Гърция също така привлича все по-голям интерес сред инвестиционните фирми от Персийския залив, заяви Карацас, на фона на конфликта с Иран. Карацас, който изготви данъчната оферта на Гърция, заяви, че Атина е провела разговори с различни големи хедж фондове относно установяването на дейност в страната.

От 2019 г. насам Гърция позволява на заможни лица, както чужденци, така и гърци, чието данъчно пребиваване е в страната, да освободят чуждестранните си доходи от данъчно облагане, като плащат годишен фиксиран данък от 100 хил. евро, а чужденците са освободени и от гръцкия данък върху наследствата за активи, намиращи се извън страната.

Целта е създаване на реален бизнес

Новото преференциално третиране за фондовете за частен капитал и хедж фондовете е свързано с условието гръцкото предприятие, което ги наема, трябва да изразходва най-малко 3 млн. евро годишно за дейността си в страната, като този праг е бил определен от правителството, за да се гарантира, че фондовете ще развиват реална дейност, а няма да имат само формално присъствие. „Основната цел е те да дойдат тук и да създадат истински бизнеси“, заяви Карацас пред FT. „Или идваш както трябва, или изобщо не идваш.“

Очаква се Rokos Capital Management да започне с относително малък екип в Атина, но според запознати със ситуацията, цитирани от FT, в крайна сметка екипът може да нарасне до около 50 души.

Гръцкото правителство също се стреми да структурира стимулите така, че инвестиционните мениджъри да могат да установят дейност в страната, без да създават нежелани данъчни задължения за по-широките си международни бизнеси. Ръководителите, които се преместват от чужбина, вече могат да се възползват от така наречения режим „5C“ в Гърция, съгласно който доходите от трудова дейност, отговарящи на изискванията, подлежат на 50-процентно данъчно облекчение в продължение на седем години.

Източник: Капитал

Малко след като Канада и Америка се оказаха въвлечени в най-тежката двустранна търговска война в съвременната си история, защитените телефони на водещите европейски лидери започнаха да звънят заради трансатлантически разговор. Марк Карни настояваше отношенията на Канада с ЕС да преминат на следващо ниво – смел ход за пренастройване на икономическите връзки на западния съюз.

В продължение на месеци канадският министър-председател водеше частни разговори с почти всеки значим европейски лидер – от Франция до Италия, Германия и Скандинавия, а дори и с някои от по-малко известните кралски особи на континента – за това как Канада и нейните 41 млн. души да се интегрират по-дълбоко в европейския клуб от 27 държави.

Източник: Капитал

„Рекордната жега, сушите и опустошителните наводнения показаха, че климатичната политика на ЕС вече не е само въпрос на бъдещи зелени цели, а на спешна и реална адаптация към екстремните явления тук и сега“, казва Чернева. А от Европейската комисия обясняват пред „Капитал“, че до края на годината нов закон за климата се очаква да реши именно тези предизвикателства.

Разширяването остава под въпрос

ЕС не е приел нови членове от 13 години насам, но откакто избухна войната в Украйна, процесът на разширяване придоби нова спешност. Европарламентът многократно излиза с позиции, че разширяването е мощен „геополитически инструмент“ и дългосрочна „геостратегическа инвестиция“, която трябва да бъде предшествана от реформи за повишаване на нейната ефективност. Докато някога основната привлекателна сила на съюза беше неговата икономическа и търговска мощ, днес държавите чукат на вратата му и по съображения, свързани със сигурността и отбраната, като Украйна, Албания, Молдова. Изключение от тази тенденция обаче се оказа Исландия.

На 29 август 2026 г. Исландия проведе консултативен референдум за подновяване на замразените от 2013 г. преговори за членство в ЕС. Резултатът беше „Не“ с 52.8% срещу 47.2%, при рекордна избирателна активност от 82.5%. Изводът е, че Исландия е показателен контрапример към наратива, че войната в Украйна автоматично ускорява желанието за по-тясна интеграция с ЕС, но дори страна с високо доверие в собствените институции избра да остане извън блока.

Все пак Черна гора се оказва най-вероятният следващ пълноправен член, още преди края на десетилетието, докато за останалите продължава да се търси компромисен вариант на по-тясна интеграция без равнопоставен глас на масата за вземане на решения.

В крайна сметка речта за състоянието на съюза не е просто медийно събитие, а моментът, в който политическите ангажименти определят кои сектори получават приоритет, инерция и ресурси. Всичко, съдържащо се в тези няколко страници текст, проправя пътя за конкретни решения, които стигат до държавите членки, техните икономики и ежедневието на гражданите.

Източник: Капитал