Рицари, чудовища, гении и мечтатели оживяват в гласа на големия български актьор. Образователната платформа „Филизи 33“ започва през декември две нови програми, посветени на европейската литература и историята на изкуството.

Какви истории са разказвали европейците преди хиляда години? Кои са героите, чудовищата и мечтателите, населявали въображението на поколения читатели? И какво могат да ни разкрият картините на великите художници, ако се научим да разчитаме техния таен език?

Отговорите на тези въпроси ще търсят две нови образователни програми на „Филизи 33“, които започват през декември и са предназначени за деца и юноши от 10 до 14 години, но обещават да бъдат увлекателни и за възрастните.

В първата от тях — „Книгите, които измислиха Европа. Рицари, чудовища, гении и мечтатели“ — разказвач е големият български актьор Ицко Финци.

С неговия неповторим глас ще оживеят 12 литературни истории от VIII до XVII век, които са оставили трайна следа в европейската култура. Автор на цикъла е доц. д-р Лиза Боева.

Вместо традиционни уроци и литературни анализи младите слушатели ще получат възможност да се потопят в самите произведения — да следват приключенията на героите, да откриват неочакваните обрати и да се срещнат с фантастичните създания и необикновените идеи, които са вълнували въображението на Европа през вековете.

„Целта е младите слушатели да опознаят и обикнат тези забележителни истории, които от векове вълнуват въображението, но все още пазят тайни, изненади и неочаквани открития“, обясняват от „Филизи 33“.

На всяко литературно произведение са посветени четири срещи, в които историята се разгръща постепенно, без да се пропускат любопитните подробности и неочакваните обрати.

„Това не са лекции или литературни анализи, а подробни преразкази, които се разгръщат бавно, с внимание към детайлите“, подчертават организаторите.

Тайният живот на картините

Втората програма — „Тайният живот на картините. Пътешествие в европейското изкуство от Средновековието до Барока“ — е посветена на големите художници и произведенията, които са променили начина, по който виждаме света.

Неин автор и разказвач е доц. д-р Лиза Боева, която ще поведе младите зрители на пътешествие през вековете с помощта на специално създадени филмови разкази.

В тях картините няма просто да бъдат разглеждани като произведения на изкуството, а като загадки, изпълнени със символи, скрити послания и истории.

„Целта е младите зрители да открият необикновения свят на големите художници и техните произведения, да се научат да забелязват скритите детайли, да разгадават символи и да разбират историите, които картините разказват“, обяснява Лиза Боева.

По думите ѝ това не са традиционни лекции по история на изкуството, а увлекателно пътешествие, в което всяка подробност може да се окаже ключ към ново откритие.

Програмата включва четири последователни, но самостоятелни тримесечни курса. Всеки от тях съдържа по 12 филмови разказа.

И двете инициативи на „Филизи 33“ са изградени около идеята, че литературата и изкуството могат да бъдат преживявани като приключение, а не просто изучавани като учебен материал.

С гласа на Ицко Финци и разказите на Лиза Боева европейското културно наследство ще получи нов живот за поколение, което тепърва открива неговите герои, загадки и чудеса.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Публичните разходи за култура ще намалеят от 736,4 млн. евро през 2026 г. до 684 млн. евро през 2029 г., въпреки прогнозирания ръст на икономиката. Културни организации и творци настояват за допълнителни над 200 млн. евро още през следващата година и предупреждават, че са готови на протестни действия.

Българската култура е изправена пред ново свиване на публичното финансиране, докато икономиката на страната продължава да расте. Това предупреждават представители на културния сектор в обща декларация, адресирана до премиера Румен Радев, финансовия министър Гълъб Донев, министъра на културата Евтим Милошев и народните представители. Петицията можете да подпишете ТУК.

Според разчетите, представени в документа, делът на публичните разходи за култура в брутния вътрешен продукт ще намалее от 0,56% през 2026 г. до 0,43% през 2029 г. Това противоречи на Хартата за културна политика, която предвижда ежегодно увеличение на финансирането с 0,1 процентни пункта до достигане на 1% от БВП. 

Хартата е получила единодушната подкрепа на парламентарната Комисия по културата и медиите, а на 26 октомври 2026 г. е припозната и от Министерството на културата като стратегическа рамка.

Само няколко седмици по-късно обаче представеният проектобюджет предвижда движение в обратната посока, посочват авторите на декларацията.

Според цитираните в декларацията бюджетни разчети публичните разходи за култура, включващи държавното и общинското финансиране, се развиват по следния начин:

| Година | Разходи за култура | Дял от БВП |

| 2026 г. | 736,4 млн. евро | 0,56% | (очаквано) 
| 2027 г. | 728,3 млн. евро | 0,52% | (проект) 
| 2028 г. | 678 млн. евро    | 0,45% | (прогноза)
| 2029 г. | 684 млн. евро    | 0,43% | (прогноза)

Така само през 2027 г. се предвиждат с 8,1 млн. евро по-малко спрямо очакваните разходи за 2026 г. При заложена инфлация от 4% това означава приблизително 5% реално свиване на средствата.

Още по-сериозен е прогнозираният спад през 2028 г., когато разходите за култура намаляват с нови 50,3 млн. евро. Според подписалите декларацията липсва обяснение за причините за това намаление.

За целия период от 2026 до 2029 г. публичното финансиране на културата се свива с 52,4 млн. евро, или приблизително 7,1%.

В същото време прогнозният БВП на България нараства от 130,5 млрд. евро през 2026 г. до 160 млрд. евро през 2029 г. — увеличение от близо 23%.

С други думи, страната се очаква да става по-богата, но да отделя все по-малка част от националното си богатство за култура.

Основното искане на подписалите декларацията е публичните разходи за култура още през 2027 г. да достигнат 0,66% от БВП.

Според техните разчети това означава около 939 млн. евро, или приблизително 211 млн. евро повече от предвидените в проектобюджета 728,3 млн. евро.

Тази стъпка трябва да постави началото на постепенното достигане на 1% от БВП за култура — цел, записана в Хартата за културна политика.

„Културата не е разход, а инвестиция и обществено благо, което не трябва да бъде жертва на свиването на бюджетните разходи“, заявяват авторите на декларацията.

Те подчертават, че не настояват за преразпределение на и без това недостатъчните средства между различните културни дейности, а за увеличаване на общия ресурс.

В декларацията се посочва, че бюджетът на Министерството на културата за 2027 г. нараства до 285,7 млн. евро.

Това обаче не означава автоматично увеличение на средствата за всички културни дейности.

Предвиденият ръст на възнагражденията в бюджетната сфера е 5%, докато очакваното увеличение на заплатите в икономиката е 6,2%.

При представянето на бюджета за 2026 г. самото Министерство на културата е обявило близо 70 млн. евро необезпечени разходи в системата, припомнят авторите на декларацията.

Особено тревожна е липсата на ясни разчети за независимия културен сектор.

През 2026 г. средствата по бюджета на Министерството на културата за Национален фонд „Култура“ и програмата за фестивали, конкурси, събития и чествания възлизат общо на едва 9,9 млн. евро — около 1,3% от публичните разходи за култура.

За 2027 г. в представения проект липсва разбивка, която да позволи да се установи какво финансиране ще получат независимите организации и творците на свободна практика.

Декларацията предупреждава и за допълнителни ограничения, които могат да затруднят работата на културните организации.

Сред тях е предвиденото правило до 1 ноември 2027 г. да могат да бъдат усвоени най-много 90% от бюджетите. Макар културните институти на делегиран бюджет да са изключени от ограничението, то засяга програмното и проектното финансиране.

Според авторите това създава риск за навременното изпълнение на културни проекти, фестивали и други дейности, които разчитат на държавна подкрепа.

Същевременно програмата „Администрация“ на Министерството на културата намалява с 9,5%. Подписалите декларацията предупреждават, че недостигът на административен капацитет може да доведе до нови забавяния при оценяването на проектите, сключването на договорите и извършването на плащанията.

Поставен е и въпросът за социалната защита на независимите артисти. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се увеличава от 620,20 на 660 евро, без да се предвижда специален механизъм за хората с проектна и нередовна заетост.

Затова културният сектор настоява още през първото тримесечие на 2027 г. Министерството на културата да подготви законопроект за статута на артиста.

Сред исканията е и заниманията по изкуства да бъдат изрично включени в новото данъчно облекчение за детско развитие, което предвижда приспадане от данъчната основа на до 2000 евро годишно на дете.

Предупреждение за протести

Подписалите декларацията настояват за среща с министрите на финансите и културата и с парламентарните комисии по бюджет и финанси и по култура и медии.

Те призовават народните представители да предложат необходимите промени между първото и второто четене на бюджета.

Ако исканията им не бъдат взети под внимание, организациите предупреждават, че ще предприемат съвместни мирни протестни действия.

„Обединени сме не от целта за преразпределение на и без това недостатъчния ресурс помежду ни, а от желанието българската култура да разполага с бюджет, който да позволи на цялата културна система да работи, да се развива и да има бъдеще“, се казва в декларацията.

Авторите призовават всички културни институции, творчески съюзи, читалища, независими артисти и граждани да подкрепят общата позиция.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Британската група Oasis, която е сред избраните да бъдат въведени в Залата на славата на рокендрола тази година, няма да присъства на церемонията, съобщи сайтът за музикални новини Мюзик нюз.

През април представители на Фондацията на Залата на славата на рокендрола обявиха, че групата начело с братята Лиъм и Ноел Галахър, е сред избраниците за 2026 г. в категорията за изпълнители, припомня изданието.

Редакторите на сп. „Ролинг стоун“ обаче съобщават, че Oasis, които се събраха отново за голямо световно турне миналата година, няма да „вземат наградата, нито ще излязат на сцената“ по време на церемонията, която ще бъде в събота в театър „Пийкок“ в Лос Анджелис.

Ноел Галахър е потвърдил, че в същия ден ще бъде гост на концерта на Goldie по време на джаз фестивал в Лондон.

В поредица от публикации в социалната мрежа Екс тази сутрин Лиъм Галаръх е обяснил отсъствието им пред различни последователи, пишейки: „Твърде далече е, за да ходя за една нощ, имам други неща за вършене, все пак идва Коледа“ и „Не харесвам церемониите по връчване на награди, те ме плашат, не знам защо, просто получавам странни вибрации“.

„Ако беше във Великобритания, щях да съм там, но по някаква причина е в Лос Анджелис, а това е далече“, добавя той.

Лиам Галахър също така е отбелязал, че „никога не е казвал, че изобщо ще отиде“.

Настоящи и бивши членове на групата, сред които Джем Арчър, Пол Артърс, Анди Бел и Алън Уайт, също ще бъдат включени в Залата на славата, но не е ясно дали някой от музикантите ще присъства на церемонията.

Лиъм Галахър, който изрази критики към Залата на славата на рокендрола след първата номинация на групата през 2024 г., впоследствие промени мнението си. Това стана ясно от негова публикация след новината, че са номинирани да бъдат въведени в нея.

„Искам да благодаря на всички хора, които гласуваха за нас – това е истинска чест. Още откакто бях малко дете и пеех под душа, мечтаех един ден да бъда в Залата на славата на рокендрола. Вярно е това, което казват – всичко е възможно, ако имаш мечта“, написа тогава той.

Сред останалите артисти, избрани за въвеждане този уикенд, са Били Айдол, Фил Колинс, Iron Maiden, Joy Division/New Order, Шаде, Лутър Вандрос (посмъртно) и Wu-Tang Clan.

За да отговарят на критериите за въвеждане в Залата на славата на рокендрола, отделните артисти или групи трябва да са издали първия си комерсиален запис поне 25 години преди годината на номинацията.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg