посочват, че проблемът с квотите представлява пречка, като отбелязват, че увеличаването на производството на халуми изисква наличието на мляко в рамките на квотните ограничения, за да бъде възможно такова увеличение.

Кулурос заяви пред Кипърската информационна агенция, че цялото мляко, което не се използва за пастьоризация, кисело мляко или други сирена, се насочва към производството на халуми. Той каза, че няма излишно мляко, което да позволи увеличаване на производството, като посочи, че цялото налично мляко с необходимото качество се преработва в сирене.

Той също така заяви, че единственият начин за увеличаване на производството е или чрез промяна в системата на квотите, или чрез повишаване на общия обем на производството.

По отношение на квотата и нейното отражение върху износа, Кулурос заяви, че това е повод за загриженост сред производителите на сирене. Той отбеляза, че новата наредба гарантира производството, като добави, че притеснението е свързано с това дали производителите ще достигнат прага от 51% (на овчето и козето мляко в сиренето съгласно регламента на ЕС-бел.ред.) – ниво, при което производството няма да може да продължи в сегашния си вид.

Вследствие на това износът неизбежно ще бъде засегнат, като се има предвид, че 80% до 85% от произвежданото в Кипър халуми е предназначено за износ, обясни той.

Той припомни също, че в момента е в сила министерска наредба, която определя минималния дял на производството на халуми на 15% за периода от 15 май 2026 г. до 31 декември 2026 г.

Процентното съдържание на млякото в продукта може да се регулира чрез постановление до 2029 г., когато изтича петгодишното удължаване на преходния период, предоставено от Европейската комисия с цел да се осигури съответствие с производствените спецификации на Защитено наименование за произход (ЗНП).

Кулурос заяви пред Кипърската информационна агенция, че производителите на сирене полагат усилия да навлязат на американския пазар. Той го описа като уникален пазар, като посочи, че увеличаването на продажбите отнема малко повече време, но това определено е пазар, който представлява интерес за производителите на сирене.

Той отбеляза, че макар някои производители вече да изнасят продукция там, специфичните особености на пазара означават, че не е възможно износът за САЩ да бъде увеличен десетократно само за една година.

Кулурос спомена също, че от разговорите с правителството става ясно, че целта е да се поддържат износите на халуми.

Попитан за участието в международни търговски изложения с цел популяризиране на продукта, той заяви, че млекопреработвателните предприятия участват като отделни компании във всички големи световни изложения за храни. Той спомена международното изложение за храни SIAL в Париж — събитие, което привлича огромен брой посетители и се провежда от 17 до 21 октомври, в което участват седем кипърски млекопреработвателни предприятия.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА