Икономика
Поредната промяна в митническите мерки на САЩ може да повлияе отрицателно върху износа на България към Западна Европа, според анализ

Поредното засилване на митническите мерки от страна на САЩ вероятно няма да има пряко въздействие върху икономиката на България, но ще повлияе отрицателно върху износа на страната към Западна Европа. Това посочват макроикономистите на „Кофас“ (Coface) в свой анализ по повод замяната от САЩ на временните мита с нови такива в размер между 10 и 12,5 процента и в който обхват попадат 60 държави, съставляващи 99 процента от вноса на стоки към най-голямата икономика в света. Редакцията на БТА получи текста на изследването.
Авторите на анализа очакват ограничено въздействие върху средното равнище на митата, като новите новите мерки не се добавят автоматично към съществуващите мита и не променят значително общата ставка, прилагана към вноса от САЩ. Те обаче показват способността на американската администрация да приспособява инструментите си за осъществяване на търговската си стратегия, добавят от „Кофас“.
„Прякото въздействие върху България вероятно ще бъде ограничено в краткосрочен план, тъй като не се очаква новите американски мита да увеличат значително общата средна митническа тежест. Въпреки това, мерките засилват атмосферата на несигурност в световната търговия, което би могло да окаже натиск върху експортно-ориентираните сектори в Европа и косвено да засегне българските компании, интегрирани в европейските промишлени вериги за доставки, особено в преработвателната промишленост и машиностроенето. По-широкият риск за България произтича от по-слабото външно търсене от Западна Европа и намаленото бизнес доверие, ако търговските напрежения продължат да ескалират,“ коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас България“ по повод последното развитие около митническата политика на най-голямата икономика в света.
От „Кофас“ смятат, че приспособяването на митническата политика от страна на администрацията на президента Тръмп показва решимостта на Вашингтон да запази митническата си стратегия, като същевременно се подготвя за евентуални нови мерки.
В случая припомнят, че вече тече разследване по раздел 301 (инструмент съгласно търговското законодателство на САЩ, който дава право да се налагат митнически мерки срещу търговски практики, считани за нелоялни или дискриминационни, бележка на „Кофас“), по линия на който са наложени новите ставки. Този път разследването е насочено към структурния свръхкапацитет в 16 икономики, сред които Китай, Европейският съюз, Япония, Южна Корея, Тайван, Индия, Виетнам, Мексико и няколко държави от Югоизточна Азия. Графикът и размерът на митата, които биха могли да бъдат наложени, все още не са известни, но тази процедура би могла да даде възможност на Вашингтон да насочи мерките си по-конкретно към определени икономики.
В момента се провеждат и други разследвания, свързани с конкретни сектори, по-специално в областта на аерокосмическата промишленост, дроновете, медицинското оборудване, роботиката, индустриалните машини, вятърните турбини, критичните минерали и поликристалния силиций. И в този случай все още не е възможно да се предвиди с точност какви мерки биха могли да бъдат предприети, но тези разследвания потвърждават, че тарифната политика на САЩ продължава да се развива.
В подобна непредвидима среда от „Кофас“ дават Канада за нагледен пример за засилен търговски натиск. Съединените американски щати вече обявиха нови мита от 50 процента върху канадски внос на стойност 20 милиарда долара, което представлява 5,2 процента от канадския износ за САЩ. Промяната се очаква да влезе в сила от 19 август 2026 година.
Източник: БТА
Икономика
Служител на „ОупънЕйАй“ напусна и призова лабораториите за ИИ да прилагат защити като тези в атомните електроцентрали

Служител на „ОупънЕйАй“ (OpenAI), работил по безопасността на изкуствения интелект, напусна компанията и предупреди, че водещите разработчици не полагат достатъчно грижи за ограничаване на рисковете от все по-мощните модели, съобщи Блумбърг.
Дейвид Робинсън, който е ръководил работата по прозрачността в екипа за безопасност на „ОупънЕйАй“, обяснява решението си в есе за сп. „Атлантик“, озаглавено „Напуснах „ОупънЕйАй“, защото организационната ѝ култура не работи“. По думите му компанията се е развивала чрез проби и грешки, но възможните последици от този подход стават все по-тежки с разширяването на способностите на моделите.
Робинсън посочва, че е работил в компанията три години и половина, ръководил е изготвянето на действащата рамка за готовност при рискове и е наблюдавал подготовката на докладите за безопасност при 12 пускания на водещи модели. Според него служителите на „ОупънЕйАй“ са способни и се опитват да вземат правилни решения, но непрекъснатото преминаване от едно представяне на продукт към следващото не позволява постигането на необходимата предпазливост.
Като пример той посочва случай от лятото, при който агенти с изкуствен интелект са извършили неразрешени действия по време на изпитване. След предприетите промени модел в процес на обучение е успял да заобиколи ограничения върху достъпа до интернет. Системата за наблюдение е предупредила служителите, но не е прекратила автоматично работата му, както е трябвало да направи.
Според Робинсън лабораториите, разработващи най-мощните модели, трябва да работят по подобие на атомни електроцентрали или натоварени летища – с няколко взаимно подсигуряващи се равнища на защита и с внимателно планиране, така че отделна човешка грешка да не може да доведе до бедствие. Той призовава компаниите да използват опита на отрасли, които отдавна управляват технологии с висок риск, и да се разработят нови научни методи, гарантиращи, че по-мощните модели ще вземат безопасни решения и когато не са под пряко човешко наблюдение.
Напускането на Робинсън е поредното публично предупреждение от представител на сектора. През септември главният изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей призова компаниите съзнателно да забавят разширяването на възможностите на най-мощните модели. Той предложи постоянен достъп за независими оценители, общи стандарти между разработчиците и международна координация за ограничаване на ясно опасните приложения.
Към призива за по-бавно и контролирано развитие се присъединиха ръководителят на „ОупънЕйАй“ Сам Олтман и Илон Мъск, а ръководителят на „Гугъл ДийпМайнд“ (Google DeepMind) Демис Хасабис определи предложената посока като правилна, макар да посочи, че подробностите трябва да бъдат доработени.
Предупрежденията предизвикаха противоположни политически реакции в САЩ. Бившият президент Барак Обама призова демократите да разработят политика за управление на рисковете от ИИ. Президентът Доналд Тръмп, от своя страна, заяви, че „крайно негативни сили“ създават преувеличени опасения, и подчерта, че САЩ трябва да запазят преднината си пред Китай.
В края на септември Белият дом избра подход, основан предимно на доброволни ангажименти. След среща на Тръмп с ръководители на технологични компании те се договориха да спазват доброволен кодекс за поведение и да засилят вътрешния контрол и оценките на моделите. Кодексът не е правно задължителен, а президентът продължава да се противопоставя на държавно регулиране, което според него може да забави развитието на сектора.
Източник: БТА
Икономика
Възобновяемите източници покриват 60 на сто от потреблението на електроенергия в Германия през първите девет месеца на годината

Възобновяемите енергийни източници, главно вятърната и слънчевата енергия, са покрили рекордните близо 61 на сто от потреблението на електроенергия в Германия през първите три тримесечия на годината, сочат данни на браншови организации, цитирани от ДПА.
Общото брутно производство на електроенергия от възобновяеми източници се е увеличило с 8,7 на сто до 237,5 млрд. киловатчаса, сочи оценката.
Производството на електроенергия от наземни и морски вятърни централи, както и от фотоволтаични инсталации, се е увеличило значително, според Центъра за изследване на слънчевата енергия и водорода в Баден-Вюртемберг (ZSW) и Германската асоциация на енергийната и водната индустрия (BDEW).
Производството на електроенергия от водноелектрически централи обаче е намаляло заради по-малкото валежи. Производството от биомаса също се е понижило леко.
Германското правителство си е поставило за цел да увеличи дела на възобновяемата електроенергия до 80 на сто през 2030 година. За да балансира непостоянното производство на електроенергия при постепенното спиране на въглищните централи, правителството планира да субсидира изграждането на нови газови електроцентрали.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
„Рено“ ще инвестира над 10 млрд. евро във Франция в електромобили и по-достъпни модели

Автомобилната група „Рено“ (Renault Group) ще инвестира над 10 млрд. евро във Франция през следващите години в производството на електрически превозни средства и автомобили на по-достъпни цени, заяви днес главният изпълнителен директор на компанията Франсоа Прово, цитиран от Ройтерс.
В интервю за френското обществено радио „Франс Ентер“ Прово посочи, че компанията очаква производството ѝ във Франция да нарасне с над 25 на сто през 2026 г. благодарение на разширяването на производството на електромобили.
/СЛС/
Източник: БТА
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Политикапреди 1 месецЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
