В Основния съд в Прищина свидетелката Милена Пасперевич, която е пострадала от инцидента, даде показания днес относно щетите, нанесени на дома ѝ при експлозията в канала Ибър-Лепенц на 29 ноември 2024 г. във Вараге, Зубин Поток, предаде КосоваПрес специално за БТА.

Тя разказа, че по време на експлозията къщата ѝ се е разтресла, основите ѝ са се разместили и са били нанесени и други материални щети.

В отговор на въпрос на специалния прокурор Беким Кодралиу дали се е уплашила, свидетелката описа страха, който е изпитала. Свидетелката посочи, че са пострадали също така оборът и земеделската земя.

На въпрос дали търси обезщетение за щетите от лицата, заподозрени в извършването на престъплението, тя отговори с „не“.

След приключване на показанията ѝ, Милош Делович – адвокат на подсъдимия Драгиша Вицентиевич – заяви, че трябва да бъде изслушан експерт от ФБР. Прокурорът Беким Кодралиу се противопостави на това предложение.

Адвокатът настоя експертът от ФБР да даде показания, като отбеляза, че експертът е заявил, че има съвпадение между следите от обувките на клиента му и калта на мястото на експлозията.

Междувременно адвокат Небойша Влаич, който представлява подсъдимия Йован Вицентиевич, предложи свои свидетели.

Председателстващият съдия Весел Исмаили одобри предложенията на защитниците за изслушване на свидетели.

Следващото съдебно заседание по делото срещу тримата подсъдими, обвинени за нападението срещу канала Ибър-Лепенц, ще се проведе на 19 октомври от 13:15 ч.

Специалната прокуратура на Република Косово внесе обвинителен акт срещу братята Драгиша и Йован Вицентиевич и Игор Димович, които са обвинени за нападението срещу канала Ибър-Лепенц във Вараге, Зубин Поток, извършено на 29 ноември 2024 г., припомня КосоваПрес. Според обвинителния акт на прокуратурата, на 29 ноември 2024 г. около 18:50 ч. в село Вараге, община Зубин Поток, братята Драгиша и Йован Вицентиевич са поставили взривни вещества в участък от канала Ибър-Лепенц – обект на обществената инфраструктура, използван за водоснабдяване с питейна вода и за нуждите на Косовската енергийна корпорация (KEK) при производството на електроенергия.

В обвинителния акт се посочва, че подсъдимите, заедно с няколко други неустановени лица, след предварителна уговорка и с цел сериозно сплашване на населението и застрашаване на конституционния ред и сигурността на Република Косово, са поставили в канала значително количество взривно вещество с военен произход – около 20 килограма тринитротолуол (ТНТ). Според прокуратурата тези действия са създали сериозен риск за живота и безопасността на населението и са нанесли щети на критична държавна инфраструктура. В резултат на това пострадалата страна – каналът Ибър-Лепенец, е понесла материални щети на стойност 376 774,70 евро.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Общо 5565 души са преминали лечение за употреба на психоактивни вещества в Хърватия през 2025 г., като случаите, свързани с опиоиди, съставляват около три четвърти от общия брой, предаде ХИНА специално за БТА. Сред по-младите хора се наблюдава ръст на исканията за лечение, свързани със синтетични канабиноиди и амфетамини, отбелязва още хърватската агенция.

Според Хърватския институт за обществено здраве (ХИОЗ) 4241 души (76,2 процента) са лекувани от опиоидна зависимост, а 1324 (23,8 процента) – от употреба на други наркотици (различни от опиоиди); за сравнение, през 2024 г. съответните цифри са били 4489 и 1415 при общо 5904 пациенти.

Броят на пациентите, постъпващи за лечение за първи път, продължава да намалява, особено по отношение на опиоидите, посочва ХИНА. От общо 612 пациенти, започнали лечение за първи път през 2025 г., 85 (13,9 процента) са лекувани от опиоидна зависимост, а 527 (86,1 процента) – от употреба на други наркотици.

Мъжете съставляват 4593 от пациентите (82,5 процента), а жените – 972 (17,5 процента), сочат данни на ХИОЗ. През последното десетилетие средната възраст на пациентите се е повишила с близо осем години, достигайки 40,5 години за жените и 42,8 години за мъжете.

На всеки 100 000 души на възраст 15–64 години се падат по 228 лекувани пациенти, показват още данните. Най-високи показатели са регистрирани в областите Шибеник-Книн (497,5), Истрия (493,6) и Задар (492,3).

Най-често проблемът първоначално е бил установяван от членове на семейството (55,8 процента), следвани от приятели (14,5 процента) и полицията (10,8 процента). Повечето пациенти (58,7 процента) са потърсили лечение по собствена инициатива, докато насочванията от общопрактикуващи лекари съставляват 14 процента от случаите. Близо един на всеки четирима пациенти, приемащи опиоиди, е с положителен тест за хепатит Це.

Сред пациентите, лекувани за опиоидна зависимост, 24 процента са дали положителен тест за хепатит Це, 2,5 процента за хепатит Бе и 0,3 процента за ХИВ.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Кипър заема водеща роля в усилията на ЕС за изграждане на регионални партньорства, подчерта днес европейският комисар за Средиземноморието Дубравка Шуица, като добави, че страната служи като мост между Европа, Източното Средиземноморие и района на Персийския залив, предаде КНА специално за БТА.

Във видеообръщение към Форума „Кипър“ (Cyprus Forum), който се провежда в Никозия, комисар Шуица изтъкна стратегическата роля на Кипър в Източното Средиземноморие. Тя отбеляза, че географското положение на страната и силните връзки, които тя поддържа с държавите от региона, я поставят в челните редици на усилията на ЕС за изграждане на партньорства.

Тя се спря на кризите в Газа и Ливан, както и на затварянето на Ормузкия проток, като отбеляза, че Кипър е изиграл активна дипломатическа роля в изключително критичен за региона момент. Европейският комисар подчерта значението на стратегическите и всеобхватни партньорства на ЕС с Йордания и Египет, както и предстоящата среща на върха и споразумението за стратегическо партньорство с Ирак.

Шуица определи Кипър като „мост между Европа, Източното Средиземноморие и Персийския залив“ и подчерта необходимостта следващият дългосрочен бюджет на ЕС да осигури необходимите средства за провеждането на европейската външна политика.

В своето видеообръщение Рафаеле Фито, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Сближаване и реформи“, говори за приноса на програмите на ЕС за подобряване на живота в държавите членки и на благосъстоянието на гражданите на Съюза. Той заяви, че Кипър и останалите държави членки са изправени пред редица структурни предизвикателства – от укрепването на конкурентоспособността, иновациите и производителността до справянето с натиска в сферата на енергетиката, жилищното настаняване, водоснабдяването и устойчивостта към климатичните промени, както и подобряването на мобилността и свързаността и осигуряването на образование, услуги и възможности за гражданите и бизнеса.

За постигането на тези цели е необходимо да поддържаме инвестициите и реформите, каза той. Освен това той добави че, Кипър – като островна държава със специфични ограничения по отношение на територията и свързаността – изисква индивидуален подход. Фито заяви, че в момента Кипър се възползва от средства по линия на политиката на ЕС за сближаване на стойност близо 1 милиард евро, като отбеляза, че тази подкрепа обхваща области като енергийна ефективност, управление на водите, научни изследвания и иновации в сферата на климата, конкурентоспособност, както и интегриране на технически стратегии за градските и извънградските райони. В крайна сметка това води до конкретни подобрения за гражданите, каза той.

Говорейки за проектите на ЕС, изпълнявани в Кипър, Фито спомена и Стратегията на ЕС за островите и насърчи страната да започне подготовката на своя национален и регионален план. Ранното начало е от съществено значение за осигуряване на плавен процес, отбеляза той, като добави, че Комисията е готова да окаже подкрепа чрез ранен диалог, насоки и експертен опит.

„Целта ни е ясна“ – каза той – „а именно да създадем условия Кипър да стане по-конкурентоспособен и устойчив, като същевременно гарантираме, че хората разполагат с възможностите, уменията и качеството на живот, необходими им, за да изградят бъдещето си на острова“.

В изказването си пред форума еврокомисарят по въпросите на рибарството и океаните Костас Кадис се съсредоточи върху предизвикателствата пред морската среда и крайбрежните и островните общности, като отбеляза, че морето подпомага риболова, търговията, туризма и редица други икономически дейности. Позовавайки се на Европейския пакт за океаните, Кадис заяви, че той свързва опазването на здравето на океаните с развитието на устойчива и конкурентоспособна синя икономика, укрепването на морската сигурност и подкрепата за крайбрежните и островните общности.

Кипърският еврокомисар отбеляза, че преди броени дни ЕС и Канада са поставили началото на международния алианс „International Ocean Eye Alliance“ с цел подобряване на наблюдението на океаните. В алианса вече участват над 30 държави, включително Кипър, като поетите ангажименти надхвърлят 250 милиона щатски долара.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА