Политика
Вицеадмирал Митко Петев напуска президентството
Петев е сред най-авторитетните български военни с дългогодишен опит в националната отбрана и международното военно сътрудничество
Снимка БГНЕС
вицеадмирал Митко Петев
Съветникът по национална сигурност на президента Илияна Йотова – вицеадмирал Митко Петев, напуска поста си в президентската администрация, предаде БГНЕС.
Петев е сред най-авторитетните български военни с дългогодишен опит в националната отбрана и международното военно сътрудничество. Владее четири езика и се ползва с признание сред съюзниците на България в НАТО. Член е на Клуба на мъдреците на Военноморските сили на САЩ и е носител на френския орден „Почетен легион“.
Военната му кариера преминава през всички ключови нива на командването във Военноморските сили – от командир на фрегатата „Смели“ и на военноморската база в Бургас до командир на Военноморските сили (2015–2019 г.). Бил е и началник на Военна академия „Георги С. Раковски“.
Петев завършва Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна, а професионалната му подготовка включва специализации в САЩ, сред които Военноморския щабен колеж в Нюпорт и Командния колеж на Военноморските сили.
От 2019 г. е военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и Военния комитет на ЕС. През 2024 г. е назначен за съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност, а от 27 март 2026 г. е представител на президента в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Политика
МС прие бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г.

Министерският съвет прие днес проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г.
Средният размер на пенсията догодина се очаква да достигне 587,70 евро, е планирано в законопроекта, който беше одобрен от правителството. Предвиденият ръст е 8% и е близо два пъти по-висок от прогнозния размер на средногодишната инфлация.
Предвижда се от 1 юли 2027 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2026 г., да се осъвременят по „швейцарското правило“ с между 7% и 8%. Със същия размер ще се увеличат максималната пенсия и социалната пенсия за старост и свързаните с нея добавки. От 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши на 374,62 евро.
От 1 януари 2027 г. размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 398,81 евро на 450 евро. Размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2027 г. се повишават от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.
Пакетът от мерки звключва още увеличаване на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица. От 1 януари минималното обезщетение ще нарасне от 9,21 на 13 евро, а максималното – от 54,78 на 60,76 евро. От същата дата еднократната помощ при смърт на осигурено лице се повишава от 276,10 на 660 евро.
От Нова година жените, работещи при условията на трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили 62 години и 8 месеца и имат 37 години осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 10 месеца навършена възраст и 40 години осигурителен стаж.
През 2027 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 14,668 млрд. евро, което е 10,4% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са с 1,164 млрд. евро с 8,6% повече средства за пенсии спрямо бюджета за 2026 г.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г. предвижда още от 1 януари минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да се повиши на 660 евро, колкото ще бъде и минималната работна заплата. Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности ще се актуализират с 6,4%, колкото е ръстът на най-ниското основно месечно възнаграждение за труд. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2400 евро.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Политика
МС одобри бюджет 2027, внася го в парламента днес

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г. (АСБП 2027-2029), която представлява мотиви към законопроекта, съобщиха от МС.
Той ще бъде внесен в парламента още днес, заяви финансовият министър Гълъб Донев.
Подготовката на бюджета за 2027 г. започна в условията на забавено приемане на бюджета за 2026 г. Настоящата година стартира без приет закон за държавния бюджет, а Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. беше приет от Народното събрание на 24 юли 2026 г. Поради това бюджетната процедура за 2027 г. беше приета значително по-късно – с Решение № 598 от 6 август 2026 г. на Министерския съвет.
През юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България и прие препоръка, в която са очертани корективният план за нетните разходи и графикът за преодоляване на прекомерния дефицит до 2029 г. С Решение № 796 от 15 октомври 2026 г. Министерският съвет одобри и изпрати на Европейската комисия и на Еврогрупата първия проект на бюджетен план на Република България за 2027 г., който служи и като доклад за предприетите мерки за справяне с прекомерния дефицит. Параметрите на бюджетната рамка за периода 2027-2029 г. са съобразени с тази процедура и с препоръките за стабилизиране на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план.
Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда растежът на икономиката да бъде 2,5% през 2027 г. и 2,4% през 2028 и 2029 г. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 4,0% през 2027 г. и да се забави до 2,6% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г.
Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) се консолидира от очаквано ниво от 5,5% от БВП през 2026 г. до 3,5% от БВП през 2027 г., 3,1% от БВП през 2028 г. и 2,4% от БВП през 2029 г., като постепенната консолидация на бюджетното салдо гарантира осигуряването на разходните политики, обезпечени с приходни мерки.
Общото ниво на приходите, помощите и даренията по КФП е в диапазона 35,6-36,1% от БВП за периода 2027-2029 г. В средносрочен план разходите по КФП постепенно намаляват и са в диапазона 38,0-39,6% от БВП за периода 2027-2029 г., като е отразен ефектът от стартиралите още през 2026 г. мерки за оптимизация на разходите.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да бъде консолидиран с 0,8 пр. п. през 2027 г. до 4,2% от БВП, което представлява значителна фискална корекция, и да продължи да намалява до 3,5% от БВП през 2028 г. и 2,8% от БВП през 2029 г. Нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат с 0,7% през 2027 г., 3,4% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г., което е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
Въз основа на допусканията през периода 2027-2029 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 44,3 млрд. евро (31,4% от БВП) през 2027 г., 50,7 млрд. евро (33,6% от БВП) през 2028 г. и 56,7 млрд. евро (35,5% от БВП) през 2029 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2027 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.
През периода 2027-2029 г. данъчната политика е насочена към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Приоритетите са свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигурителни вноски и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
При прогнозиране на приходите от данъци са взети предвид предложените изменения в данъчното законодателство, сред които:
• Възможност данъчните загуби да се пренасят последователно до изчерпването им през следващите 10 години, като през една година могат да се приспадат загуби до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат;
• Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура за данъчните периоди 2027-2029 г.;
• Увеличаване на максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро, като ваучерите до 102,26 евро остават необлагаеми, и увеличаване на общата годишна квота за ваучери за храна на 1,5 млрд. евро;
• Въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбата за определени икономически сектори за финансовата 2027 година;
• Увеличаване на данъчните облекчения за деца – на 5 000 евро при едно дете, 10 000 евро при две деца и 15 000 евро при три и повече деца, и на 12 000 евро за дете с увреждане, както и въвеждане на ново данъчно облекчение за детско развитие за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на дете – до 2 000 евро при едно дете, до 4 000 евро при две деца и до 6 000 евро при три и повече деца;
• Увеличаване на алтернативния данък за игралните автомати, игралните маси и другото игрално оборудване в наземните зали и казина за 2027 г.;
• Въвеждане на акциз при първа регистрация или внос на леки автомобили с мощност на двигателя с вътрешно горене равна на или по-голяма от 250 kW, като изцяло електрическите превозни средства са изключени от режима;
• Въвеждане на задължително електронно фактуриране за местни доставки и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и 75 000 евро от 1 януари 2029 г.;
• Поетапна актуализация на базисните данъчни стойности при определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти – с 30 на сто за 2027 г., 35 на сто за 2028 г. и 35 на сто за 2029 г.
Продължава прилагането на въведения акцизен календар за периода 2026-2028 г. за поетапно увеличаване на акцизните ставки за тютюневите изделия, като нови ставки влизат в сила от 1 март 2027 г. и от 1 януари 2028 г.
Осигурителната политика предвижда за периода 2027-2029 г. да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивата от 2026 г. От 1 януари 2027 г. се променя разпределението на осигурителните вноски между осигурителя и осигурените лица за държавните служители по Закона за държавния служител и за заетите по Закона за съдебната власт, като съотношението между осигурителя и осигуреното лице достига размерите и съотношенията за категорията лица, които и към момента заплащат личните си осигурителни вноски. За 2027 г. се предвижда компенсиране на възнагражденията им от промяната в разпределението на осигурителните вноски между осигурителя и осигурените лица.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2027 г. на 660 евро, за 2028 г. – на 680 евро и за 2029 г. – на 710 евро.
Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се актуализират, считано от 1 януари 2027 г., с ръста на минималната работна заплата за страната от 6,4%.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2027 г. на 2 400 евро, от 1 януари 2028 г. – на 2 500 евро и от 1 януари 2029 г. – на 2 600 евро.
Стабилността на публичните финанси е основен приоритет на правителството, поради което е разработен пакет от мерки за оптимизиране на бюджетните разходи и повишаване на тяхната ефективност, който включва:
• Целогодишно прилагане на намалението с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г., на разходите за заплати и възнаграждения на персонала, с някои изключения – делегираните от държавата дейности, Министерството на отбраната, сектор „Сигурност“ и лечебните заведения, като се запазват достигнатите размери на индивидуалните основни заплати;
• Намаляване с до 10 на сто от 1 януари 2027 г. на разходите за заплати и възнаграждения на персонала в системата на Министерството на вътрешните работи и силовите ведомства;
• Запазване през 2027 г. на намалената държавна субсидия за един получен действителен глас за политическите партии в размер на 3,0 евро;
• Подобряване на ефективността на механизмите за контрол над разходването на публичния ресурс посредством реформа в областта на медицинската експертиза и въвеждането на изцяло нов подход при оценка на потребностите на хората с увреждания;
• Подобряване на контрола върху разходите за помощи и обезщетения за безработица, консолидация на публичните разходи за здравеопазване;
• Оптимизиране на капиталовите разходи по Националната програма за енергийна ефективност;
• Неувеличение на разходите за персонал по механизми за индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата или на минималната работна заплата.
Основните разходни политики на Бюджет 2027 са, както следва:
• Предвиден е прогнозен размер на минималната работна заплата от 660 евро за 2027 г., 680 евро за 2028 г. и 710 евро за 2029 г.;
• От 1 януари 2027 г. се предвижда увеличение с 5% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на изборните длъжности и лицата, заети в сектор „Отбрана и сигурност“;
• 170,5 млн. евро за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти със 7,5 на сто от 1 януари 2027 г.;
• Пенсиите за трудова дейност се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“, като за 2027 г. са предвидени 552,6 млн. евро;
• 72,5 млн. евро за увеличение на размерите на 9 от 12-те вида семейни помощи за деца, както и увеличение с 35 евро на доходните критерии за достъп до помощите;
• 114,3 млн. евро за по-високите размери на социалните плащания във връзка с новия размер на линията на бедност от 443 евро за 2027 г.;
• Увеличение за първи път от 2023 г. на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – от 398,81 евро на 450 евро, и увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица от 9,21 евро на 13 евро;
• 493,0 млн. евро допълнително за здравноосигурителни плащания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
• 634,9 млн. евро за компенсации по програмите за временно облекчение на цените на електрическата енергия чрез бюджета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“;
• Разходите за отбрана възлизат на 2,23% от БВП през 2027 г. и достигат до 2,55% от БВП през 2029 г.
Средствата за капиталови разходи през 2027 г. възлизат на 6 018,6 млн. евро, в т.ч. с национално финансиране 3 628,4 млн. евро и с европейско финансиране 2 390,2 млн. евро (вкл. по НПВУ). Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2027-2029 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г., като средствата за тях са в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Продължава разплащането на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, стартирала през 2024 г., като за 2027 г. е разчетен общ ресурс в размер на 600,0 млн. евро.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Политика
България е настояла за изваждането от санкциите на ЕС на две наши банки в Русия

България иска две банки с мажоритарно бг участие, които работят в Русия, да бъдат извадени от санкциите на ЕС, каза министърът на външните работи Велислава Петрова преди Съвет „Външни работи“ в Брюксел.
Става дума за Първа инвестиционна банка – различна от българската ПИБ, и Инвестиционна корпоративна банка.
Тя уточни, че мотивите на България са същите като на Франция, която е отправила подобно искане.
Тези банки са собственост на български компании. Те не оперират с финансови средства на хора, които попадат в санкционни списъци и в голяма степен начинът, по който са структурирани в Руската федерация, не им позволява те да изнесат своята инвестиция там. Ако бъдат санкционирани тези банки, единственото, което ще се случи, е, че те ще влязат във владение на руската държава и съответно ще загубят своя актив. Ще бъде контрапродуктивно, защото всъщност вместо да има щети и ограничения за руската страна, всъщност ще бъде приход, обясни министър Петрова
Тя подчерта, че тази ПИБ няма нищо общо с действащата в България. Министърът отбеляза, че българските аргументи, както и френските по отношение на друго дружество, са били приети още на ранен етап от съгласуването и двете банки са отпаднали от проекта.
За позицията на България за прекратяване на войната на Русия в Украйна тя заяви:
„За България позицията там се базира на два аспекта. Ние не искаме да продължаваме да даваме военна помощ и смятаме, че трябва да бъде по-силен фокусът върху дипломатическите усилия. От друга страна, ние не можем да абдикираме от помощ за Украйна, защото там имаме най-голямата историческа общност от всяка друга държава членка. Така че за България е важно те да бъдат обезпечени“, каза министър Петрова.
Тя коментира и исканията на Русия за нова архитектура за сигурност в Европа.
„Вече има архитектура за сигурност в Европа. Тя е както по линия на ОССЕ, така и по линия на НАТО. Има ОССЕ, в която Русия и сега участва, тя трудно функционира в момента. Не мисля, че форматът е проблем, а по-скоро при какви условия функционира тази архитектура за сигурност и има ли готовност за намиране на общи решения или по-скоро конфликтът ще бъде продължаващ“, заяви министър Петрова.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
