/СЛС/

Източник: БТА

Предложението на управляващите за облагане на свръхпечалбите на банките се доближава до временните режими, приложени в страни като Чехия, Литва и Италия, а еднократният характер на мярката ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането. Това посочва Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет, в свой анализ, разглеждащ ползите от облагането на банковите свръхпечалби в Европейския съюз. Според Дянков, очакваният приход от над 1 млрд. евро само от този данък дава възможност дефицитът да бъде свит, без да се вдигат ДДС, данъкът върху доходите или осигуровките.

През последните години 12 държави от Европейския съюз въведоха допълнително облагане на банковия сектор – Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия, сочи анализът. Конкретните механизми се различават – от данък върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход до допълнително облагане на приходите, активите или пасивите на банките. Общата икономическа логика е сходна: когато банковият сектор реализира висока доходност вследствие на промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от тази допълнителна доходност може временно да бъде насочена към публичните финанси.

Дянков отбелязва, че един от основните аргументи за подобно облагане е произходът на високите банкови печалби след 2022 г. Повишаването на основните лихвени проценти в Европа доведе до бързо увеличение на приходите от кредити и други лихвоносни банкови активи. Същевременно лихвите по депозитите се увеличаваха по-бавно. В резултат нетният лихвен доход на банковия сектор нарасна значително. В голяма степен това увеличение не беше следствие от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск, а от промяната на лихвената среда. 

Втора съществена полза е възможността за генериране на бюджетни приходи, без да се увеличават данъци с широка база като ДДС, данъка върху доходите на физическите лица или социалните осигуровки, посочва Дянков. Чехия например въведе 60-процентно облагане на определената по закон свръхпечалба за периода 2023-2025 г. Литва въведе временна солидарна вноска върху извънредния нетен лихвен доход. Италия въведе извънредна мярка, свързана с увеличението на нетния лихвен доход, а Испания приложи облагане върху приходите от лихви и банкови такси.

Друго преимущество е възможността приходите от банковото облагане да бъдат свързани с конкретна обществена необходимост. Словения например въведе допълнително облагане на банковия сектор след катастрофалните наводнения през 2023 г., като приходите бяха предназначени за възстановяването на страната. Този подход има ясна фискална логика: временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи. По този начин правителството може да ограничи необходимостта от допълнително задлъжняване или от увеличение на други данъци, пише в анализа.

Временното облагане върху свръхпечалбата ограничава дългосрочните икономически изкривявания. Чехия например определи предварително периода на действие на режима си. Литва също първоначално въведе солидарната вноска като временна мярка. Италия избра еднократен подход. Временният характер намалява несигурността за инвеститорите и ограничава риска допълнителното облагане да се превърне в пречка пред инвестициите, капитализацията и кредитирането.

Според Дянков, за България това означава, че евентуална мярка от данък върху свръхпечалбата на банките не представлява общо увеличение на корпоративния данък за банките. Значително по-прецизен подход би бил временен данък върху извънредната банкова печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно определен краен срок.

Очакваният приход – над 1 млрд. евро само от този данък – дава възможност дефицитът да бъде свит, без да се вдигат ДДС, данъкът върху доходите или осигуровките. Еднократният характер на мярката ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането, което я доближава до временните режими в Чехия, Литва и Италия, добавя председателят на Фискалния съвет.

През септември Министерството на финансите обяви намерение да обложи свръхпечалбите за 2027 г. на банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци с най-малко пет обекта за търговия с храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити, припомня БТА. В своя позиция от началото на този месец Асоциацията на банките в България се обяви против предложеното свръхоблагане и настоя тази мярка да не бъде приемана. Според асоциацията мярката поставя под риск способността на банките да финансират икономиката и не съответства с националното и европейското право.

Източник: БТА

Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев заяви на международна енергийна конференция с участието на представители от Централна и Източна Европа, че държавите от региона не трябва да остават единствено потребители, а трябва да имат капацитета да бъдат водещ двигател на „умната трансформация“. По думите му това е преходът, гарантиращ устойчив растеж за предприятията и просперитет за гражданите.

„И аз вярвам, че освен потребители, ние в тази част на Европа можем да бъдем двигателя на умната трансформация, на умния преход, на прехода, който ще позволи на Европа, на европейските предприятия и най-вече на европейските граждани да живеят в проспериращо общество“, заяви Митрев по време на международна конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ – Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“ в „Гранд хотел София“, като по-рано днес представителите на енергийните организации от региона подписаха Софийска декларация за енергийна сигурност и конкурентоспособност в Централна и Източна Европа.

Митрев поздрави инициативата и отправи призив за обединение между институциите на национално и европейско ниво, държавите партньори и бизнеса, който реално създава добавена стойност и пълни обществените хазни и осигурителни фондове. Той каза, че инициативата е повдигане на гласа на здравия разум и подчерта, че бизнесът и страната не отричат климатичните цели и споделят амбицията за живот в по-чист свят, но настояват за ясно разграничаване между политическите амбиции и реалностите.

Председателят на БСК постави въпроса дали европейската икономика и индустрия са в състояние да постигнат поставените екологични цели в предвидените кратки срокове, с настоящите механизми и при сегашното ниво на подкрепа и посочи, че е нужно по-задълбочено обсъждане.

Митрев призовава за прагматизъм, чрез който да се подпомогнат предприятията при трансформацията им. По думите му приоритет трябва да бъде предпазването на европейските граждани от обедняване, спад в жизнения стандарт. Председателят на БСК изтъкна, че крайната цел на целия процес е Европа да излезе по-силна, конкурентоспособна и привлекателна за предприемачите.

Митрев акцентира и върху ключовата роля на регионалното сътрудничество, отбелязвайки, че създаването на конкурентна икономика е невъзможно без постигането на конкурентна цена на енергията, а гарантирането на енергийна свързаност зависи пряко от изграждането на съвременна инфраструктура. По думите му нито едно от тези условия не може да се осъществи без тясно регионално партньорство в Централна и Източна Европа.

Председателят на БСК припомни историческото минало на региона, което е белязано от конфликти и разрушения, но посочи, че континентът вече има мъдростта да не решава проблеми чрез заплахи, натиск или оръжия. Единственият път напред е чрез съзидание и общи действия за достигане на глобалните цели, посочи Митрев.

Източник: БТА