Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис отиде на поход по планински пътеки на планината Олимп в петък, като започна от Приония и се насочи към Светия манастир „Свети Дионисиос“, предаде АНА-МПА специално за БТА.

По маршрута той беше придружен от граждани и професионалисти, работещи в района, които едновременно допринасят за опазването на природното богатство и за повишаване на обществената осведоменост относно уникалното културно и екологично значение на Олимп.

По време на похода Мицотакис имаше възможност да обмени мнения с други туристи относно действията, необходими за осигуряване на насърчаване и плавно развитие на региона, с пълно зачитане на природната среда и особеностите на планинския терен.

Той беше придружен от водача Василис Диамантопулос, планинския водач Вая Буфети, съоснователят на организация за климатични действия, посветена на опазването на планината и разчистването и поддържането на пътеки, Лия Папазоглу, създателя на Музея на геоложката история на планината Олимп в Лептокария Йоргос Арзанас, управителя на хижа „Спилиос Агапитос“ Мария Золота, директора на метеорологичната станция на планината Олимп Кристина Анагностопулу, местния производител на ядливи цветя Константинос Гунделиас и специалния секретар за планинските райони Димитрис Кириазис.

В Светия манастир „Свети Дионисиос“ премиерът беше посрещнат от министъра на културата Лина Мендони, митрополит Георгиос от Китрос, Катерини и Платамонас и игуменът отец Максим. Игуменът разведе Мицотакис през църковните помещения и новите къщи за гости на поклонници.

Митрополит лично благодари на Мицотакис за грижата на правителството относно връщането на Светия манастир „Въведение Богородично“ („Панагия Петра“) на Олимп на митрополията, което беше дългогодишно искане на местната общност, като приветства решението на държавата.

Връщането на историческия манастир беше завършено миналата година чрез законодателна разпоредба 100 години след като първоначално беше превърнат в санаториум, а впоследствие – в психиатрично лечебно заведение.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Международната рейтингова агенция „Ес енд Пи Глобъл“ (S&P Global) потвърди късно в петък суверенния кредитен рейтинг на Румъния на ниво BBB-/A-3 (инвестиционен клас) и запази негативната перспектива, се посочва в съобщение на рейтинговата агенция, цитирано от агенция Аджерпрес.

Негативната перспектива отразява мнението на S&P, че рисковете, свързани с изпълнението на мерките за консолидиране на публичните финанси на Румъния и намаляване на външните дефицити, остават високи. Перспективата също така отразява чувствителността на страната към промени в доверието на инвеститорите на фона на значителните нужди от външно финансиране и високия дял на държавния дълг, притежаван от нерезиденти.

Рейтинговата агенция посочва, че може да понижи рейтинга на Румъния, ако продължителният процес на формиране на правителство, последвал разпадането на коалицията през май 2026 г., попречи на намаляването на бюджетния дефицит през 2027 и 2028 г. Агенцията вижда риск провалът при прилагането на надеждна фискална траектория и политики не само да застраши бюджетната консолидация, но и да увеличи общите рискове, като влошаване на доверието на инвеститорите, повишаване на разходите за финансиране и засилване на натиска върху платежния баланс, съобщава Аджерпрес.

S&P може също да обмисли понижение на рейтинга, ако външният натиск се засили – например ако затрудненията на енергийния пазар нарушат средносрочните инфлационни очаквания за Румъния и същевременно значително отслабят икономическия растеж, платежния баланс и бюджетните резултати.

Рейтинговата агенция може да промени перспективата на стабилна, ако външните и фискалните дефицити на Румъния намалеят, спирайки влошаването на държавните и външните баланси. Този сценарий би бил подкрепен от надежден средносрочен политически план, евентуално основан на широк политически консенсус, както и от възстановяване на икономическия растеж.

S&P оценява общия бюджетен дефицит на правителството за тази година на 6,25 процента от БВП, което е спад от 7,9 процента от БВП през 2025 г. и 9,3 на сто от БВП през 2024 г.

„Няколко пакета от реформи, въведени през периода 2025-2026 г., доведоха до фискални подобрения, включително чрез увеличаване на данъка върху добавената стойност, повишаване на акцизите, замразяване на заплатите и пенсиите, както и промени в корпоративния данък. Тези усилия доведоха до значителна фискална консолидация и номинално свиване на държавните разходи въпреки забавянето на икономиката. Това свиване беше стимулирано от мерките за намаляване на разходите, включително замразяването на заплатите в публичния сектор и пенсиите, прието миналата година“, посочва рейтинговата агенция.

Въпреки че дефицитът намалява, агенцията прогнозира нетен държавен дълг от 60 процента от БВП до 2027 г., спрямо 52 на сто от БВП в края на 2025 г.

И трите големи рейтингови агенции – S&P Global Ratings, „Мудис“ (Moody’s) и „Фич“ (Fitch), поддържат „негативна“ перспектива за суверенния рейтинг на Румъния. Това поставя страната на една стъпка от рейтинг в категорията „junk“ (непрепоръчителен за инвестиции — бел. ред.).

Източник: БТА

„Останките на цар Самуил се връщат у дома в България след 1000 години. Рядък момент за историята на Балканите“ – под това заглавие независимият румънски информационен сайт „Хотнюз“ съобщава за днешните церемонии в Солун и в София за връщането на тленните останки на средновековния български владетел.

Повече от 1000 години след смъртта му останките на цар Самуил – един от последните българските владетели преди византийското владичество, се връщат днес в страната, посочва румънският информационен сайт, като цитира обширна публикация на Франс прес, за да даде контекст на днешните събития.

„Останките на цар Самуил се връщат в България след десетителия на спорове с Гърция“, информира румънската новинарска телевизия Диджи 24.

България си връща останките на цар Самуил, открити преди 60 години на територията на Гърция. Предаването бе осъществено с мащабна церемония и държавни почести, включително ескорт от изтребители и 21 артилерийски салюта, посочва телевизията, като се позовава на в. „Гардиън“.

Като цитира британското издание „Гардиън“ Диджи 24 обръща внимание на изразената от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис надежда, че предаването на останките на цар Самуил ще укрепи кампанията на Атина да убеди Великобритания да върне скулптурите на Партенона, взети от Акропола и изложени в Британския музей.

Диджи 24 информира също кой е бил цар Самуил и съобщава за церемонията в Музея на византийската култура в Солун и за посрещането на останките в София.

Подробна информация за церемонията в Солун и разменените между България и Гърция исторически ценности публикува и сайтът Нюз.ро. Медията отбелязва, че предаването на останките на цар Самуил става по-малко от месец преди президентските избори в България на фона на засиленото внимание към националната история в предизборната кампания.

Кандидатката за втори президентски мандат Илияна Йотова, подкрепена от премиера Румен Радев – прагматик, който защитава както мястото на България в ЕС и НАТО, така и диалога с Москва, започна кампанията си на 27 септември пред Златната църква във Велики Преслав, някогашната столица на Първото българско царство, пише Нюз.ро.

Телевизия Антена 3 СиЕнЕн нарича размяната на исторически ценности между София и Атина „историческа“. След 1000 години Гърция връща на България останките на цар Самуил, посочва медията.

Източник: БТА