„Как може да си облечен с „Шанел“ (Chanel), а вечер да нямаш пари дори за бира в бара?“ След 15 години проучвания антроположката Джулия Мензитиери разказва в излязлата тази седмица книга „Модата: най-прекрасната професия на света“ за експлоатацията и несигурността зад кулисите на тази престижна индустрия, информира Франс прес.

Тя представя потискаща картина: около 10 жени работят нощем в малък парижки апартамент с парче плат, което трябва само за няколко часа да се превърне в рокля от висшата мода.

Изделието ще бъде продадено за между 70 000 и 100 000 евро, но всяка от жените ще си тръгне с плик с пари в брой, равняващи се на минималната работна заплата във Франция.

Тези шивачки в сектора на висшата мода могат да бъдат „студентки, работнички, хора от азиатски произход или професионални шивачки, повикани да помогнат“, разказва Мензитиери, която е докторантка по социална антропология.  Тя е посетила едно от тези ателиета, работещи на пълни обороти преди Седмицата на модата.

Секторът на модата и облеклото формира над 3 на сто от френския брутен вътрешен продукт (БВП), повече от автомобилната индустрия и осигурява препитание на близо 1 милион души, според Френската федерация на висшата мода и модата. Въпреки това той остава един от най-слабо проучените сектори.

„Това е свят, който е прекомерно изложен на показ, изключително видим в списанията, по плакатите и в интернет, но за който всъщност не знаем нищо“, подчертава италианската изследователка в интервю за АФП.

Тя е успяла да проникне в него благодарение на желанието на сектора за „интелектуална легитимация“  – смятаната за „ повърхностна“ индустрия е била поласкана от интереса на антроположката.

Сред икономическите реалности, които тя установява по време на проучването си, е така нареченият „труд в дълг“ при манекените и манекенките. Не е рядкост големите агенции да предплащат на моделите всички разходи – от фризьора до таксито, а след това да искат те да им бъдат възстановени, което повечето от моделите никога не могат да направят.

Съществува и практиката на възнаграждение за престиж. „Колкото по-престижно е списанието, толкова по-сигурни можете да бъдете, че хората няма да получат заплащане.  Страниците, определяни като „редакционни“ (модни фотосесии, публикувани извън рекламите), най-често се правят безплатно“, отбелязва Джулия Мензитиери.

Някои фотографи дори плащат, за да работят, като поемат предварително разходите за хотела, микробуса и храната на екипа с надеждата, че „инвестират в кариерата си“. Други получават възнаграждение в натура под формата на ваучер за покупки от съответната марка, която по този начин „печели двойно“.

Главна редакторка, носеща чанта за 20 000 евро, връчва плик със 100 евро на фотографка за 48 часа работа, като й казва: „Имаше късмет, че беше там“. Тази фраза дава заглавието на докторската дисертация на изследователката, която днес работи във френския Национален център за научни изследвания (CNRS) в Лил, Северна Франция.

„Модата има свой собствен начин на действие и своя специфична форма на насилие, която се изразява в съжителството и съпоставянето на изключително луксозни светове и предмети, на създаването на тези представи за лукс, а след това и на форми на възнаграждение, труд и експлоатация, които могат да бъдат крайни“, подчертава тя.

В сектора няма никакво синдикално представителство, с изключение на представителството на работодателите. „Това е среда, в която не можеш да кажеш: „Закъсал съм, прегорял съм, експлоатират ме, нямам пари да си платя наема, вече шест месеца не са ми плащат“, твърди тя.

На младите хора, които мечтаят за този свят, Джулия Мензитиери препоръчва „да вземат красивото от него, но да знаят какви са правата им“.

Източник: БТА

Страните от ОПЕК+ са постигнали предварително съгласие да запазят без промяна целите за добив на петрол през ноември, съобщиха пред Ройтерс три източника, запознати с разговорите, преди насрочената за днес среща на групата.

Производителите от Персийския залив продължават да добиват значително под определените им равнища заради затрудненията при износа, предизвикани от войната на САЩ и Израел с Иран като през последните месеци износът им се движи между 60 и 80 на сто от обичайните количества.

ОПЕК+, която включва Организацията на страните износителки на петрол и нейни съюзници начело с Русия, повишаваше производствените цели през голяма част от 2026 година след продължителен период на съкращения. Повечето увеличения обаче останаха само на хартия заради конфликта в Близкия изток.

Седемте основни страни от формата са добивали общо 25 милиона барела дневно през август – с 630 000 барела повече спрямо юли, но с около 5 милиона барела под равнището от февруари, преди началото на войната, сочат данни на ОПЕК.

В сила остават съкращения на добива от общо около 2 милиона барела дневно, които обхващат повечето членове на групата.

Войната забави и прегледа на производствения капацитет на отделните държави, необходим за определянето на квотите им през 2027 година. Несигурността около бъдещите възможности за добив затруднява оценките, а според източниците промени в разпределението на производствените цели не се очакват преди 2027 година.

В днешната среща участват Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Алжир, Казахстан и Оман. Отделно ще заседава Съвместният министерски комитет за наблюдение, който следи състоянието на пазара, но не взема решения за производствената политика.

Източник: БТА

 Седем страни от ОПЕК+ се договориха да запазят без промяна целевите равнища на добива на петрол през ноември, съобщи организацията след проведена днес виртуална среща, предаде Ройтер

Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман ще поддържат през ноември договорените за септември производствени равнища. Страните потвърдиха общия си ангажимент да спазват договореностите по Декларацията за сътрудничество, която е в основата на координацията между членовете на Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците им.

Решението потвърди предварителната информация на Ройтерс. БТА съобщи по-рано тази седмица, че групата вероятно ще запази производствените равнища през ноември, докато насочва вниманието си към определянето на квотите за 2027 година.

Това е вторият пореден месец без ново увеличение на целевия добив. На заседанието си на 6 септември ОПЕК+ също остави без промяна равнищата за октомври, след като реши да запази договореното за септември производство.

ОПЕК+ повишаваше целевите равнища през голяма част от 2026 година след продължителен период на съкращения. Значителна част от предвиденото увеличение обаче остана само на хартия заради войната на САЩ и Израел с Иран и затрудненията при износа от района на Персийския залив.

Седемте страни са добивали общо около 25 милиона барела дневно през август – с 630 000 барела повече спрямо юли, но с приблизително 5 милиона барела дневно под равнището от февруари, преди началото на войната, сочат данни на ОПЕК, цитирани от Ройтерс.

В сила остават и съкращения на добива от общо около 2 милиона барела дневно, обхващащи повечето участници в ОПЕК+. Войната забави прегледа на производствения капацитет на отделните държави, необходим за разпределянето на квотите им през 2027 година.

Нарушенията на износа от Персийския залив продължават да поддържат цените високи. В края на септември анализатори повишиха прогнозата си за средната цена на петрола сорт Брент през 2026 г. до близо 90 долара за барел, като посочиха продължаващите ограничения на доставките като основна причина.

Междувременно страните от Г-7 договориха да освободят до 100 милиона барела суров петрол и дизелово гориво от извънредните си резерви за четири месеца. Според специалисти, цитирани от БТА, тази мярка може да понижи цените само временно, без да отстрани рисковете за доставките през Ормузкия проток.

Отделно днес заседава Съвместният министерски комитет за наблюдение (JMMC). Той отчете цялостно спазване на договорените производствени корекции през юли и август и потвърди, че ще продължи внимателно да следи пазара.

Комитетът подчерта значението на защитата на международните морски маршрути за непрекъснатото снабдяване с енергийни ресурси и изрази безпокойство от нападенията срещу енергийна инфраструктура. Според него подобни действия ограничават доставките, засилват колебанията на пазара и подкопават усилията за неговото стабилизиране.

Седемте страни ще заседават отново на 1 ноември, а следващата среща на наблюдаващия комитет е насрочена за 29 ноември.

Източник: БТА