Икономика
Министърът на транспорта се ангажира да се намери трайно решение за изпълнението на Тунел 2 при Вакарел

Ще намерим трайно и цялостно решение за изпълнението на Тунел 2 при Вакарел. Геоложките изненади са факт и предизвикателствата са големи, но те са и предвидими, когато при подготовката и възлагането на един такъв сложен инфраструктурен проект се отчетат всички възможни рискове по време на строителството. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, цитиран от ресорното министерство, при инспекция на жп участъка Елин Пелин-Костенец.
Той подчерта необходимостта от цялостен подход и устойчиви инженерни решения за успешното завършване на проекта. Тунел 2 се намира в най-трудния планински участък между Елин Пелин и Вакарел, а изграждането му започва през лятото на 2021 г. Той е двутръбен, а проектната му обща дължина е около 13,2 км. Така съоръжението е проектирано да бъде сред най-дългите железопътни тунели в България, припомнят от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС).
„Затрудненията в тунела са много и разнородни, а прокопаването с 1,5 метър на ден далеч не е трайно устойчиво решение. Масата, която виждам, че копаят, е изключително неустойчива, на практика е глина. Това още веднъж показва, че когато проектите не се правят в цялост, без нужната геология и археология, изненадите могат да бъдат съществени“, каза министър Пеев.
Той подчерта, че частичните решения не са приемливи. „Трябва да намерим трайно решение, защото дори 1 км да остане ненаправен, целият тунел няма да бъде функционален. Не може да работим на парче и да плащаме индексации за отделни участъци, ако не сме сигурни, че целият тунел ще бъде изграден адекватно и в разумно време“, акцентира Георги Пеев.
Транспортният министър обяви, че ще бъдат извършени допълнителни измервания и анализи. „Нашето намерение е да привлечем най-добрите компетентни кадри в България, особено по тунелите, за да направим най-добрия анализ и да намерим балансираното решение“, посочи той.
Инспекцията на Тунел 2 е част от програмата на Министерството на транспорта и съобщенията за ускоряване на важните инфраструктурни проекти и гарантиране на тяхната безопасност, устойчивост и навременно изпълнение.
БТА припомня, че през миналата година тогавашният министър на транспорта Гроздан Караджов призова за бързи действия относно жп тунела в района на Вакарел.
Източник: БТА
Икономика
Енергийният шок връща водещите централни банки към по-строг курс, но темпът на затягане на паричната политика остава различен

Най-новите решения на водещи централни банки очертават все по-ясен завой към по-строга парична политика на фона на продължаващия инфлационен натиск и високите цени на енергоносителите. Европейската централна банка (ЕЦБ), Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) вече повишиха лихвите, докато „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) ги запази без промяна, но предупреди, че по-продължителният енергиен шок може да наложи допълнително затягане.
Картината обаче не е еднозначна. Част от централните банки в развитите икономики вече вдигат цената на кредита, други задържат лихвите, но оставят вратата отворена за увеличение, а няколко институции продължават да стоят встрани от общата посока или дори облекчават паричната политика. Сравнителен обзор на Ройтерс за централните банки от Г-10 показва, че и финансовите пазари в редица случаи залагат на по-агресивно затягане, отколкото самите парични власти засега сигнализират.
ЕЦБ повиши на 10 септември водещите си лихви с по 25 базисни пункта за втори път тази година. Лихвата по депозитното улеснение достигна 2,50 на сто, по основните операции по рефинансиране – 2,55 на сто, а по пределното кредитно улеснение – 2,85 на сто.
След заседанието президентът на франкфуртската парична институция Кристин Лагард посочи, че банката е била изненадана както от устойчивостта на икономиката, така и от упоритостта на инфлацията. Поскъпването на енергията остава ключов риск, макар че в ЕЦБ има и гласове, според които не трябва автоматично да се приема, че енергийният шок непременно ще доведе до нови лихвени увеличения, ако едновременно отслаби потреблението и растежа.
На 16 септември УФР последва примера с увеличение от 25 базисни пункта, с което целевият диапазон на основната лихва в САЩ достигна 3,75–4 на сто. Решението беше единодушно и е първата промяна на лихвените равнища, откакто Кевин Уорш пое ръководството на американската централна банка през май тази година.
Уорш посочи силната икономика, устойчивия пазар на труда, продължаващия инфлационен натиск и променената геополитическа обстановка като основни аргументи за стъпката. Според прогнозите на представителите на УФР има основание за още едно повишение през 2026 г., докато финансовите пазари залагат на повече от едно допълнително движение нагоре и на общо по-голямо затягане до края на 2027 г., сочи обзорът на Ройтерс.
Във Великобритания „Банк ъв Ингланд“ запази на 17 септември основната лихва на 3,75 на сто с шест срещу три гласа. Тримата несъгласни членове на Комитета по парична политика са предпочели увеличение с 25 базисни пункта до 4 на сто.
Британската централна банка отчете, че инфлацията се е ускорила до 3,1 на сто през август и вероятно ще нараства през следващите тримесечия. Според комитета рисковете за инфлационната перспектива са още по-засилени, отколкото при предишната му оценка, като по-продължителните и по-колебливи високи цени на енергоносителите увеличават риска от вторични ефекти върху цените и заплатите.
На същото заседание „Банк ъв Ингланд“ единодушно прие многогодишен план за свиване до нула на портфейла от британски държавни облигации, държани за целите на паричната политика. Оставащите 368 млрд. британски лири ще бъдат намалявани средно с 46 млрд. лири годишно до края на 2034 г., включително чрез годишни продажби за 20 млрд. лири и чрез падежиращи облигации. Банката същевременно променя начина, по който извършва активните продажби, на фона на по-високата волатилност на облигационните пазари.
Вчера „Банк ъв Джапан“ също премина към реално затягане, като повиши основната си лихва от 1 на 1,25 на сто – най-високото равнище от 31 години. Решението бе взето със седем срещу два гласа и представлява второ увеличение за три месеца.
Управителят Кадзуо Уеда заяви след заседанието, че базисният инфлационен натиск вече е близо до целта от 2 на сто и че задачата на банката се измества от стимулиране на инфлацията към предотвратяване на прекомерното й ускоряване. Уеда не изключи нито последователни увеличения, нито стъпка от 50 базисни пункта, ако инфлационните рискове го наложат, но подчерта, че темпът ще зависи от данните и че банката трябва да избягва прекомерно рязко затягане на финансовите условия.
Йената отслабна след решението въпреки по-високата лихва, тъй като инвеститорите се съсредоточиха върху липсата на по-категоричен сигнал за следващите стъпки и върху двата гласа против увеличението.
„Ястребови паузи“ – без ново увеличение, но и без сигнал за облекчаване
Решението във Великобритания е най-ясният пример за тази група – лихвата остава без промяна, но една трета от комитета вече настоява за увеличение. Подобен е и тонът в Канада. Канадската централна банка остави на 2 септември основната лихва на равнище 2,25 на сто, но предупреди, че инфлационните рискове са се увеличили. Управителят Тиф Маклем допусна, че може да се наложат няколко повишения, ако инфлацията остане висока, което е по-твърд сигнал спрямо предишното му послание за по-балансирани рискове за инфлацията и растежа.
Норвежката централна банка задържа през август основната си лихва на ниво 4,25 на сто и посочи, че инфлацията е по-ниска от очакваното, но все още твърде висока. Заседанието й на 24 септември ще покаже дали институцията действително е близо до края на цикъла на повишения, или ще се наложи още една стъпка нагоре.
В Западна и Северна Европа посоката също не е еднаква
Исландската централна банка повиши на 19 август основната си лихва до 8 на сто – трето увеличение от началото на годината, като изтъкна поскъпването на горивата и риска то да засили инфлационния натиск.
В Швеция основната лихва е 1,75 на сто и „Риксбанк“ се очаква да я запази без промяна на следващото заседание, след като августовската инфлация се оказа по-ниска от прогнозираното. Пазарите обаче продължават да отчитат възможност за увеличение по-късно през годината, според Ройтерс.
Швейцарската национална банка е още по-ясно изключение от непосредственото затягане. Основната й лихва е 0 на сто, а пазарите очакват тя да остане без промяна на заседанието на 24 септември и вероятно през значителна част от следващата година. Силният швейцарски франк ограничава инфлационния натиск, макар по-добрите данни за цените и растежа да засилиха вероятността от по-ранно бъдещо увеличение.
Другите европейски банки и Русия поддържат вече високи лихви
Централната банка на Турция запази на 10 септември основния си лихвен процент от 37 на сто. При Турция сегашната ситуация е различна в сравнение с еврозоната, САЩ и Япония – паричната политика вече е силно рестриктивна и последното решение е за запазване, а не за начало на нов цикъл на повишения.
Руската централна банка също остави непроменена основната си лихва от 14 на сто на 11 септември. Банката продължава да поддържа високо равнище на лихвите на фона на инфлационния натиск.
Реални повишения има и извън Европа
Австралийската централна банка е сред най-напредналите в сегашния цикъл на затягане. След три увеличения през тази година лихвата е 4,35 на сто, с което миналогодишните понижения са изцяло заличени. На заседанието си през август банката запази ставката на това равнище, но не изключи ново увеличение. След по-силни данни за инфлацията през юли въпросът за още една стъпка нагоре остава отворен преди следващото заседание в края на септември.
Резервната банка на Нова Зеландия повиши по-рано този месец лихвата за второ поредно заседание – до 2,75 на сто. В същото време тя даде знак, че евентуалното следващо затягане вероятно ще бъде по-премерено, тъй като рисковете пред растежа се увеличават. Най-новите данни показаха ръст на новозеландската икономика от 0,2 на сто през второто тримесечие, над очакванията.
Извън Г-10 също има централни банки, които не облекчават политиката въпреки слабостите в икономиката. Централната банка на Пакистан запази на 14 септември основната си лихва на ниво 11,5 на сто за трето поредно заседание заради ускоряването на инфлацията и рисковете, свързани с конфликта в Близкия изток.
Не всички бързат да затягат
Бразилия е най-ясното изключение от общата картина. Бразилската централна банка понижи на 16 септември основната лихва „Селик“ с 25 базисни пункта до 13,75 на сто. Това беше пето поредно намаление, а общото облекчаване от март досега достигна 125 базисни пункта. Решението беше взето на фона на признаци за забавяне на икономическата активност и известно отслабване на инфлацията, макар лихвата да остава сред най-високите в реално изражение в света.
Тайланд също стои извън тенденцията към затягане. Централната банка на Тайланд определя сегашната си политика като „много, много стимулираща“. Основната лихва е 1 на сто и беше запазена за трето поредно заседание през август. Институцията аргументира позицията си със слабия и неравномерен икономически растеж и с отслабващия инфлационен натиск.
Пазарите очакват по-бързо затягане от обещаното от централните банки
Разминаването между сигналите на паричните власти и пазарните очаквания се превръща в отделна част от картината. При УФР официалните прогнози предполагат още едно увеличение през 2026 г. и запазване на лихвата през 2027 г., докато пазарните участници залагат на повече възходящи движения. Подобно разминаване има и при други развити икономики.
Според икономисти, цитирани от Ройтерс, пазарите може да надценяват бъдещото затягане под влияние на опасенията от ново поскъпване на петрола и газа. По-високите енергийни разходи могат да подхранят инфлацията, но едновременно с това да намалят реалните доходи, потреблението и растежа, което поставя централните банки пред по-труден избор.
Така общата посока към по-строга парична политика става по-видима, но засега не представлява синхронизиран глобален цикъл на повишения. Част от централните банки вече реагират на енергийния и инфлационния натиск с по-високи лихви, други предпочитат да изчакат, а в отделни икономики условията позволяват продължаващо облекчаване. Следващите заседания в Австралия, Норвегия, Швеция и Швейцария ще дадат нови ориентири доколко сегашният завой към затягане ще се разшири.
Източник: БТА
Икономика
Рязък спад на цената на пшеницата по световните борси и затвърждаване на царевицата отчитат експертите на ССБ в седмичния си анализ

Рязък спад на цената на пшеницата по световните борси и затвърждаване на царевицата отчитат експертите на Софийската стокова борса (ССБ) в седмичния си анализ.
Цената на пшеницата рязко се понижи тази седмица до 267 долара за тон на борсата в Чикаго и 278 долара за тон на борсата „Юронекст“ (Euronext), което е породено от успокоение за по-нататъшно прекъсване на доставките в Черно море, което изтегли голяма част от премията за военен риск от пазара.
Царевицата се затвърди тази седмица, като фючърсите с доставка в следващ месец се търгуваха в диапазона 208-209 долара за тон на Чикагската борса, а тези на „Юронекст“ – между 301 и 303 долара за тон.
Захарта прекара седмицата в тесен, до голяма степен без посока, диапазон, но цените в края на седмицата тръгнаха надолу. Бялата захар в Лондон поевтиня от 524 до 508 долара за тон, докато суровата захар в Ню Йорк – от 395 до 384 долара за тон.
На Софийската стокова борса след сделките в последните дни на август за фуражна пшеница на 180 евро за тон, за фуражен ечемик на 170 евро за тон и за овес на 150 евро за тон, в средата на септември остават офертите за търсене на фуражна пшеница на 192 евро за тон и за продажба на хлебна пшеница на 230 евро за тон.
Цените на основните хранителни стоки са стабилни. Предлагат се разнообразни видове консерви, където началните цени леко спаднаха в диапазони: зелен грах от 2,23 до 2,37 евро за килограм, сладка царевица от 1,65 до 3,19 евро за килограм и белени домати на кубчета от 2,28 до 2,39 евро за килограм. Остава и предлагането на ядки и семена от 1278,23 до 7362,60 евро за тон.
В подкръг „Индустриални стоки” на ССБ през тази седмица се реализираха продажби на скрап: от черни метали в диапазон от 81,81 до 107,37 евро за тон, скрап от алуминий на 409,03 евро за тон и скрап от месинг на 2556,46 евро за тон. При горивата имаше сделки за дизелово гориво Б6 за 1566,67 евро за хиляда литра, автомобилен бензин А95Н на 1358,33 евро за хиляда литра и газьол за ПКЦ от 1542,63 до 1603,44 евро за хиляда литра. Продадоха се и газьол за извънпътна техника на 1580 евро за хиляда литра и газ пропан бутан на 550 евро за хиляда литра.
Източник: БТА
Икономика
В Троян започва 33-тото издание на Българския фестивал на сливата

Българският фестивал на сливата започва днес в Троян и ще продължи до 22 септември, съобщи за БТА заместник-кметът на общината Вероника Тодорова. Това е 33-тото издание на фестивала, в чиято програма са включени музикални прояви, кулинарни демонстрации, конкурси, състезания и представяне на традиционни занаяти.
Началото на фестивалните събития в Троян ще бъде поставено с празнично шествие, след което ще бъде запален традиционният казан за изваряване на ракия и ще бъде обявен тазгодишният носител на отличието „Троянски майстор“ за ракия. В програмата са включени концерти на Фолклорен ансамбъл „Траяна“ и Представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки, кулинарно шоу и вечерен спектакъл със Светла Дукатева и фолклорен ансамбъл „Балкански огън“.
На 20 септември ще се състои конкурс за най-добра домашна сливова ракия. Предвидени са дефиле на традиционни керамични съдове за ракия от Музея на занаятите в Троян, изпълнения на самодейни състави, DJ парти и концерт на Папи Ханс.
На 21 септември посетителите ще могат да опитат традиционни храни от троянските села. В програмата са още майсторски клас по приготвяне на коктейли с Илиян Петракиев, ревю-спектакълът „Пулсът на шевицата“ и вечерен концерт на дует „Ритон“ и бенд.
Кулминацията на фестивала ще бъде на 22 септември – Деня на независимостта на България. След традиционното поднасяне на венци пред Мемориален комплекс „Вила Ванна“ слово ще произнесе социологът и обществен анализатор Първан Симеонов. Програмата ще продължи с теглене на томболата за голямата награда и спектакъл на ученици от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел.
През всички фестивални дни в централната градска част ще бъде разположена „Улицата на занаятите“, в която ще участват майстори от различни части на страната и ще бъдат представени традиционни български занаяти.
Сред състезанията са „33 грама ракия – малко количество, голямо предизвикателство“, в което участниците ще трябва да налеят точно 33 грама сливова ракия, и „Троянски триатлон“. В него двойки ще се състезават в три дисциплини – изяждане на филия със сливов мармалад със завързани очи, скачане с чували и „Троянски финал“. Победител ще бъде двойката с най-добро общо време.
Съпътстващата програма включва изложбите „Амбалаж и алкохол“ и изложба с карикатури на Александър Божинов, работилници за деца в Природонаучния музей в Черни Осъм и традиционните Дни на отворените бутилки във „Винпром – Троян“.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 4 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 седмициСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 1 месецВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
