Страните от ОПЕК+ са постигнали предварително съгласие да запазят без промяна целите за добив на петрол през ноември, съобщиха пред Ройтерс три източника, запознати с разговорите, преди насрочената за днес среща на групата.

Производителите от Персийския залив продължават да добиват значително под определените им равнища заради затрудненията при износа, предизвикани от войната на САЩ и Израел с Иран като през последните месеци износът им се движи между 60 и 80 на сто от обичайните количества.

ОПЕК+, която включва Организацията на страните износителки на петрол и нейни съюзници начело с Русия, повишаваше производствените цели през голяма част от 2026 година след продължителен период на съкращения. Повечето увеличения обаче останаха само на хартия заради конфликта в Близкия изток.

Седемте основни страни от формата са добивали общо 25 милиона барела дневно през август – с 630 000 барела повече спрямо юли, но с около 5 милиона барела под равнището от февруари, преди началото на войната, сочат данни на ОПЕК.

В сила остават съкращения на добива от общо около 2 милиона барела дневно, които обхващат повечето членове на групата.

Войната забави и прегледа на производствения капацитет на отделните държави, необходим за определянето на квотите им през 2027 година. Несигурността около бъдещите възможности за добив затруднява оценките, а според източниците промени в разпределението на производствените цели не се очакват преди 2027 година.

В днешната среща участват Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Алжир, Казахстан и Оман. Отделно ще заседава Съвместният министерски комитет за наблюдение, който следи състоянието на пазара, но не взема решения за производствената политика.

Източник: БТА

 Седем страни от ОПЕК+ се договориха да запазят без промяна целевите равнища на добива на петрол през ноември, съобщи организацията след проведена днес виртуална среща, предаде Ройтер

Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман ще поддържат през ноември договорените за септември производствени равнища. Страните потвърдиха общия си ангажимент да спазват договореностите по Декларацията за сътрудничество, която е в основата на координацията между членовете на Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците им.

Решението потвърди предварителната информация на Ройтерс. БТА съобщи по-рано тази седмица, че групата вероятно ще запази производствените равнища през ноември, докато насочва вниманието си към определянето на квотите за 2027 година.

Това е вторият пореден месец без ново увеличение на целевия добив. На заседанието си на 6 септември ОПЕК+ също остави без промяна равнищата за октомври, след като реши да запази договореното за септември производство.

ОПЕК+ повишаваше целевите равнища през голяма част от 2026 година след продължителен период на съкращения. Значителна част от предвиденото увеличение обаче остана само на хартия заради войната на САЩ и Израел с Иран и затрудненията при износа от района на Персийския залив.

Седемте страни са добивали общо около 25 милиона барела дневно през август – с 630 000 барела повече спрямо юли, но с приблизително 5 милиона барела дневно под равнището от февруари, преди началото на войната, сочат данни на ОПЕК, цитирани от Ройтерс.

В сила остават и съкращения на добива от общо около 2 милиона барела дневно, обхващащи повечето участници в ОПЕК+. Войната забави прегледа на производствения капацитет на отделните държави, необходим за разпределянето на квотите им през 2027 година.

Нарушенията на износа от Персийския залив продължават да поддържат цените високи. В края на септември анализатори повишиха прогнозата си за средната цена на петрола сорт Брент през 2026 г. до близо 90 долара за барел, като посочиха продължаващите ограничения на доставките като основна причина.

Междувременно страните от Г-7 договориха да освободят до 100 милиона барела суров петрол и дизелово гориво от извънредните си резерви за четири месеца. Според специалисти, цитирани от БТА, тази мярка може да понижи цените само временно, без да отстрани рисковете за доставките през Ормузкия проток.

Отделно днес заседава Съвместният министерски комитет за наблюдение (JMMC). Той отчете цялостно спазване на договорените производствени корекции през юли и август и потвърди, че ще продължи внимателно да следи пазара.

Комитетът подчерта значението на защитата на международните морски маршрути за непрекъснатото снабдяване с енергийни ресурси и изрази безпокойство от нападенията срещу енергийна инфраструктура. Според него подобни действия ограничават доставките, засилват колебанията на пазара и подкопават усилията за неговото стабилизиране.

Седемте страни ще заседават отново на 1 ноември, а следващата среща на наблюдаващия комитет е насрочена за 29 ноември.

Източник: БТА

Италианската банкова група „Интеза Санпаоло“ (Intesa Sanpaolo) подобри офертата си за придобиване на „Монте дей Паски ди Сиена“ (Monte dei Paschi di Siena), като увеличи паричната част от предложението, но предупреди, че може да се откаже от сделката, ако акционерите на по-малката банка подкрепят нейния алтернативен план, предаде Ройтерс.

„Интеза“ вече предлага по 1,25 евро в брой за всяка акция на „Монте дей Паски“ спрямо досегашното предложение от 1 евро. Към паричната част се добавят 1,6 новоиздадени акции на „Интеза“ за всяка акция на „Монте дей Паски“. Подобрението увеличава общото плащане в брой с около 800 милиона евро.

Главният изпълнителен директор на „Монте дей Паски“ Луиджи Ловальо иска акционерите да одобрят на 29 октомври план за противопоставяне на офертата. Той предвижда банката да отправи две отделни предложения за придобиване чрез размяна на акции – към дружеството за управление на активи „Банка Дженерали“ (Banca Generali) и към конкурентната банка „Банко Бе Пе Еме“ (Banco BPM).

Ако акционерите на „Монте дей Паски“ подкрепят някое от двете предложения, „Интеза“ ще получи право да оттегли собствената си оферта. Банковата група посочи, че не възнамерява да се отказва от това условие.

При обявяването ѝ през юни  офертата беше оценена на 30,6 милиарда евро. Стойността ѝ впоследствие се промени заедно с борсовата цена на включените в предложението акции и според Ройтерс в момента възлиза на около 34 милиарда евро. Това е най-голямата от близо дузина сделки, предприети в италианския банков сектор през последните две години.

Ако придобиването бъде осъществено, обединената група се очаква да стане втората по пазарна капитализация банка в еврозоната след испанската „Сантандер“ (Santander).

Италианското правителство притежава 4,86 на сто от капитала на „Монте дей Паски“, след като през 2017 г. спаси банката с държавна помощ. През август министърът на икономиката и финансите Джанкарло Джорджети заяви, че Рим ще управлява оставащия си дял, без да възпрепятства сделки за сливания и придобивания.

Основаната през 1472 г. „Монте дей Паски“ премина през продължителна финансова криза, но през последните години възстанови позициите си след преструктуриране и постепенно връщане в частни ръце. Банката допълнително разшири влиянието си във финансовия сектор, след като през 2025 г. придоби контрол върху „Медиобанка“.

Източник: БТА