/СЛС/

Източник: БТА

Разнопосочно движение на цените на едро на плодове, зеленчуци и основни хранителни стоки у нас отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) в седмичния си анализ.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,52 на сто до 2,324 пункта спрямо 2,312 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.

При зеленчуците през седмицата най-много поскъпва зелената салата, която е с 47,15 на сто нагоре и се търгува по 0,98 евро за килограм. Значително по-висока е и цената на доматите – с 16,99 на сто до 1,68 евро за килограм. По-скъпи са също червените чушки – с 6,16 на сто до 1,24 евро за килограм, докато зелените са по-евтини с 5,41 на сто до 0,98 евро за килограм. Нагоре са още цените на зелето – с 4,01 на сто до 0,57 евро за килограм, и краставиците – с 2,9 на сто нагоре и се търгуват до 1,63 евро за килограм. На обратната страна, поевтиняват морковите – с 10,29 на сто до 0,61 евро за килограм, картофите – с 8,95 на сто до 0,57 евро за килограм, тиквичките – с 6,32 до 0,86 евро за килограм, и зрелият лук кромид – с 5,82 на сто до 0,55 евро за килограм. 

При плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, поскъпват прасковите – с 8,23 на сто до 1,42 евро за килограм, и ябълките – с 5,73 на сто до 1,07 евро за килограм. По-евтини са лимоните – с 3,28 на сто до 1,59 евро за килограм, и гроздето – с 1,95 на сто до 1,31 евро на килограм на едро.

Цената на кравето сирене се покачва с 1,05 на сто до 6,16 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 1,54 на сто до 9,50 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-евтино с 1,1 на сто до 0,72 евро за кофичка от 400 гр., докато прясното мляко е по-скъпо с 1,16 на сто до 1,22 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,42 евро за брой, което е ценови спад от 1,8 на сто.

Замразеното пилешко месо поскъпва с 0,11 на сто до 3,56 евро за килограм, а яйцата (размер М) запазват цената си и се продават по 0,19 евро за брой на едро.

Цената на ориза е с 3,89 на сто надолу до 1,58 евро за килограм, а на лещата – с 0,99 на сто до 2,01 евро за килограм. Поскъпване се наблюдава при зрелия фасул – с 2,37 на сто до 2,16 евро за килограм, и при захарта – с 1,53 на сто до 0,93 евро за килограм. Спад на стойността на едро се наблюдава при брашното тип 500 – с 4,76 на сто до 0,64 евро за килограм, и олиото – с 6,15 на сто до 1,68 евро за литър.

Източник: БТА

България и още 16 страни от Европейския съюз призоваха финансирането за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Позицията им се противопоставя на искането на шест държави нетни вносители бюджетът да бъде намален с няколкостотин милиарда евро.

Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. В съвместно писмо, публикувано днес от Мелони, в профила ѝ в „Екс“, ръководителите на 17-те държави предупреждават, че новите европейски приоритети не трябва да бъдат финансирани за сметка на земеделието и по-слабо развитите региони.

„Смятаме, че общото финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика трябва да бъде запазено в следващата многогодишна финансова рамка“, се посочва в писмото от 2 октомври.

Документът е адресиран до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС, с копие до председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Освен България сред подписалите са Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.

От българска страна писмото е подписано от министър-председателя Румен Радев.

Според неговите автори политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика насърчават сближаването между държавите и регионите, укрепват единния пазар, подпомагат селските и по-слабо развитите райони и допринасят за продоволствената сигурност на Европа.

Седемнадесетте държави отбелязват, че предложението на Европейската комисия вече предполага намаляване на средствата за двете политики в реално изражение въпреки увеличаването на общия размер на бъдещата финансова рамка. По-нататъшни съкращения биха отслабили европейския бюджет и обществената подкрепа за европейския проект, предупреждават те.

В писмото се признава необходимостта ЕС да отдели повече средства за сигурност и отбрана, конкурентоспособност, свързаност, енергийна сигурност и устойчивост. Според подписалите обаче тези приоритети изискват допълнителни ресурси, вместо пренасочване на пари от земеделието и политиката на сближаване.

Държавите изразяват готовност да обсъдят нови собствени приходи за бюджета на ЕС, които да облекчат натиска върху националните бюджети. Те настояват подобни източници да бъдат справедливи, опростени и да не натоварват непропорционално гражданите с по-ниски доходи.

Писмото очертава задълбочаващото се разделение между страните членки при преговорите за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 година.

Четири дни по-рано Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия също изпратиха съвместно писмо до ирландското председателство, но с противоположно искане. Шестте държави предупредиха, че могат да блокират споразумението, ако предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро не бъде намалено с „няколкостотин милиарда евро“.

Те настояват всички разходни направления да участват в съкращенията, а по-голяма част от средствата да бъде насочена към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, иновациите и борбата с незаконната миграция. Шестте страни осигуряват близо 40 на сто от вноските в бюджета на ЕС.

През август същите държави вече излязоха с обща позиция в Берлин за значително намаляване на финансовата рамка. Многогодишният бюджет трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 държави членки и да получи съгласието на Европейския парламент.

Източник: БТА