Парламентът, правителството, Столичната община, „Топлофикация“ и Българския енергиен холдинг, както и всички, които имат отношение към този проблем, трябва да се съберат на една маса и да решат проблема веднъж завинаги. Това каза омбудсманът Велислава Делчева в ефира на Нова телевизия. Според нея проблемът трябва да бъде решен на национално ниво. 

„Топлофикация“ наистина е голяма рана в нашето общество, заяви Делчева. Това, което чухме днес по време на изслушването в Столичния общински съвет, за пореден път не даде отговорите, които софиянци искат да чуят. „Не знаем кога ще приключат ремонтите. Знаем, че те са много и че когато един ремонт приключи на едно място, след това се появява нов ремонт. Разбрахме, че няма пари за цялостна подмяна на мрежата и че дружеството в момента не може по никакъв начин да управлява това, което се случва“, посочи тя.

Като омбудсман имам правомощие да бъда медиатор между гражданите и топлофикационните дружества, но това е национален проблем. Той трябва да бъде решен не просто от местния парламент, а на национално ниво, подчерта омбудсманът. Тя обясни, че „Топлофикация“ е изпаднала в огромни задължения и същевременно губи клиенти. Хората са не просто недоволни от услугите, а и се чудят как да избягат от дружеството. Това обаче е дружество, което все пак има социална функция и не може да бъде закрито, отбеляза Делчева.

Тя посочи, че вече е дала своята препоръка всички граждани да бъдат компенсирани. Не съм в позиция да казвам на правителството с колко да намалява ДДС на природния газ за битовите потребители. Така или иначе има европейски регламент, който дава възможност ДДС да бъде намаляван до 5%, допълни Делчева.

Омбудсманът акцентира, че стопанските потребители имат механизми, чрез които да бъдат компенсирани за поскъпването на газа, но битовите потребители нямат такава възможност. Така се оказва, че точно домакинствата и уязвимите групи, които започнаха да използват газ, защото беше най-евтиното гориво, използват най-скъпия начин за отопление, посочи тя.

Има начини битовите потребителите да усетят грижата на правителството, заяви Делчева. Става въпрос за около 160 000 до 200 000 домакинства в цяла България, а увеличението в момента е между 46% и 55%, добави тя.

Омбудсманът изказа съболезнования на жертвите и техните близки от вчерашните катастрофи на автомагистрала „Тракия“. Тя изрази надежда, че пострадалите ще се възстановят възможно най-бързо.

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА

С помощта на изкуствения интелект „Ая“ е създадена достъпна денонощна многоканална услуга, обединяваща телефонната линия 0700 11 404, електронна поща, чат и гласово обслужване. Тя предоставя възможност за връзка с оператор или подходящ специалист, който да окаже подкрепа и да предостави навременна информация на хората след инсулт. Проектът „Подкрепени след инсулт: иновативен модел за информиране и консултиране с адаптивен достъп“ беше представен днес в София от Асоциацията за инсулт и афазия (АИА). Повод за представянето е и Националният ден за борба с инсулта, който тази година преминава под надслов „50 000 надежди за живот!“. Проектът е на стойност 15 хил. евро и е част от столичната програма „Социални иновации“.

Проектът е насочен към хора след инсулт – непосредствено след изписването им от болница, по време на възстановяването или при наличие на трайни увреждания. Той е предназначен и за хора с афазия, които се нуждаят от адаптирани канали за разбиране и изразяване, за техните близки и хората, полагащи грижи за тях, както и за специалисти и общности, които ги насочват към подходяща подкрепа.

Дигиталният асистент предлага възможност за разговор с пациента, при който се предоставят ясни гласови насоки, за писмено общуване чрез кратка и разбираема информация, както и за чат, който е удобен вариант за хората с афазия. При по-сложни въпроси се осъществява връзка с оператор в работно време, а при афазия или затруднения в общуването има възможност за обратно обаждане от логопед. Към момента са разработени информационни ресурси и методика за работа на български и английски език.

Заместник-председателят на АИА д-р Георги Георгиев обясни, че процесът се осъществява в три лесни стъпки. Човекът задава въпрос по телефона, чрез имейл или в чата, след което получава ясна информация по всяко време, включително вечер и през почивните дни, и бива насочен към подходяща помощ с възможност за включване на оператор при необходимост.

По време на представянето беше демонстрирано, че асистентът може да забавя темпото на говорене, да реагира при прекъсване от страна на потребителя и да работи дори когато му се подават само една или две думи, без да се отклонява от заложената база данни. Той не отговаря на въпроси, които не са свързани с инсулта. Георгиев обясни, че в момента е стартирала пилотната версия на приложението, която ще бъде тествана до пролетта. През този период потребителите ще могат да задават въпроси, въз основа на които ще бъде допълвана информационната база на асистента.

Очаква се проектът да осигури на хората след инсулт или с афазия достъп до разбираема информация и подкрепа, като намали несигурността след изписването им от болница. Близките ще получават навременни насоки за грижите и възстановяването, а специалистите – надежден ресурс за насочване на пациентите. Това ще допринесе за намаляване на социалната изолация и за повишаване на увереността на хората и техните близки, както и за по-бързото им насочване към необходимите услуги и помощ.

Относно идеята за създаването на приложението Георгиев обясни, че след инсулт възникват практически, социални и емоционални въпроси – как да продължи възстановяването, къде да бъде намерена подходяща рехабилитация и логопедична помощ, какви социални права могат да бъдат използвани и други. Той добави, че достъпът до информация след инсулт е затруднен, а в интернет има много информация, която може да се окаже неправилна.

От Асоциацията са създали информационна книжка, която от 2027 г. ще бъде отпечатана в 50 000 екземпляра и ще се разпространява в лечебните заведения сред хора, претърпели инсулт. В болниците няма достатъчно ресурси и време за информиране на близките и за адресиране на този проблем, каза Георгиев. Именно от тази необходимост възниква идеята за създаването на дигиталния асистент, който да компенсира невъзможността да бъдат осигурени достатъчно оператори, постоянно на разположение.

„Никой не говори и не показва на семействата какво им предстои след изписването на пациента с инсулт“, каза председателят на АИА инж. Дорина Добрева. Тя разказа за образователните кампании на асоциацията в училищата и за въвеждането на урок по превенция, одобрен от Министерството на образованието и науката. Добрева съобщи и за създаването на безплатното приложение „Аз общувам“, което помага на хората с афазия да съобщят чрез езикови карти на своя стоматолог, личен лекар, екип на спешна помощ или друг медицински специалист какъв точно е проблемът им.

В периода 2021–2023 г. са проведени национални кампании, достигнали до близо 3000 допълнителни локации. През 2024 г. е създаден информационен бот за инсулт във Viber със свободно достъпна информация и възможност за подкрепа. През същата година е проведено проучване в София и са разпространени 10 000 екземпляра от изготвен наръчник.

През 2025 г. са създадени кабинети за речева терапия и инструменти за общуване при афазия. Добрева обясни, че в момента два кабинета работят в два столични диагностично-консултативни центъра, а още два са в процес на подготовка.

Източник: БТА