Свят
Латвия и Литва предупредиха населението си за нови заплахи от дронове, Финландия въвежда ограничения

Латвия и Литва призоваха днес жителите на няколко района в двете страни да потърсят укрития заради опасност от неидентифицирани дронове, навлизащи във въздушното им пространство през съседните Русия и Беларус. Двете държави съобщиха също, че са били задействани изтребители на НАТО, изпълняващи задачи по противовъздушната отбрана, предаде Ройтерс.
Няма данни за пострадали. Литовските служби за управление на кризи съобщиха, че предупреждението обхваща и град Каунас – втория по големина в страната, с население от около 300 000 души.
Финландия, друга съседна на Русия държава, въвежда днес временни ограничения за въздушното и морското пространство в източната част на Финския залив. Това бе съобщено от финландските въоръжени сили в публикация в социалната мрежа Екс.
„Това е предпазна мярка, която има за цел да се гарантира безопасността на хората в района и да се даде възможност на властите да противодействат на евентуални дронове“, допълниха военните.
Мярката беше предприета на фона на украински атаки с дронове срещу северозападната част на Русия, където се намират големи пристанищни съоръжения за износ през Балтийско море, както и една от големите руски рафинерии.
Украински военни дронове нееднократно са навлизали във въздушното пространство на Финландия, Естония, Латвия и Литва, засилвайки опасенията, че войната в Украйна се разпространява и на територията на държави от НАТО, граничещи с Русия и нейния съюзник Беларус.
Украйна атакува руски пристанища на Балтийско море, използвани за износ на петрол. Част от украинските дронове обаче се отклоняват от целите си, поради което съседните държави отправят предупреждения към населението си. По-рано тази година подобен инцидент дори доведе до падане на правителството в Латвия.
Москва обвинява Киев, че използва въздушното пространство на НАТО като прикритие за атаките си, докато украинската страна твърди, че някои от дроновете й са отклонени от курса вследствие на заглушаване на сигналите за управление и навигация от руските военни. Държавите от НАТО обвиняват Русия за тези инциденти, като изтъкват, че именно тя е започнала войната.
Източник: БТА
Свят
ВНА: Виетнамският премиер Ле Мин Хунг ще участва в 49-ата среща на върха на АСЕАН и свързаните с нея срещи във филипинската столица Манила

Виетнамският премиер Ле Мин Хунг ще участва в 49-ата среща на върха на АСЕАН и свързаните с нея срещи във филипинската столица Манила, които ще започнат в събота и ще приключат във вторник, предаде Виетнамската новинарска агенция (ВНА).
Виетнамският премиер ще бъде ръководител на виетнамска делегация.
Посещението на Ле Мин Хунг ще се осъществи по покана на филипинския президент Фердинанд Маркос-младши.
Тази година Филипините са ротационен председател на АСЕАН.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ВНА)
/ВТ/
Източник: БТА
Свят
Казинформ: Казахстан ратифицира международна конвенция за автомобилния превоз на товари

Казахстан одобри присъединяването си към международна конвенция, уреждаща договорите за автомобилен превоз на товари и отговорността на превозвачите, съобщи казахстанската новинарска агенция Казинформ.
Конвенцията, приета в Женева на 19 май 1956 г., установява международно признати правила за договорите за автомобилен превоз на товари. Тя урежда сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за международен автомобилен превоз на товари, като същевременно определя отговорността на превозвачите при неизпълнение на договорните им задължения.
Понастоящем страни по конвенцията са 58 държави, включително всички страни от Общността на независимите държави (ОНД).
Очаква се ратифицирането на конвенцията да уеднакви условията за работа на казахстанските и чуждестранните транспортни компании, да внесе яснота относно задълженията и отговорностите на превозвачите, да установи общи процедури за предявяване на претенции и изпращане на уведомления и да въведе единни правила за договорите за международен автомобилен превоз на товари.
Ратифицирането ще укрепи икономическото сътрудничество на страната с останалите държави, участващи в конвенцията, и ще подобри правната рамка за международния превоз на товари.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Казинформ)
/ВТ/
Източник: БТА
Свят
Иран поиска на климатичната конференция КОП31 обезщетения от САЩ и Израел за екологичните щети от войната

Иранският президент Масуд Пезешкиан поиска на климатичната конференция на ООН КОП31 в Турция страната му да получи обезщетения за екологичните щети, причинени от американските и израелските военни удари, като заяви, че отговорността за последиците от войната върху околната среда трябва да бъде част от международните усилия за борба с климатичните промени, предадоха световните агенции.
„Очакваме международната общност да установи реална и съдържателна връзка между ангажиментите в областта на климата в мирно време и отговорността по време на война, да документира и оцени екологичните щети, причинени от военни агресии, и да разработи механизми за обезщетяване“, заяви Пезешкиан.
Изказването му беше част от поредицата речи на държавни ръководители през третия ден от двуседмичната конференция в Анталия.
„Неотдавнашната престъпна и незаконна агресия срещу Иран от страна на Съединените щати и ционисткия режим (…) нанесе сериозни щети на околната среда, като доведе до отделянето на огромни количества замърсяващи вещества и парникови газове в атмосферата“, заяви иранският лидер.
По думите на Пезешкиан ударите по петролни съоръжения, разположени в района на голямо газово находище в Южен Иран, са довели до отделянето на приблизително 500 000 тона въглероден диоксид в атмосферата.
„Умишленото нападение срещу складове за горива край Техеран доведе до отделянето на още един милион тона“, добави президентът, като настоя за създаването на механизми, чрез които САЩ и Израел да бъдат държани отговорни.
Международните споразумения в областта на климата понастоящем предвиждат финансиране за милиарди долари от богатите държави в подкрепа на развиващите се страни, за да могат те да се адаптират към климатичните промени и да се справят с последиците от тях. Тези споразумения обаче не съдържат разпоредби за екологичните щети, причинени от военни удари, отбелязва Ройтерс.
САЩ и Израел започнаха военната си кампания срещу Иран на 28 февруари. Конфликтът се разпространи и в Ливан и държавите от Персийския залив, като беше съпроводен от многократни удари по енергийна инфраструктура в Иран и други страни от региона, както и от нападения срещу кораби.
В отговор на американско-израелската офанзива Техеран предприе удари, включително срещу държави от Персийския залив, съюзници на Вашингтон, и наложи блокада на Ормузкия проток, съобщава Франс прес.
Иран многократно атакува петролни танкери, преминаващи през протока. Тези нападения причиниха екологични щети, включително значителни разливи на петрол.
Същевременно войната срещу Иран може да е допринесла за намаляване на общите емисии на парникови газове в световен мащаб, отбелязва Ройтерс.
Според доклад на международен екип от учени, публикуван вчера, световните емисии на въглероден диоксид от изкопаеми горива се очаква да отбележат лек спад тази година. Сред причините са високите цени на горивата и разширеното използване на възобновяеми енергийни източници вследствие на конфликта.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
