/СТ/

Източник: БТА

Възходът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ кара някои имигранти в Източна Германия да се запитат дали все още мястото им е тук, предаде Ройтерс.

Шахд Наджиб все още помни травмата от бягството от бойците на „Ислямска държава“ по време на гражданската война в Сирия. Повече от десет години след като е намерила убежище в Германия, сега тя се страхува, че може би вече не е добре дошла тук.

„Като се замисля за времето в Сирия, още не мога да си представя как успяхме да се измъкнем и да дойдем тук“, каза тя пред Ройтерс в дома си в град Росток (познат още на български и като Рощок) на балтийското крайбрежие на Германия. „Беше като кошмар.“

Наджиб и съпругът ѝ Махмуд Хмуеш избягали от дома си в Дейр аз Зор в Източна Сирия, и започнали нов живот в Германия, където той работи в бръснарница (берберница), а тя сервира обяд в местните училища. Имат две малки деца.

„Благодарни сме на германския народ, че ни прие и че ни даде мир и сигурност“, заяви Хмуеш. „Нашият труд е незначителен начин да се отблагодарим.“

Те са част от около 900 000 сирийци, повечето от които пристигнаха в Германия като бежанци от войната.

Но покрай възхода на АзГ темата за миграцията отново се завърна в центъра на политическите дебати, пореди което според мигранти враждебността към тях в обществото е нараснала.

Ройтерс разговаря с около 20 души от мигрантски произход в Росток и съседния град Шверин, много от които са станали германски граждани и живеят във Федералната република от години.

Повечето разказват, че през последните години мигрантите са подложени на по-голям тормоз, който варира от дребни подмятания до открити призиви към тях да се върнат там, откъдето са дошли. Жена разказва, че съседка я заляла със зловонна вода от терасата си.

До тези опасения се стига на фона на възход на АзГ в цяла Източна Германия.

В провинция Мекленбург-Предна Померания, която е дом на Наджиб и Махмуд и която е част от бившата комунистическа Германска демократична република, според социологическите проучвания АзГ има голяма вероятност да стане първа политическа сила на утрешните избори.

По-рано този месец партията, която иска да ограничи имиграцията и говори за „ремиграция“ – връщане на чужденците обратно в родните им страни – спечели първите си регионални избори. Това стана в друга източна провинция, Саксония-Анхалт.

Няколко от събеседниците на Ройтерс, сред тях заети в здравеопазването, туризма, образованието и сферата на хранителнo-вкусовата промишленост, казаха, че ако средата продължи да се влошава, ще обмислят напускане на Росток и Шверин.

Източник: БТА

Руските парламентарни избори ще включат тази година за пръв път и жителите на районите в Украйна, анексирани незаконно от Москва след пълномащабната инвазия преди четири и половина година, част от усилията на Кремъл да затвърди властта си над тези територии, предаде Асошиейтед прес.

Властите в Киев заклеймиха категорично гласуването там като незаконно, а местни правозащитници твърдят, че жителите в тези райони са принуждавани да гласуват на сила.

Макар парламентарният вот в Русия да започна вчера и да се произвежда в три дни с цел да се повиши избирателната активност, на практика гласуването в анексираните части на Украйна и на някои места от руската страна на границата започна още в края на миналия месец.

Като причина за това бяха посочени съображения за сигурност.

Според руските власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, често наричани от тях „новите региони“, има около 3,5 милиона избиратели. Те бяха анексирани през септември 2022 г., въпреки че не се намират изцяло под контрола на Москва. Международната общност не призна този акт.

В една от секциите в окупираната от Русия Донецка област избирателите пускаха бюлетините си в урната пред погледа на въоръжен войник. 

В реч в сряда руският лидер Владимир Путин подчерта значението на гласуването в тези райони за Държавна дума, долната камара на руския парламент. Жителите там, каза той, „ще гласуват за Дума за пръв път от възсъединението си с Русия“.

Той отбеляза, че ще гласуват и руските войници на фронта.

Избори се произвеждат и в Крим, черноморския полуостров, незаконно анексиран от Русия през 2014 г.

Първите военновременни избори за Държавна дума имат за цел да затвърдят политическата доминация на Кремъл и да демонстрират обществена подкрепа за войната, отбелязва Асошиейтед прес.

„Вашият избор и решителност за сетен път ще покажат, че милиони хора застават зад нашите бойци, че сме единен народ, свързван от общи ценности, историческа памет и любов към Родината и че никой не може да ни разедини или сплаши, нито да подкопае нашата държавност и политическа система“, посочи Путин в обръщението си.

Властите в Киев приканиха чуждите правителства и международните организации да не признават изборите. Те призоваха украинците да не участват в организацията на вота под заплаха от носене на наказателна отговорност.

Коалиция от девет украински правозащитни организации излезе с апел към жителите на контролираните от Русия райони да не гласуват. „Призоваваме хората във временно окупираните територии да пазят преди всичко живота и здравето си и да се погрижат за безопасността си“, се посочва в позицията на коалицията. „Произвеждането на руските избори във временно окупираните райони е опит да бъде използван изборният процес за легитимиране на руската окупация и на опита за анексиране на украински земи.“

Говорителят на Европейската комисия Кристиан Ваиганд определи гласуването в териториите под руски контрол като „поредното крещящо нарушение на международното право. ЕС не признава и няма никога да признае тези така наречени избори, псевдоизбори, във временно окупираните територии на Украйна и техните резултати“. 

Виолета Артьомчук, координатор на правозащитната организация „SOS Донбас“, която е една от подписалите декларацията, каза, че членовете на местните избирателни комисии обикалят от врата на врата, придружавани от руски войници и агенти на службите за сигурност, за да принуждават хората да гласуват.

По думите на Артьомчук назначните от Москва управленски структури заплашват хората на държавна работа, пенсионерите и получателите на социални помощи, че може да не получат парите си. Ако не гласуват, заяви тя, „те може да бъдат вкарани в списък на „нелоялните“ към така наречените нови власти и впоследствие да бъдат лишени от социални помощи или от хуманитарна подкрепа“.

Володимир Фесенко, политически анализатор от киевския институт „Пента“, заяви, че „избори, организирани под дулото на оръжие, са фарс“. „Самият факт, че изборите се произвеждат посред безкрайни обстрели и бомбардировки показва отношението на Кремъл към изборния процес и към хората в окупираните територии“, каза той пред Асошиейтед прес.

„Това не е нищо повече от фарс. Всякакъв изборен процес, организиран от руските окупационни власти, няма нищо общо с демокрацията“, добави Фесенко.

Източник: БТА