Германия е надежден партньор на Черна гора, чиято политическа подкрепа, експертиза и помощ са допринесли значително за напредъка на страната по европейския ѝ път, заяви президентът на Черна гора Яков Милатович. Това предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

Говорейки на прием по случай Деня на германското единство, организиран от германския посланик в Черна гора Едгар Алфред Гансен, Милатович припомни срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Тиват и оцени, че първото посещение на германски канцлер в Черна гора е било исторически важно събитие за страната.

Милатович подчерта, че обединението на Германия не е било само национално постижение, но и силно послание, че Европа може да преодолява разделенията и да изгражда по-единен, мирен и свободен континент.

Той заяви, че европейското бъдеще на Черна гора се основава на същите ценности и потвърди отново решимостта на страната да стане 28-ата държава членка на ЕС до 2028 г.

„Това е амбициозна и трудна цел. Тя предполага сериозни реформи, силни, независими и устойчиви институции, по-нататъшно укрепване на върховенството на закона, по-конкурентоспособна икономика и конкретни резултати, които нашите граждани могат да видят и усетят в ежедневието си. Отговорността за постигането ѝ е преди всичко наша“, каза Милатович.

Говорейки за двустранните отношения, той подчерта, че европейският път е сближил още повече Черна гора и Германия, свързвайки техните институции, икономики, университети и, преди всичко, техните граждани.

„Днес Черна гора има такава възможност. Знаем, че нашият успех зависи от нашата работа и нашите реформи. Но също така знаем ценността на приятелите и партньорите, които вярват в европейското бъдеще на Черна гора“, каза Милатович.

Той заключи, че Германия е именно такъв приятел, партньор и съюзник на Черна гора и, поздравявайки германските граждани по случай Деня на германското единство, им пожела мир, просперитет и успех.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА.)

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

Административно-териториална реформа, предложена от управляващата Социалистическа партия на Албания (СП/PS) – предизвика граждански протести на места в страната и критики от основната опозиционна Демократическа партия на Албания (ДП/PD).

След последната териториална реформа от 2014 г. страната има 12 окръга, 61 общини и над 370 по-малки административни единици (обхващащи само даден град, град и селата около него или група села).

Според предложената от социалистите реформа, за която се говори отдавна и която се очаква да бъде гласувана в албанския парламент днес, 8 октомври, общините ще бъдат намалени от 61 на 46, като 15 общини ще бъдат слети с други, информира порталът „Памфлети“.

Общините, които губят статута си на такива, са: Фуш-Аръз, Кльос, Рогожина, Димал, Поличан, Патос, Дивяка, Селеница, Малич, Кълцюра, Мемалиай, Либохова, Църик, Белш и Преняс. В проектозакона за реформата се предвижда и нова структура на делението: община – град – административна единица. 

От Демократическата партия представиха друг вариант за реформата, който предвиждаше страната да бъде разделена на същите 12 окръга, както досега – Шкодра, Кукъс, Лежа, Дибра, Дуръс, Тирана, Елбасан, Фиер, Берат, Корча, Вльора, Гирокастра – но да има 100 общини. Одобреният от Комисията по законите обаче беше вариантът на социалистите.

Териториалната реформа изисква 84 гласа „за“ в 140-местния парламент на Албания, като Социалистическата партия разполага с 82 места в законодателния орган. По информация на телевизията двама народни представители от парламентарната група на социалистите първоначално са се обявили против новото административно-териториално деление.

Според председателя на парламентарната група на социалистите Таулянт Бала обаче Социалистическата партия е единна със своите 82 гласа, което ще направи гласуването на реформата възможно, пише „Болкан уеб“.

„Пътят към ЕС изисква трудни решения. Социалистическата партия в албанския парламент е единна за важни реформи. Да не забравяме, че сме във фаза от процеса (по присъединяване към ЕС), в която се нуждаем от силни общини“, заяви Бала.

Териториалната реформа срещна съпротива както вътре в парламента, така и извън него, тъй като жители и представители на районите, засегнати от новата карта, протестираха неколкократно с призиви срещу сливането на няколко общини, отбелязва „Ей Ту Си Ен Ен“ (A2 CNN). Въпреки противопоставянията обаче управляващото мнозинство заяви, че проектозаконът ще бъде внесен за гласуване в парламента на 8 октомври.

От опозицията твърдят, че зад намаляването на броя на общините в страната се крият електорални изчисления на албанския премиер и лидер на социалистите Еди Рама, отбелязва ТВ „Клан“.

Председателят на парламентарната група на демократите Газменд Барди, цитиран от politiko.al, заяви, че проектозаконът на социалистите е „карта на обезлюдяването“ и въпросната реформа служи единствено на електоралните интереси на Рама, а не на гражданите.

Лидерът на демократите Сали Бериша, цитиран от „Ора нюз“, определи териториалната реформа на правителството на Рама като политически и електорален проект, който според него има за цел да задълбочи обезлюдяването и централизацията на местната власт. Според Бериша реформата има за цел установяване на контрол от Социалистическата партия и върху онези общини, които в момента не се управляват от кметове социалисти. 

Според информация на албанския Институт за политически изследвания (ISP) Албания определя броя на мандатите при избори във всеки от 12-те си окръга въз основа на броя на населението. По тази причина при последните четири парламентарни вота в страната е имало промени в броя депутати, излъчвани от даден окръг, като тенденцията е увеличаване на броя на мандатите, които столицата Тирана излъчва, и намаляване на броя на мандатите в периферните зони. Във вразка с тази тенденция от 2009 г. насам Тирана е получила петима нови представители, Дуръс – с 1 повече, докато Корча се е „свила“ с два мандата, а Дибра, Гирокастра, Берат и Кукъс – с по 1.

По информация на албанския информационен портал „Шчиптаря“ Демократическата партия планира протестни акции в парламента и извън него тази сутрин, когато проектозаконът ще се гласува.

Обсъжданията за нова териториална реформа започнаха в края на миналата година, а в малките общини, които ще бъдат причислени към по-големи, в последните месеци имаше акции с искане те да останат отделни административни единици, информират албански медии.

Депутатът от социалистическата партия, съпредседател на парламентарната комисия за реформата и бивш държавен министър на местното самоуправление Арбян Мазнику заяви пред Албанското радио и телевизия, че инициативата за териториалната реформа е оповестена отдавна и е била включена в програмата на албанското правителство.

Мазнику, цитиран от „ЯваНюз“, каза, че предвид малкото време до предстоящите през 2027 г. местни избори, с които административното деление е свързано, правителството е трябвало по-бързо да разгледа начини, по които общините могат да функционират по-добре.

Според него целта на следващата фаза на реформата е да се укрепи местната власт, да се подобрят финансовите механизми и да се увеличи ефикасността на общините в полза на гражданите.

Източник: БТА