/СГ/

Източник: БТА

Интензивните валежи през октомври, които продължават и през този месец, са запълнили капацитета на язовирите, които снабдяват с вода 16-милионния мегаполис Истанбул. По данни на Главната дирекция по водоснабдяване и канализация на Истанбул (ИСКИ) запълнеността на язовира Странджалар e достигнала 98,04 процента. Язовирът Дарлик е със запълнен капацитет до 95,19 процента, Йомерли – 83,11 процента, Елмалъ – 80,84 процента и Али Бейкьой – 75,15 на сто.

Това са основните водни съоръжения от общо 10-те язовира, които снабдяват с вода мегаполиса.

Според данните на ИСКИ вследствие на проливните дъждове нивото на водите в десетте язовира се е повишило общо с 61,5 процента, като са достигнати най-високите нива, регистрирани през последните 10 години.

Средният процент на запълненост на язовирите, които снабдяват Истанбул с вода, се е увеличил от 38,06 процента на 14 октомври, когато валежите са се засилили, до 61,5 процента на 6 ноември, или с 23,44 процентни пункта за 23 дни.

Общият капацитет за съхранение на водата в язовирите и резервоарите в Истанбул е 868,68 милиона кубически метра, а миналата седмица количеството съхранявана вода е достигнало 533,75 милиона кубически метра. Дневната консумация на вода в турския град е 3,014 милиона кубически метра.

„Увеличението на нивата на водата в язовирите в Истанбул съвпада с период, в който в цяла Турция са регистрирани изключително големи количества валежи, рекордни за последните 115 години. Очакванията са валежите до края на тази година да останат над средните, което може допълнително да повиши нивата на язовирите“, коментира специалистът Адил Тек от  Обсерваторията „Кандилли“ и Института за изследване на земетресенията към Университета Богазичи пред „Сабах дейли нюз“.

По думите му разположението на областите на високо атмосферно налягане и повишаването на температурите на водата в Централното Средиземноморие, Мраморно море и Черно море са подпомогнали движението на студен и прохладен полярен въздух от север, което е довело до увеличаване на валежите в Източното Средиземноморие, Италия, Гърция и Турция. В същото време валежите са намалели в части от Европа, където високите температури и сушата са довели до значителен спад в дебита на река Дунав.

Според данните на обсерваторията „Кандилли“ за периода от 1 януари до 5 ноември 2026 г. в Турция са паднали 1029,5 литра валежи на квадратен метър, което е второто най-високо количество, регистрирано за същия период през 115-годишната история на измерванията на обсерваторията. Най-високата стойност е отчетена през 2010 г. – 1059,1 литра.

Други години с голямо количество на валежите са 1997 г. – 911,7 литра на квадратен метър, 1981 г. – 899,7 литра на квадратен метър и 1951 г. – 858,1 литра на квадратен метър.

Източник: БТА

Румъния и България могат да се възползват от преориентирането на германските компании към географски по-близки доставчици на фона на геополитически промени и рискове, засягащи световните вериги за доставки,  благодарение на своя промишлен капацитет, инвестиции в съвременни технологии и специализирана работна сила, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на Румънско-германската търговско-промишлена камара.

„Гледната точка на компаниите се промени – от въпроса „къде да намеря тази част на най-ниска цена“ към „къде да открия подходящия технически капацитет, качество и надеждни доставки, гъвкавост от страна на доставчика, както и партньори, с които да си сътруднича в перспектива от пет или десет години?“. ​​В този смисъл Румъния и България имат какво да предложат: те вече не са просто дестинации с ниски разходи, а разполагат с производствени мощности и ноу-хау, инвестирали са в автоматизация, съвременни технологии и професионално развитие на работната сила“, каза Руксандра Думитреску, заместник-директор на Румънско-германската търговско-промишлена камара, по време на конференция за сътрудничеството в Югоизточна Европа, организирана от германските търговско-промишлени камари в Румъния и България.

Според Камарата източноевропейските фирми имат редица предимства в международната конкуренция за спечелване на договори за доставки, включително близост до западноевропейските пазари, гъвкавост, способност за бърза реакция, квалифицирана работна сила и възможност за изграждане на по-кратки и по-предвидими вериги за доставки.

Освен това премахването на контрола по вътрешните сухопътни граници в Шенгенското пространство за Румъния и България допринася за съкращаване на времето за транспорт, докато несигурността, свързана с превозите на дълги разстояния, засилва интереса към доставчици, намиращи се по-близо до европейските производствени мощности.

По време на дискусията „Румъния и България като партньори на германската индустрия: „ниършоринг“ (nearshoring) и стратегически придобивания“ представители на германски, румънски и български компании анализираха предимствата на двата пазара като източници за доставки и производство за германската индустрия.

Дискусиите се фокусираха и върху предизвикателствата, породени от конкуренцията на азиатски доставчици, като участниците подчертаха значението на постоянното качество, защитата на ноу-хауто, гъвкавостта и бизнес отношенията, основани на доверие.

Същевременно инвестициите в развитието на работната сила чрез програми за професионално обучение и дуално образование представляват предимство за компаниите в Румъния и България, според Румънско-германската търговско-промишлена камара.

В предстоящите години участващите компании посочват автоматизацията на производствените процеси и внедряването на устойчиви решения като важни направления за укрепване на конкурентоспособността.

Конференцията беше организирана в рамките на “Sourcing Tour“ – обиколка между 9 и 13 ноември на търговска делегация на компании от Германия, проявяващи интерес към намирането на нови доставчици и партньори в Румъния и България.

След конференцията румънските и българските компании участваха в двустранни бизнес срещи с представители на германските фирми, за да представят своите производствени мощности и да анализират възможностите за дългосрочно сътрудничество.

Събитието е част от Програмата за достъп до чужди пазари на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия, която подпомага германските малки и средни предприятия при идентифицирането и развитието на бизнес възможности на международните пазари.

В състава на германската делегация влизаха компании, специализирани в области като машиностроене, изграждане на машини и съоръжения, електротехника, медицински технологии, пластмаси, металообработване, кабелни системи и специализирани индустриални решения.

Румънско-германската търговско-промишлена камара е официалният представител на германската икономика в Румъния. Основана през 2002 г., организацията има над 700 членове и подпомага развитието на бизнес отношенията между румънски и германски компании.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА