Поетът, журналист и издател гостува в първия епизод на новото предаване, което ще се излъчва на живо всеки понеделник. Разговорът е отворен и за зрителите — с техните въпроси, несъгласия и позиции.

Как се живее в държава, която се гордее с поетите си, но трудно понася гласа им? Какво се случва с обществото, когато културата все трябва да почака? И колко свобода действително имаме, ако предварително сме се научили какво е по-добре да премълчим? А той не мълчи… Нито тя. 

С тези въпроси започва „Културата с Искра Ангелова“, първият гост е Румен Леонидов — поет, преводач, журналист, издател и човек с ясно заявена обществена позиция. Професионалният му път минава през литературни издания като „Факел“, самиздатското „Глас“ и „Литературен вестник“, а стиховете му са публикувани в редица страни.

Но поводът за срещата е много по-актуален. Румен Леонидов е събеседник, с когото разговорът за времето, здравето или поезията неизбежно стига до съвестта, до властта и до личната отговорност. До мястото, на което вече не можем да обясняваме всичко единствено с политиците, без да се запитаме какво допускаме самите ние.

В първия епизод ще говорим за цензурата преди 1989 година и за днешните начини да бъде заглушен свободният глас. (Изтритите сатирични страници например! Спряното „Нощни птици“, на което Искра 14 години беше продуцент, автор и водещ… 6-те пъти, в които самият Румен Леонидов е уволняван заради непримиримостта си.)

За страха да загубиш работата си, публиката си, спокойствието си. За сатирата и границите на търпимостта към нея. За войната, пропагандата и способността ни да различаваме убеждението от удобството да се оправдаваме.

Ще поставим и въпросите за парите за култура, за несигурността, в която работят артистите, и за натрупания им гняв. Какво означава да си писател и издател днес? Кой поема риска да издава поезия? И как се пази взискателността към думите във време, когато всеки говори, а все по-рядко някой слуша?

Ще има място и за самия Румен Леонидов — за неговите стихове, загуби, съмнения и упорството да продължава. За човека отвъд острите позиции.

„Културата с Искра Ангелова“ ще се излъчва на живо всеки понеделник в 19:00.

Идеята е културата да има постоянен час за сериозен, свободен разговор — с хората, които я създават, и с публиката, за която тя има значение.

Гледайте първия епизод с Румен Леонидов и задавайте въпросите си по време на живото излъчване. Какво искате да го попитате? С какво сте съгласни и кое бихте оспорили? Коя тема според вас твърде дълго остава премълчана?

Включете се. Въпросът, който вие зададете, може да отвори най-важната част от разговора.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Американският историк на архитектурата Майкъл Кълън, чиято пощенска картичка от 1971 г. поставя началото на проекта „Опакованият Райхстаг“, ще гостува на 20 ноември в Габрово, където ще разкаже историята на една от най-значимите художествени творби на XX век. Срещата ще бъде от 18:00 часа в Центъра за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“, съобщи за БТА Димитър Ганев, отговарящ за връзките с обществеността на културния институт.

Кълън ще разкаже как идеята за опаковането на Райхстага в Берлин се превръща в реалност след 24 години усилия, политически дебати и преговори. На следващия ден, 21 ноември, той ще гостува и в София.

През август 1971 г. Кълън, тогава галерист в Западен Берлин, изпраща на Кристо и Жан-Клод пощенска картичка с изображение на Райхстага и предложение сградата да бъде опакована. По онова време тя стои празна до Берлинската стена, в очакване на обединение, което изглежда несигурно. „Исках да подчертая този абсурд и да привлека вниманието на хората към него“, казва Кълън в интервю от 2025 г.

Реализацията на проекта среща многократни откази. През 1977 г. председателят на Бундестага Карл Карстенс, през 1981 г. Рихард Щюклен и през 1987 г. Филип Йенингер отхвърлят предложението. Проектът продължава да се развива благодарение на упоритостта на Кристо и Жан-Клод и подкрепата на бившия канцлер Вили Бранд, който през 1981 г. лично ги окуражава да не се отказват.

Промяната настъпва с подкрепата на Рита Зюсмут (1937–2026), председател на Бундестага от 1988 до 1998 г., която застава зад проекта въпреки съпротивата на канцлера Хелмут Кол. На 25 февруари 1994 г., след 70-минутен дебат, германският парламент одобрява проекта с 292 гласа „за“ срещу 223 „против“.

Между 24 юни и 7 юли 1995 г. Райхстагът е обвит със 100 000 кв. м сребриста тъкан и сини въжета. Творбата е видяна от около пет милиона души.

Изминават 24 години от първоначалната идея до нейната реализация. През този период Кълън е довереник, преводач и посредник на Кристо и Жан-Клод в Германия. По молба на Кристо той проучва архивите в Потсдам, Дрезден и Мерзебург, а през 1983 г. публикува първата монография за сградата – Der Reichstag. Die Geschichte eines Monuments.

Срещата в Габрово, родния град на Кристо, ще даде възможност на публиката да чуе историята от първо лице. След разговора ще има възможност за въпроси.

„Не мога да си представя колко амбициозна е била идеята за опаковане на Райхстага в разделена Германия в началото на 70-те. Изкуството на Кристо и Жан-Клод е урок по мечтаене, но и по постигане на мечтите“, казва директорът на Център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово Маргарита Доровска.

По думите ѝ след като двамата автори вече не са сред нас за Центъра е важно да среща публиката с хора от близкия им кръг, които пазят паметта за проектите им и могат да разказват за тях от първо лице. Доровска посочва, че днес има нужда свободата и смелостта да бъдат разглеждани не като абстрактни понятия, а като художествени и житейски решения, отстоявани от Кристо и Жан-Клод.

Журналистът Даниел Ненчев, интервюирал Кристо по повод единствената му изложба в България през 2015 г., отбелязва, че историята на проекта започва още през 60-те години, когато двамата художници обсъждат опаковането на публична сграда – затвор, стадион или парламент.

„Майкъл Кълън дава вятър в платната на тази идея“, казва Ненчев. Според него „Опакованият Райхстаг“ се превръща в емблема на периода след падането на Берлинската стена и обединението на Германия, както и в знаков пример за ролята на публичното изкуство да събира хората, да променя градовете и историята.

Майкъл Кълън е роден в Ню Йорк и завършва история и руски език в Бруклинския колеж. От 1961 г. живее в Германия, а от 1964 г. – в Берлин, където открива галерия за съвременно изкуство. Той е историк на архитектурата и автор на първата монография за Райхстага. В момента работи върху биография на Гулиелмо Либри, известен крадец на книги от XIX век.

Център „Кристо и Жан-Клод“ е пространство за съвременно изкуство в Габрово, родния град на Кристо (1935–2020). Разположен е в сградата на бившия текстилен техникум на брега на река Янтра и отваря врати за публика през октомври 2023 г. Центърът организира изложби, артистични резиденции, работилници и инициативи в градската среда.

Идеята за създаването му възниква като гражданска инициатива в началото на 90-те години. През 2013 г. Кристо дарява на Габрово 50 свои плаката с условието Центърът да бъде реализиран в рамките на 10 години. Обещанието е изпълнено през 2023 г.

Освен в Габрово Майкъл Кълън ще гостува и в София на 21 ноември от 16:00 часа в Концептуално пространство ДОМ на ул. „Петър Парчевич“ 49А.

Входът и за двете срещи е свободен, а дискусиите ще бъдат на английски език.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

„Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“ Едва ли има българин, който да не е чувал тези думи. Изречени от Моканина в разказа „По жицата“, те са сред най-разпознаваемите в българската литература. Думи, които повече от век продължават да ни напомнят за човешкото страдание, състраданието и надеждата. Техен автор е един от най-големите майстори на българското слово – Йордан Йовков.

На 9 ноември 1880 година по стар стил, или 21 ноември по нов стил, в живописното старопланинско село Жеравна се ражда бъдещият писател. Детството му преминава сред природата и традициите на българското село, но именно Добруджа се превръща в неговата голяма литературна любов. През 1892 година семейството му се преселва в село Чифут Куюсу, днешното Йовково, а по-късно младият Йовков работи като учител в добруджански села. Там опознава живота, нравите и съдбите на обикновените хора, които впоследствие ще оживеят на страниците на неговите произведения. Йовков е не само писател, но и свидетел на едни от най-драматичните събития в новата българска история. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, а през Първата световна война работи като военен кореспондент.

Преживяното на фронта оставя трайна следа в творчеството му. Войната за него не е единствено разказ за победи и поражения, а преди всичко човешка трагедия, в която страдат обикновените хора. Именно тези преживявания намират отражение във военните му разкази, събрани в „Земляци“, „Край Места“ и други произведения. През 1927 година излиза сборникът „Старопланински легенди“, който остава сред върховете на българската белетристика. Разказите „Шибил“, „Индже“, „През чумавото“ и „Божура“ разкриват един свят на силни страсти, любов, вина, изкупление и нравствено преобразяване. В „Шибил“ любовта се оказва по-силна от разбойническото минало, а в „Индже“ жестокият кърджалийски предводител постепенно осъзнава тежестта на извършеното зло.

Не по-малко значими са „Вечери в Антимовския хан“, „Песента на колелетата“, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“, както и драмите „Албена“ и „Боряна“. В тях Йовков изгражда незабравими образи, които продължават да вълнуват поколения читатели. В „По жицата“ една майка и един баща търсят бялата лястовица, която според поверието може да излекува болната им дъщеря Нонка. Моканина разбира колко отчаяна е надеждата им, но не намира сили да я отнеме. Бялата лястовица се превръща в символ на човешката вяра, че дори в най-тежките моменти може да се случи чудо. В „Серафим“ пък беден човек, който сам се нуждае от ново палто, дава спестените си пари на жена в беда. Без да търси признание или благодарност, той извършва добро, което разкрива истинското богатство на човешката душа. А в „Песента на колелетата“ майсторът Сали Яшар достига до прозрението, че стойността на човешкия живот не се измерва единствено с натрупаното богатство, а с доброто, което оставяме след себе си.

Йовков умира на 15 октомври 1937 година в Пловдив, едва на 56 години. Оставя след себе си огромно литературно наследство и герои, които са се превърнали в неразделна част от българската културна памет. Днес, 146 години след рождението му, неговото творчество звучи удивително съвременно. В свят, в който войните, омразата и човешкото страдание продължават да бъдат част от ежедневието ни, Йовков ни напомня за нещо изключително важно – че дори сред най-голямото зло човек може да запази способността си да бъде добър.

Защото неговите произведения не са просто истории за отминали времена, за селския живот или за войните на България. Те са разкази за човешката съвест, за любовта, за състраданието и за непрекъснатата борба между доброто и злото. И може би точно затова Йордан Йовков ще остане безсмъртен – защото ни учи да виждаме човека, преди да го съдим, и да търсим доброто дори там, където изглежда, че то отдавна е изчезнало.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg