Поетът, журналист и издател гостува в първия епизод на новото предаване, което ще се излъчва на живо всеки понеделник. Разговорът е отворен и за зрителите — с техните въпроси, несъгласия и позиции.

Как се живее в държава, която се гордее с поетите си, но трудно понася гласа им? Какво се случва с обществото, когато културата все трябва да почака? И колко свобода действително имаме, ако предварително сме се научили какво е по-добре да премълчим? А той не мълчи… Нито тя. 

С тези въпроси започва „Културата с Искра Ангелова“, първият гост е Румен Леонидов — поет, преводач, журналист, издател и човек с ясно заявена обществена позиция. Професионалният му път минава през литературни издания като „Факел“, самиздатското „Глас“ и „Литературен вестник“, а стиховете му са публикувани в редица страни.

Но поводът за срещата е много по-актуален. Румен Леонидов е събеседник, с когото разговорът за времето, здравето или поезията неизбежно стига до съвестта, до властта и до личната отговорност. До мястото, на което вече не можем да обясняваме всичко единствено с политиците, без да се запитаме какво допускаме самите ние.

В първия епизод ще говорим за цензурата преди 1989 година и за днешните начини да бъде заглушен свободният глас. (Изтритите сатирични страници например! Спряното „Нощни птици“, на което Искра 14 години беше продуцент, автор и водещ… 6-те пъти, в които самият Румен Леонидов е уволняван заради непримиримостта си.)

За страха да загубиш работата си, публиката си, спокойствието си. За сатирата и границите на търпимостта към нея. За войната, пропагандата и способността ни да различаваме убеждението от удобството да се оправдаваме.

Ще поставим и въпросите за парите за култура, за несигурността, в която работят артистите, и за натрупания им гняв. Какво означава да си писател и издател днес? Кой поема риска да издава поезия? И как се пази взискателността към думите във време, когато всеки говори, а все по-рядко някой слуша?

Ще има място и за самия Румен Леонидов — за неговите стихове, загуби, съмнения и упорството да продължава. За човека отвъд острите позиции.

„Културата с Искра Ангелова“ ще се излъчва на живо всеки понеделник в 19:00.

Идеята е културата да има постоянен час за сериозен, свободен разговор — с хората, които я създават, и с публиката, за която тя има значение.

Гледайте първия епизод с Румен Леонидов и задавайте въпросите си по време на живото излъчване. Какво искате да го попитате? С какво сте съгласни и кое бихте оспорили? Коя тема според вас твърде дълго остава премълчана?

Включете се. Въпросът, който вие зададете, може да отвори най-важната част от разговора.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Американският историк на архитектурата Майкъл Кълън, чиято пощенска картичка от 1971 г. поставя началото на проекта „Опакованият Райхстаг“, ще гостува на 20 ноември в Габрово, където ще разкаже историята на една от най-значимите художествени творби на XX век. Срещата ще бъде от 18:00 часа в Центъра за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“, съобщи за БТА Димитър Ганев, отговарящ за връзките с обществеността на културния институт.

Кълън ще разкаже как идеята за опаковането на Райхстага в Берлин се превръща в реалност след 24 години усилия, политически дебати и преговори. На следващия ден, 21 ноември, той ще гостува и в София.

През август 1971 г. Кълън, тогава галерист в Западен Берлин, изпраща на Кристо и Жан-Клод пощенска картичка с изображение на Райхстага и предложение сградата да бъде опакована. По онова време тя стои празна до Берлинската стена, в очакване на обединение, което изглежда несигурно. „Исках да подчертая този абсурд и да привлека вниманието на хората към него“, казва Кълън в интервю от 2025 г.

Реализацията на проекта среща многократни откази. През 1977 г. председателят на Бундестага Карл Карстенс, през 1981 г. Рихард Щюклен и през 1987 г. Филип Йенингер отхвърлят предложението. Проектът продължава да се развива благодарение на упоритостта на Кристо и Жан-Клод и подкрепата на бившия канцлер Вили Бранд, който през 1981 г. лично ги окуражава да не се отказват.

Промяната настъпва с подкрепата на Рита Зюсмут (1937–2026), председател на Бундестага от 1988 до 1998 г., която застава зад проекта въпреки съпротивата на канцлера Хелмут Кол. На 25 февруари 1994 г., след 70-минутен дебат, германският парламент одобрява проекта с 292 гласа „за“ срещу 223 „против“.

Между 24 юни и 7 юли 1995 г. Райхстагът е обвит със 100 000 кв. м сребриста тъкан и сини въжета. Творбата е видяна от около пет милиона души.

Изминават 24 години от първоначалната идея до нейната реализация. През този период Кълън е довереник, преводач и посредник на Кристо и Жан-Клод в Германия. По молба на Кристо той проучва архивите в Потсдам, Дрезден и Мерзебург, а през 1983 г. публикува първата монография за сградата – Der Reichstag. Die Geschichte eines Monuments.

Срещата в Габрово, родния град на Кристо, ще даде възможност на публиката да чуе историята от първо лице. След разговора ще има възможност за въпроси.

„Не мога да си представя колко амбициозна е била идеята за опаковане на Райхстага в разделена Германия в началото на 70-те. Изкуството на Кристо и Жан-Клод е урок по мечтаене, но и по постигане на мечтите“, казва директорът на Център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово Маргарита Доровска.

По думите ѝ след като двамата автори вече не са сред нас за Центъра е важно да среща публиката с хора от близкия им кръг, които пазят паметта за проектите им и могат да разказват за тях от първо лице. Доровска посочва, че днес има нужда свободата и смелостта да бъдат разглеждани не като абстрактни понятия, а като художествени и житейски решения, отстоявани от Кристо и Жан-Клод.

Журналистът Даниел Ненчев, интервюирал Кристо по повод единствената му изложба в България през 2015 г., отбелязва, че историята на проекта започва още през 60-те години, когато двамата художници обсъждат опаковането на публична сграда – затвор, стадион или парламент.

„Майкъл Кълън дава вятър в платната на тази идея“, казва Ненчев. Според него „Опакованият Райхстаг“ се превръща в емблема на периода след падането на Берлинската стена и обединението на Германия, както и в знаков пример за ролята на публичното изкуство да събира хората, да променя градовете и историята.

Майкъл Кълън е роден в Ню Йорк и завършва история и руски език в Бруклинския колеж. От 1961 г. живее в Германия, а от 1964 г. – в Берлин, където открива галерия за съвременно изкуство. Той е историк на архитектурата и автор на първата монография за Райхстага. В момента работи върху биография на Гулиелмо Либри, известен крадец на книги от XIX век.

Център „Кристо и Жан-Клод“ е пространство за съвременно изкуство в Габрово, родния град на Кристо (1935–2020). Разположен е в сградата на бившия текстилен техникум на брега на река Янтра и отваря врати за публика през октомври 2023 г. Центърът организира изложби, артистични резиденции, работилници и инициативи в градската среда.

Идеята за създаването му възниква като гражданска инициатива в началото на 90-те години. През 2013 г. Кристо дарява на Габрово 50 свои плаката с условието Центърът да бъде реализиран в рамките на 10 години. Обещанието е изпълнено през 2023 г.

Освен в Габрово Майкъл Кълън ще гостува и в София на 21 ноември от 16:00 часа в Концептуално пространство ДОМ на ул. „Петър Парчевич“ 49А.

Входът и за двете срещи е свободен, а дискусиите ще бъдат на английски език.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Песента „Смей се“ на Борис Илиев е на първо място в „БНР топ 20″. Текстът е на Теодора Цветкова, а музиката – на Ивелин Атанасов.

Двете нови предложения в чарта са „Непокорна“ на Диа и Simple Joy (All You Need) на Стефан Германов и Дара Донева. От музикалната надпревара отпадат „Къде зимува лятото“ на „Фанданго“ и „Морска дъга“ на Мими Николова.

Класирането в „БНР топ 20″ през тази седмица е:

1. „Смей се“ – Борис Илиев

2. „Химера“ – „Тома“

3. „Утре вече е вчера“ – Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“

4. „Слънчево момиче“ – Димитрина Германова

5. „Аз съм човек“ – Пламен Бонев De La Bona

6. „Безсъние“ – „Тангра“

7. „По-далече“ – Александър

8. „Свобода“ – D2 и Део

9. Come With Me – Velvet Orbit

10. „Демон“ – Ники Урумов

11. „Идваш към мен“ – Графа

12. „Миг от приказка“ (акустична версия) – „Фанданго“

13. „Остава нещо“ – Орлин Горанов и Дария Томова

14. „Само теб да обичам“ – Дани Илиева

15. Amarela – Деля Харалампиева

16. Higher – Airbag

17. „Отпечатък“ – Маргарита Хранова

18. „Последната врата“ – Сергей Вардеварян

19. „Другата част“ – Михаела Маринова, Павел

20. „Любовта“ – Кремена Митева

Всяка седмица Българското национално радио (БНР) представя в ефир 22 песни от различни стилове и поколения, които са в унисон с мисията на радиото като обществена медия, формираща вкусовете на аудиторията. Две от песните с най-нисък бал или с достигнат лимит за престой в класацията (от 10 седмици) отпадат. На тяхно място влизат две нови предложения, избрани от селекционен екип, който включва музикални редактори, продуценти и звукорежисьори от програма „Хоризонт“, програма „Христо Ботев“, регионалните програми на БНР и дирекция „Музикална продукция и състави“. Гласуването на слушателите на сайта top20.bnr.bg формира 50% от подреждането в класацията. Другите 50 процента са гласовете на членовете на музикалната редколегия. „БНР топ 20″ се излъчва всяка седмица – от понеделник до неделя във всички национални и регионални програми на БНР.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg