Общото промишлено производство във Франция се понижи неочаквано с 0,5 на сто през септември спрямо предходния месец въпреки втория пореден месечен ръст в преработващата промишленост. Това показаха публикувани днес данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“, цитирани от ДПА.

Спадът последва понижение от 0,4 на сто през август и се размина с очакванията на икономистите за увеличение от 0,3 на сто.

Производството в преработващата промишленост обаче нарасна с 0,5 на сто след ръст от 0,3 на сто през август. Основен принос имаше производството на транспортно оборудване, което се увеличи с 2,7 на сто благодарение на възстановяването в автомобилостроенето.

Производството на електрическо, електронно и компютърно оборудване се повиши с 2,6 на сто и достигна най-високото си равнище от ноември 2023 г.

Хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки отчетоха ръст от 1 на сто, а производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се увеличи с 6 на сто.

Същевременно производството в добивната промишленост, енергетиката и водоснабдяването спадна с 3,8 на сто след понижение от 2,8 на сто през август и се върна до равнището си от април 2026 г.

Строителното производство намаля с 0,2 на сто през септември след увеличение от 0,7 на сто през предходния месец.

Въпреки втория пореден месечен ръст производството в преработващата промишленост остана под равнището от същия период на миналата година, а строителният сектор продължи да отчита значителен спад, коментира Шарлот дьо Монпелие, старши икономист за Франция и Швейцария в Ай Ен Джи (ING). По думите ѝ промишлеността може само да смекчи икономическата стагнация във Франция, но не и да обърне тенденцията.

Източник: БТА

Поскъпването на петрола с 10 на сто би повишило потребителските цени в България с между 0,5 на сто и 0,9 на сто, като по-реалистичната оценка е близо до горната граница. Това става известно от анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Според анализа, ценовият шок засяга най-силно транспорта, химията, производството на строителни материали и енергетиката, а косвено – и храните. Тъй като използваният модел е линеен, при 30 на сто поскъпване ефектът върху потребителските цени би бил около три пъти по-голям, тоест между 1,6 на сто и 2,7 на сто, уточнява Дацов.

Анализът е разделен на два сценария. „Сценарий А“ е на база поскъпване с 10 на сто само на суровия нефт и газа и „сценарий Б“, който включва и повишаване на цените на рафинираните нефтопродукти. Ефектът върху потребителските цени при първия би бил поскъпване с малко над 0,5 на сто, докато при втория потребителските цени се повишават до близо 0,9 на сто.

При поскъпване на петрола с 10 на сто най-силно засегнати са производството на неметални минерални продукти (3,1 на сто) и химията (3,1 на сто), където природният газ е основна суровина и енергиен източник. Следва транспортът – сухопътен (2,7 на сто), воден и въздушен (около 1,9 на сто). При тях разликата между сценариите е голяма, защото горивата са основен разход, уточнява Дацов. Цените на електро- и топлоенергията растат с около 1,7 на сто.

При някои отрасли преобладава косвеният ефект. При водоснабдяването и въглищата прекият ефект е под 0,3 на сто, но общият надхвърля 1,2 на сто заради поскъпването на електроенергията и транспорта. Хранителните продукти поскъпват с 0,7 – 0,8 на сто, почти изцяло косвено.

Анализът е по ценовия модел „разходи-продукция“ на базата на таблиците „Ресурси-Използване“ на Националния статистически институт за 2018-2022 година.

Източник: БТА

„Тойота” (Toyota), най-големият автомобилен производител в Япония, съобщи, че печалбата през второто фискално тримесечие е намаляла с 19 на сто на годишна база, но компанията повиши прогнозата си за финансовата година, предаде Асошиейтед прес. 

Нетната печалба на „Тойота мотър” (Toyota Motor Corp.) за периода юли–септември е спаднала до 759,4 млрд. йени (4,8 млрд. долара) спрямо 932 млрд. йени за същия период година по-рано.

Тримесечните продажби са нараснали до 13,4 трлн. йени спрямо 12,4 трлн. йени въпреки неблагоприятните последици от американските мита, както и прекъсванията във веригите за доставки и поскъпването на суровините, причинени от войната в Близкия изток.

Сега „Тойота” прогнозира печалба от 3,57 трлн. йени за цялата финансова година, приключваща през март 2027 г., спрямо предишната прогноза за 3,25 трлн. йени. Печалбата на компанията за предходната финансова година възлизаше на 3,8 трлн. йени.

„Тойота”, която произвежда хибридния модел „Приус” (Prius) и луксозните автомобили „Лексус” (Lexus), е продала 4,76 милиона автомобила през първата половина на финансовата година спрямо 4,78 милиона година по-рано.

Компанията очаква да продаде общо 9,7 милиона автомобила в световен мащаб през цялата финансова година спрямо близо 9,6 милиона през предходната.

Подобно на други японски износители „Тойота” се възползва от слабата йена, която увеличава стойността на приходите ѝ от чужбина при преизчисляването им в японската валута. В момента доларът се търгува на ниво около 158 йени спрямо 154 йени преди година.

По региони продажбите на „Тойота” в Китай са пострадали отчасти заради рязкото поскъпване на бензина. В САЩ продажбите остават силни, а в Япония (основният пазар на компанията) и в Европа се задържат стабилни.

Сред моделите, които напоследък се продават добре в Япония, са спортните автомобили с повишена проходимост „РАВ4” (RAV4), „биЗет4Екс” (bZ4X) и „Ленд крузър ЕфДжей” (Land Cruiser FJ). В САЩ популярни са хибридните версии на „Камри” (Camry) и „РАВ4”, посочи „Тойота”. Като цяло продажбите в Азия са останали без промяна, но са нараснали в Индонезия и Тайланд.

Представители на „Тойота” заявиха, че компанията е ограничила ефекта от поскъпването на суровините чрез оптимизиране на световната си мрежа за доставки и поддържане на високи продажби.

За първата половина на финансовата година „Тойота” отчете печалба от 2,2 трлн. йени спрямо близо 1,8 трлн. йени година по-рано. Приходите са нараснали до 26,96 трлн. йени от 24,6 трлн. йени.

Акциите на „Тойота” поскъпнаха на борсата в Токио след обявяването на финансовите резултати – до около 3500 йени спрямо приблизително 3200 йени преди това.

Източник: БТА