Балкани
Земетресение с магнитуд 4,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в южния турски окръг Адана

Земетресение с магнитуд 4,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в 14:19 ч. турско (и българско) време в района на град Саимбейли в южния турски окръг Адана, съобщи „Тюркийе тудей“, като се позова на турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД).
Трусът е регистриран на дълбочина 7,99 километра и е усетен в съседните окръзи.
Към момента не се съобщава за пострадали и щети от земетресението.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
За спорове около споразумението за размяна на реликви между Гърция и България съобщава гръцката телевизия ЕРТ

Лявоцентристкото движение ПАСОК и бившият гръцки премиер и бивш лидер на управляващата в момента партия „Нова демокрация“ Андонис Самарас критикуваха споразумението между Гърция и България за обмен на реликви, предава гръцката държавна телевизия ЕРТ.
По силата на споразумението, подписано на 29 септември 2026 г. от министрите на културата на Гърция и България, Атина предаде на София тленните останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, а България от своя страна предаде на Гърция 48 църковни реликви. Останките на Самуил са открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос.
ПАСОК приветства връщането на 48-те реликви в Гърция, но отбеляза вчера, че „тържествата не заместват отговорите за това, което остава там (в България). Нито пък правителството (на премиера Кириакос Мицотакис) може да представи връщането на няколко реликви от хиляди като триумф (…)“.
Бившият гръцки премиер Самарас, цитиран от ЕРТ, вчера заяви: „Като премиер настоявах всичко откраднато да ни бъде върнато и за съжаление днес тръбим за отстъпление с тържества“.
Гръцки правителствени източници посочват, че най-добрият отговор на въпроса за реликвите е комюникето на Светия Синод по този повод, отбелязва телевизията.
Като се позоваха на комюникето на Светия Синод, приветстващо споразумението, от гръцкото правителство заявиха, че „Това (споразумение) е успех за нашата родина, който, наред с други неща, отразява стабилното разбирателство и непрекъснатата синергия между държавата и църквата за постигане на национални цели със специален отпечатък“.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
Избирателната активност на общите избори в Босна и Херцеговина е около 12 процента към 11 ч. местно време

Избирателната активност на общите избори в Босна и Херцеговина е 11,94 процента към 11 ч. местно време, съобщиха от босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) на пресконференция в Сараево.
Председателят на босненската ЦИК Йован Калаба посочи, че до този момент 413 000 избиратели са упражнили правото си на глас.
Той допълни, че на повечето места не е имало проблеми при отварянето на избирателните секции, но някои от тях не са отворили навреме. Най-много проблеми в тази връзка е имало в град Биелина, но те са били решени междувременно.
В градовете Тузла и Бановичи са регистрирани инциденти, но те са били бързо овладени. На други места не е имало подобни проблеми.
Калаба каза още, че идентификацията и верификацията на избирателите, която се извършва преди самото гласуване, отнема средно 35 секунди.
Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели имат възможност да определят бъдещето на страната си, като отидат до избирателните урни. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди души. Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа – сърби, хървати и бошняци. Босна също така избира тази неделя и общо 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и за представители в кантоналните парламенти.
Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско време) и ще останат отворени до 19 ч. (20 ч. българско време).
В цялата страна са открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 са редовни, а 385 са мобилни. Босненците в чужбина ще имат възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави.
За наблюдение на изборите в Босна са акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Източник: БТА
Балкани
Протести срещу осъдителните присъди на четиримата бивши командири на АОК се очаква да се проведат днес в Прищина и Берлин

Протести срещу осъдителните присъди на четиримата бивши командири на Армията за освобождение на Косово (АОК) се очаква да се проведат днес в Прищина и Берлин, съобщи Косовското радио и телевизия.
На 16 септември Специалният съд за Косово в Хага произнесе присъди срещу бившите лидери на АОК Хашим Тачи, Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи по обвинения във военни престъпления, извършени от тях по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Бившият президент на Косово Хашим Тачи и Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18 години затвор, а Реджеп Селими – 13 години затвор.
Решението на съда предизвика остри политически реакции в Косово и Албания, а от 16 септември до днес в Косово се проведоха редица масови демонстрации в подкрепа на четиримата бивши лидери на АОК. Защитата на четиримата бивши командири официално откри процедура за обжалване на присъдите им, а опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) депозира в косовския парламент искане за изменение и допълнение на косовския закон за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага.
Протестът в Берлин се планира да започне в 12 ч. местно време (13 ч. бълг. вр.) пред Бундестага. Протест в Германия срещу присъдите на бившите лидери на АОК се проведе и вчера в Мюнхен, като на него присъстваха албанци от диаспората, отбелязва медията.
Планираният за Прищина протест е 19-ият подред след обявяването на присъдите срещу Тачи, Красничи, Весели и Селими. Демонстрацията ще започне в 19 ч. местно време (20 ч. бълг. вр.) на площад „Скендербег“ в косовската столица.
Чрез протеста демонстрантите в Прищина се противопоставят на решението на Специалния съд за Косово в Хага, като същевременно изискват от парламента на Косово да одобри внесения от ДПК проектозакон за изменение и допълнение на косовския закон за Специалния съд за Косово, отбелязва Косовското радио и телевизия.
/МИД/
Източник: БТА
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Политикапреди 1 месецЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
