„Демократична България“ (ДБ) внесе пакет от законодателни промени, свързани с пресичане на корупцията в здравеопазването, съобщи в декларация от парламентарната трибуна народният представител Божидар Божанов.

Поправките са в няколко закона, с които да започнем да „затваряме кранчето“ в здравеопазването – в закона за здравното осигуряване, за лечебните заведения и др., чиято цел е повишаване контрола върху разходите, разширяване на контрола от Агенция „Митници“ и НАП при експортни лекарства, намаляване цените на медикаментите чрез гарантиране на конкуренция, пълна прозрачност на отчетите на болниците, на разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), прекратяване практиката със субективни комплексни оценки, на база на които някои болници получават голям брой легла, за да източват средства, посочи Божанов, цитиран от БТА.

Когато „кранчетата“ са спрени, политическият рекет не може да намери вратичка, ще има повече средства за профилактика, за младите лекари, медицински сестри, подчерта той. По думите му, пакетът със законодателни мерки е само първа стъпка. „Да намерим съгласие по тази тема, няма място за партийна конкуренция“, призова депутатът.

През 2024 г. средната продължителност на живота в България е 75,9 години, която е най-ниската в Европейския съюз, където е средно 81,7 години. Това означава, че българинът живее средно с близо шест години по-малко от европейския гражданин, посочи депутатът. Зад тази разлика, по думите му, стоят не просто статистики, а човешки животи.

Бюджетът на Касата расте, но българите не стават по-здрави

Смъртността от заболявания, които могат да бъдат лекувани навреме, у нас е 194 на 100 000 – повече от два пъти над европейското равнище, добави депутатът.

И тук идва големият парадокс. България е на първо място в ЕС по брой болнични легла – 870 на 100 хил. души, има много хоспитализации, все повече пари за болнична помощ, посочват в декларацията си от ДБ. Това, според политическата сила, е система с огромен капацитет „на хартия“, но със съмнителна ефективност. Близо 38% от всички болнични разходи отиват за болнична помощ, посочи Божидар Божанов.

По думите му, на всеки 100 лв. за здравеопазване близо 36 лв. излизат от джоба на данъкоплатеца, след като хората са платили вече здравните си вноски, над 75% от разходите за лекарства се плащат от домакинствата, те формират повече от две трети от всички плащания на българските пациенти.

Депутатът припомни, че част от общественото недоволство миналата година е било на младите медици срещу корупцията. Настоящият парламент е конституиран с очакване на съществени промени, минаха повече от два месеца, но обществото не е видяло съществени промени, заявяват още в декларацията си от ДБ.

д-р Александър Симидчиев и Божидар Божанов представят пакета от законодателни промени пред журналисти в парламента, снимка: БГНЕС

Законодателните мерки бяха представени пред журналисти.

Законопроектът е комплексен и включва изменения в няколко закона – ЗЗО, ЗЛПХМ, ЗЛЗ, обяви в анонса на представянето Божидар Божанов и очерта целите – 
ефективен, незаобиколим контрол чрез електронни средства, така че да няма възможност някой да вдигне телефона и да каже – „това не го проверяваме“.

Вносителите предлагат използването на автоматизирана с изкуствен интелект оценка на риска за установяване на аномалии, за максимална прозрачност на всички разходи, с публикуване на всички данни, които не са търговска тайна, и граждански контрол. Предвиждат се мерки за контрол на цените на лекарствата; ограничаване на източването на Касата през фиктивни хоспитализации и обективни конкурси за директори на болници. Контролът може да се осъществява чрез:

 – уведомления за извършени дейности през мобилното приложение еЗдраве, с есемес, имейл, вайбър съобщение, с цел да се предотврати извършването на фиктивни дейности;

– автоматично свързване на регистри – регистър на заетостта – дали болницата има на трудов договор изискуемите специалисти;

– проверки на болничните листи – има ли издадени или човекът е бил на работа, докато се води в болница;

– случаен принцип при проверките в лечебните заведения, за да няма възможност за избор на „удобен“ човек за проверяващ;

– ръст на санкциите за за нарушения.

Контрол над търговията с лекарства

В тази сфера предложенията включват разширяване на обхвата на лекарствата, включени в системата СЕСПА и максимална проследимост на всяко лекарство във всеки момент; вписване на данни за лекарствата, които се изнасят с достъп до системите на НАП и агенция „Митници“.

„Предлагаме по-ефективен контрол върху търговците на едро“, каза Катя Панева. По думите ѝ много от складовете не отговарят на изискванията за извършване на такава дейност. Всяка проверка трябва да има видеозаснемане; да има проследимост дали складът не е деклариран и от други търговци; да има по-високи санкции при по-тежки нарушения, вкл. отнемане на правото за упражняване на дейност за 1 година; Изпълнителната агенция по лекарствата да изпраща данните на тези фармацевти към Българския фармацевтичен съюз.

Контрол върху болничните легла

Предвижда се методиката за комплексните оценки да бъде публична; публични да са и самите оценки, които лечебните заведения са получили; да има регулярен преглед на оценките. 

Намаляване на разходите на лекарства

Да бъдат въведени търгове за лекарства в частните болници; да се създаде механизъм за намаляване на цената на лекарствата за редки болести; да се приложат препоръките на КЗК; гарантирана конкуренция при редките лекарства с публична покана към всички вносители и гаранция за конкуренцията.

Максимална прозрачност

Предлагат се и мерки за публичност на всички възможни данни, които не са търговска тайна, от всички здравни системи, вкл. всички данни на НЗОК, за предотвратяване на двойното отпускане на лекарства; механизъм за намаляване цената на лекарствата за редки болести, където има голям корупционен интерес; публични отчети на болниците с актуалните данни за заетост на болничните легла; публичност на арбитражните комисии, които по-често отсъждат в полза на болниците.

Мерки за конкурсите за директори на болници

Предложенията ни целят да се ограничат политическите назначения назначения в болниците. Предвиждаме да се въведат изисквания към концепиите на директорите да се предвиждат финасови стимули за баланс на човешките ресурси, вкл. и според удовлетвореността на пациентите; дигитализация, която може да бъде отвъд настоящите изисквания; мерки за ограничаване на корупционния риск, план за периодичност на подаваната информация на всеки 3, 6, 9 месеца – какво се постига, обясни д-р Александър Симидчиев.

Предлага се също в комисиите на конкурсите за директори на лечебните заведения да се включват представители на съсловните и пациентските организации, служители на болниците.

„Заложен е механизъм за ограничаване на надлимитгната дейност с намаляване на възвращаемостта при превишаване на определени прагове. Това може да се договори между НЗОК и Лекарския съюз“, уточни д-р Симидчиев.

Проектът на ДБ предвижда и нови конкурси за директори, които да се проведат до 6 месеца.

Медицинска апаратура и медицински изделия

Обществените поръчки за медицинска апаратура да не включват технически спецификации, изготвени по „мярката“ на един изпълнител; ограничаване на корупционния риск с прозрачност за консултантските услуги – да е видимо кой-колко е платил за оценката. 

„Това са част от мерките. Целта е да се контролират разходите и да се ограничи корупцията, за да има пари за реална медицинска дейност, да има пари за хората, а не за някой, който да си купи вила или пристанище“, каза в заключение Божидар Божанов.

С пълното съдържание на пакета от законодателни мерки можете да се запознаете тук.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg