Икономика
Предимно в положителна територия се движат водещите европейски борси днес

Основните индекси на водещите европейски фондови борси се движат предимно нагоре в околообедната търговия днес, информира Си Ен Би Си. Изключение прави пазарът във Франкфурт.
На Лондонската фондова борса FTSE 100 прибави 0,28 на сто до 10 933,47 пункта към 11:55 ч. българско време.
Във Франкфурт DAX отстъпи с 0,04 на сто до 26 738,66 пункта, а парижкият САС 40 е нагоре с 0,22 на сто до 8387,18 пункта.
Общоевропейският индекс STOXX600 прибави 0,09 на сто до 664,74 пункта.
Притесненията относно перспективите пред изкуствения интелект оказаха натиск върху световните пазари, докато инвеститорите внимателно анализират възвръщаемостта от инвестициите в американските компании, лидери в сектора, а скандалът, свързан с бившия главен изпълнителен директор на „Енвидиа“ (Nvidia) Дженсън Хуан допълнителни оказа натиск върху настроенията.
Акциите в Азия и фючърсите в САЩ отбелязаха сериозни загуби днес. Въпреки това европейските акции се задържаха на нивата си, тъй като индексът STOXX е по-слабо изложен на акциите в сектора на изкуствения интелект, а инвеститорите разглеждат региона като убежище от волатилността в този сектор.
Европейските компании, свързани с изкуствения интелект, като „Сименс Енерджи“ (Siemens Energy), отбелязаха спад от 1,6 на сто, докато акциите на производителите на чипове, като „Айкстрон“ (Aixtron) и „Инфинеон“ (Infineon), отбелязаха спад съответно с 1,9 на сто и 2,3 на сто.
Източник: БТА
Икономика
ЕК очаква растежът на България да се забави от 2,7 на сто през 2026 г. до 2,1 на сто през 2027 г.

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че икономиката на България ще нарасне с 2,7 на сто през 2026 г. и с 2,1 на сто през 2027 г., след като отчете растеж от 3 на сто през 2025 г. Според есенната икономическа прогноза на Комисията бюджетният дефицит ще достигне 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година и временно ще се свие до 4 на сто през 2027 г. Средногодишната инфлация се очаква да се забави от 4,6 на сто през 2026 г. до 3,9 на сто през 2027 г.
За 2028 г. Комисията прогнозира леко ускоряване на икономическия растеж до 2,3 на сто и понижаване на инфлацията до 3,3 на сто. Бюджетният дефицит обаче ще се увеличи до 4,8 на сто от БВП, а брутният държавен дълг ще достигне 37,7 на сто от БВП спрямо 29,9 на сто през 2025 г.
Вътрешното търсене отслабва с по-бавния ръст на реалните доходи
Реалният БВП продължи да расте със силен темп през първата половина на 2026 г., подкрепен от частното потребление. Силното вътрешно търсене обаче доведе и до по-висок внос, поради което нетният износ имаше отрицателен принос към растежа.
ЕК очаква частното потребление да се забави през втората половина на 2026 г. За цялата година Комисията прогнозира ръст от 7,2 на сто след 7,4 на сто през 2025 г. През 2027 г. темпът ще се забави до 2,4 на сто, а през 2028 г. ще достигне 2,6 на сто. Основната причина е по-бавният ръст на реалните разполагаеми доходи при по-слабо увеличение на възнагражденията в публичния и частния сектор и все още висока инфлация. Публичното потребление също се очаква да нараства по-бавно: с 2,5 на сто през 2026 г., с 1,3 на сто през 2027 г. и с 1,8 на сто през 2028 г. след ръст от 6,8 на сто през 2025 г.
Бруто образуването на основен капитал се очаква да нарасне с 2,9 на сто през 2026 г. след увеличение от 15,6 на сто през 2025 г. За 2027 г. ЕК прогнозира спад от 0,9 на сто, последван от ръст от 3,1 на сто през 2028 г. Според Комисията приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост ще ограничи временно публичните инвестиции през 2027 г.
Износът на стоки и услуги се очаква да намалее с 0,8 на сто през 2026 г. заради слабия растеж в туризма и забавянето на износа на превозни средства и други инвестиционни стоки. ЕК прогнозира възстановяване на износа с ръст от 2,8 на сто през 2027 г. и 2,9 на сто през 2028 г., но посочва рискове, свързани с производствените вериги в автомобилната индустрия.
Вносът ще нарасне с 5,1 на сто през 2026 г., с 1,5 на сто през 2027 г. и с 3,2 на сто през 2028 г., сочи прогнозата. Очаква се дефицитът по текущата сметка да се увеличи от 4,1 на сто от БВП през 2025 г. до 6,9 на сто през 2026 г., след което да се свие до 6,4 на сто през 2027 г. и 6,2 на сто през 2028 г.
Безработицата остава ниска, а недостигът на работна ръка се запазва
Възнаграждението на един нает се увеличи с 5,8 на сто през 2025 г. спрямо 14,1 на сто през 2024 г., когато силният ръст бе обусловен главно от увеличенията в публичния сектор. ЕК очаква възнагражденията да нараснат с 6,2 на сто през 2026 г., с 5,2 на сто през 2027 г. и с 5 на сто през 2028 г. Забавянето след 2026 г. отразява по-слабото търсене на работна ръка и съответно по-слабия натиск върху заплатите в частния сектор, както и по-умерените увеличения в публичния.
Ръстът на заетостта показа признаци на отслабване през първата половина на 2026 г. За цялата година Комисията очаква увеличение от 0,1 на сто, а през всяка от следващите две години прогнозира спад от 0,2 на сто. Безработицата ще остане почти без промяна: 3,4 на сто през 2026 г. и 3,5 на сто през 2027 и 2028 г. Недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради намаляването на населението в трудоспособна възраст, посочва ЕК.
Енергоизточниците и услугите ще задържат инфлацията висока и през 2027 г.
Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се ускори от 3,5 на сто през 2025 г. до 4,6 на сто през 2026 г., преди да се забави до 3,9 на сто през 2027 г. Комисията свързва прогнозата с поскъпването на енергията заради конфликта в Близкия изток и очаква енергийните цени да останат високи и през следващата година.
Инфлацията при услугите също ще остане висока през 2027 г. заради по-високите разходи за енергия и труд. По-скъпата енергия ще окаже косвен натиск и върху цените на храните, но високата база за сравнение при непреработените храни от първата половина на 2026 г. ще смекчи годишния ръст на цените им през 2027 г.
За 2028 г. ЕК прогнозира забавяне на общата инфлация до 3,3 на сто. Отслабването на ценовия натиск ще бъде частично компенсирано от въвеждането на новата схема за търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт (ETS2). Според оценката на Комисията схемата ще добави 0,7 процентни пункта към инфлацията през 2028 г. както пряко чрез цените на енергията, така и косвено чрез цените на услугите и храните.
Дефицитът ще се свие временно през 2027 г.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи от 4 на сто от БВП през 2025 г. до 5 на сто през 2026 г., прогнозира ЕК. Комисията отдава увеличението на по-високите социални разходи, предимно за пенсии, и на повишенията на заплатите в публичния сектор. Очаква се да нараснат също инвестициите в общински проекти, субсидиите и разходите за стоки и услуги, използвани от държавния сектор.
Ефектът от мерките за увеличаване на приходите през 2026 г. е ограничен и до голяма степен се компенсира от разходите за индексация на заплатите с 5 на сто, посочва ЕК. Комисията отбелязва и риск отчетеният дефицит за годината да се окаже по-висок при евентуална статистическа ревизия.
За 2027 г. ЕК очаква дефицитът временно да намалее до 4 на сто от БВП главно заради увеличението на приходите. Прогнозата отчита планирания за една година данък върху извънредните печалби в избрани сектори, мерките за увеличаване на приходите от ДДС и акцизи и повишаването на минималния и максималния осигурителен доход. В обратна посока ще действат планираното повишение на прага за регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения.
По повечето разходни пера ЕК очаква по-умерен ръст спрямо този през 2025 г. Разходите за отбрана обаче ще се увеличат заради планирани доставки на оборудване, а разходите за пенсии ще продължат да растат вследствие на автоматичното им осъвременяване.
След изтичането на временния данък върху извънредните печалби дефицитът се очаква да се увеличи до 4,8 на сто от БВП през 2028 г. Според Комисията при липса на трайни мерки за увеличаване на приходите ръстът им ще продължи да изостава от този на разходите. Структурният бюджетен дефицит се очаква да достигне 5 на сто от потенциалния БВП през 2026 г., да се свие до 3,9 на сто през 2027 г. и отново да нарасне до 4,6 на сто през 2028 г.
Брутният държавен дълг се очаква да нарасне от 29,9 на сто от БВП през 2025 г. до 33 на сто през 2026 г., 35 на сто през 2027 г. и 37,7 на сто през 2028 г. Основните причини са трайните първични дефицити, тоест дефицитите без разходите за лихви, и увеличаването на самите лихвени разходи.
Какви са прогнозите на други институции?
В сравнение с есенните прогнози на Министерството на финансите, Българската народна банка и Международния валутен фонд ЕК очаква най-слаб растеж на българската икономика през 2027 г. Брюксел прогнозира ръст от 2,1 на сто, докато Министерството на финансите и БНБ очакват 2,5 на сто, а МВФ предвижда 2,7 на сто. За 2026 г. оценката на ЕК от 2,7 на сто е между прогнозите на МВФ (2,6 на сто), БНБ (2,8 на сто) и Министерството на финансите (3 на сто).
Есенната прогноза на Министерството на финансите, на която се основава проектобюджетът за 2027 г., предвижда средногодишна инфлация от 4,8 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 г. Оценката на БНБ за тази година съвпада с тази на ЕК (4,6 на сто), но за 2027 г. централната банка очаква по-силно забавяне на инфлацията до 3,1 на сто спрямо 3,9 на сто в прогнозата на Комисията. В октомврийския си доклад МВФ заложи инфлация от 4,9 на сто през 2026 г. и 4,8 на сто през 2027 г.
По отношение на публичните финанси Министерството на финансите, подобно на ЕК, очаква дефицит на сектор „Държавно управление“ от 5 на сто от БВП през 2026 г. За 2027 г. правителството залага дефицит от 4,2 на сто от БВП на начислена основа, при 4 на сто в прогнозата на ЕК. По-съществена е разликата за 2028 г.: Министерството на финансите предвижда дефицитът да се свие до 3,5 на сто от БВП, докато Комисията очаква той отново да нарасне до 4,8 на сто. Заложеният в проектобюджета дефицит от 3,5 на сто за 2027 г. е на касова основа.
В оценката си от 13 ноември рейтинговата агенция „Ес енд Пи глоубъл рейтингс“ (S&P Global Ratings) пък прогнозира растеж от 2,8 на сто през 2026 г., подкрепен от потреблението и инвестициите с европейско финансиране, и среден годишен растеж от 2,6 на сто за периода 2027–2029 г.
Източник: БТА
Икономика
ЕК очаква по-висок растеж в ЕС и еврозоната през тази година и запазва прогнозата си за ръст от съответно 1,4 и 1,2 на сто за догодина

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че икономиката на Европейския съюз ще нарасне с 1,4 на сто както през 2026 г., така и през 2027 г., а през 2028 г. растежът ще се ускори до 1,5 на сто. За еврозоната очакванията са за ръст от 1,2 на сто през тази и следващата година и от 1,3 на сто през 2028 г. Икономиката на ЕС се представи по-добре от очакваното през първите три тримесечия на 2026 г. и ще продължи да расте въпреки по-трайния инфлационен натиск и по-строгите условия за финансиране, сочи есенната прогноза на Комисията, представена днес в Брюксел.
Спрямо пролетната си прогноза ЕК повишава очакването си за растежа през 2026 г. с 0,3 процентни пункта както за ЕС – от 1,1 на 1,4 на сто, така и за еврозоната – от 0,9 на 1,2 на сто. Прогнозите за 2027 г. остават без промяна – съответно 1,4 и 1,2 на сто.
За България ЕК очаква икономическият растеж да се забави от 2,7 на сто през 2026 г. до 2,1 на сто през 2027 г., средногодишната инфлация да се понижи от 4,6 до 3,9 на сто, а бюджетният дефицит временно да се свие от 5 до 4 на сто от БВП.
Потреблението и износът подкрепят растежа
Устойчивото потребление и рязкото възстановяване на износа на стоки подкрепиха европейската икономика през първите три тримесечия на годината. По-силният износ се отрази благоприятно на промишлеността, докато инвестициите останаха малко под очакванията. Възстановяването на износа през първото полугодие се дължеше в голяма степен на силното външно търсене на междинни стоки, използвани за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект и електрификация. ЕК очаква износът на стоки да остане важен източник на растеж и през 2027 г. на фона на устойчивото разширяване на световната търговия.
По-високите разходи за живот продължават да ограничават реалните разполагаеми доходи на домакинствата. Според прогнозата растежът на частното потребление в ЕС ще се забави от 1,3 на сто през 2026 г. до 1,1 на сто през 2027 г., преди да се върне до 1,3 на сто през 2028 г. с отслабването на инфлацията.
Инвестициите ще нарастват с умерени темпове през целия прогнозен период. Високите лихви продължават да ограничават жилищното строителство, което се очаква да се свие още през 2026 г. и да се възстановява постепенно след това. Инфраструктурните инвестиции тази година са подкрепени от Механизма за възстановяване и устойчивост. От 2027 г. други европейски средства, включително по линия на кохезионната политика, ще компенсират част от отслабването на този ефект. Силното световно търсене подкрепя инвестициите в оборудване и нематериални активи въпреки продължаващата несигурност и по-строгите условия за финансиране.
Инфлацията в ЕС ще надхвърли 4 на сто около началото на 2027 г.
ЕК повиши спрямо пролетта прогнозата си за инфлацията през 2026 и 2027 г. За ЕС Комисията очаква средногодишна инфлация от 3,3 на сто през тази година и 3,2 на сто през следващата, преди тя да се забави до 2,3 на сто през 2028 г. За еврозоната прогнозата е съответно за 3,2, 3,1 и 2,1 на сто.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 4 на сто през октомври. Комисията очаква инфлацията при енергията да отслабне през 2027 г., тъй като постепенното поевтиняване на горивата на дребно ще компенсира поскъпването на електроенергията и природния газ.
При храните ценовият ръст започна да се ускорява през октомври и според ЕК ще продължи да набира темп. Причините са забавеното отражение на по-високите разходи за енергия и торове върху крайните цени и щетите върху реколтата от екстремните метеорологични условия през лятото на 2026 г. Общата годишна инфлация в ЕС се очаква да достигне връх над 4 на сто между края на 2026 г. и началото на 2027 г., след което постепенно да се забави.
Заетостта расте по-бавно, но безработицата остава близо до рекордно ниските си равнища
Комисията очаква по-бавният ръст на заетостта все пак да доведе до около 800 000 допълнителни работни места в ЕС през 2026 г. Безработицата ще остане малко над 6 на сто, близо до историческия си минимум, а работната сила ще се увеличи слабо през прогнозния период.
Заплатите се очаква да нарастват малко по-бързо, отколкото ЕК предвиждаше през пролетта, и да изпреварват слабо инфлацията. Това ще позволи умерен ръст на реалните възнаграждения през прогнозния период.
По-високите лихвени разходи натоварват публичните финанси
Общият дефицит на сектор „Държавно управление“ в ЕС се очаква да нарасне осезаемо през 2026 г. заради увеличените разходи за отбрана и лихви, както и заради новите мерки за подпомагане на домакинствата и предприятията при високи цени на енергията.
ЕК очаква дефицитът да продължи да се увеличава слабо през 2027 и 2028 г., въпреки постепенното прекратяване на енергийните компенсации и леко ограничителната бюджетна политика на държавите членки като цяло. Разходите за лихви ще достигнат 2,4 на сто от БВП през 2028 г., най-високото равнище от повече от десетилетие. Съотношението на публичния дълг към БВП в ЕС се очаква да се повиши от 82,6 на сто през 2025 г. до 85,6 на сто през 2028 г.
Енергийните пазари, лихвите и изкуственият интелект остават източници на несигурност
Комисията свързва основните рискове пред прогнозата с развитието на продължаващите конфликти и отражението им върху световните енергийни пазари. Несигурността около търговската политика, евентуални сътресения на финансовите пазари и рисковете, свързани с технологиите, сигурността и климата, също могат да се отразят на растежа. По-високият дълг и влошаването на бюджетните салда ограничават възможността на държавите членки да реагират при нови икономически сътресения, а ново повишение на лихвите би увеличило натиска върху публичните финанси.
По-бързото внедряване на изкуствения интелект може да повиши производителността и да ускори растежа, но може да създаде затруднения на пазара на труда. Рязка корекция на високите борсови оценки също би могла да предизвика напрежение във финансовата система, посочва ЕК.
По-бързото задълбочаване на единния пазар, напредъкът по Съюза на спестяванията и инвестициите и опростяването на регулациите биха могли да подкрепят по-силен растеж. Ако тенденциите на енергийните пазари след края на октомври се задържат, инфлацията може да се окаже по-ниска, а растежът по-висок от прогнозираното. Намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива също би направило европейската икономика по-устойчива на сътресения.
„През 2026 г. европейската икономика се представя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме само с устойчивостта ѝ“, заяви еврокомисарят по икономика и производителност Валдис Домбровскис. Той призова за укрепване на публичните финанси и конкурентоспособността, за да се създадат условия за по-силен дългосрочен растеж.
Прогнозата използва допускания за валутните курсове, лихвите и цените на суровините към 29 октомври 2026 г. За останалите данни, включително за мерките на правителствата, са взети предвид сведенията до 3 ноември включително. ЕК не залага промени в политиката, ако мерките не са обявени и подробно уточнени. Следващата икономическа прогноза на Комисията се очаква през май 2027 г.
Източник: БТА
Икономика
САЩ предоставиха информация за разследването срещу „Мегаспийд“, започнало през 2024 г.

Министерството на търговията и Министерството на правосъдието на САЩ оповестиха информация за разследването на американските власти срещу базираната в Сингапур компания за облачни изчисления „Мегаспийд“ (Megaspeed), партньор на „Енвидиа“ (Nvidia) за Азиатско-тихоокеанския регион, предаде Ройтерс. Двете ведомства съобщиха, че разследването е започнало преди две години.
„Мегаспийд“ е обект на проверка след публикации, че бившият главен изпълнителен директор на „Енвидиа“ Дженсън Хуан е имал интимна връзка с китайската бизнесдама Алис Хуан, бивш високопоставен ръководител в „Мегаспийд“, за която някои американски власти подозират, че е имала връзки с китайски шпионски структури.
Дженсън Хуан подаде оставка от поста си в „Енвидиа“ на 12 ноември, а Ройтерс не е успяла да се свърже с Алис Хуан за коментар.
„След като чрез активно наблюдение установи съмнителна дейност, свързана с потенциално отклоняване на чувствителни полупроводникови продукти, министерството на търговията започна през 2024 г. разследване срещу „Мегаспийд“ за възможни нарушения на правилата за контрол върху износа“, се посочва в съвместно изявление на двете ведомства.
През май 2025 г. разследващи от министерството на търговията са поискали от „Енвидиа“ документи за преки или непреки продажби на „Мегаспийд“, а през юни същата година „Енвидиа“ е включила компанията в списъка си на клиенти, на които не продава, се посочва още в изявлението. „Енвидиа“ не е отговорила незабавно на запитване за коментар извън обичайното работно време.
През юни 2025 г. американски служители, съвместно със служители на правоохранителните органи в Сингапур, са извършили проверка на място за установяване на крайното предназначение на продуктите в „Мегаспийд“ и са провели разговор с Алис Хуан, която по това време е била главен изпълнителен директор на компанията, съобщиха министерствата на търговията и на правосъдието.
След тези действия министерството на правосъдието е поело водещата роля в наказателното разследване срещу „Мегаспийд“, се допълва в изявлението.
Ведомствата посочват, че макар американските институции обикновено да не коментират текущи разследвания, в този случай подробностите са оповестени в обществен интерес.
„Мегаспийд“ съобщи в неделя, че Алис Хуан официално е напуснала компанията на 30 август 2025 г. и че дружеството е осъществявало „легитимна и законосъобразна дейност“.
Правителството на Сингапур оповести в понеделник, че се е съгласило да продължи разговорите с Вашингтон във връзка с „Мегаспийд“.
Миналата седмица то посочи, че Алис Хуан преди това е заемала постовете главен изпълнителен директор и председател на компанията, както и че е била сред основните лица, упражняващи контрол върху нея.
Полицията не е открила достатъчно доказателства, че тя е извършила престъпления, свързани с предполагаемо подаване на неверни декларации при покупки на сървъри. Властите обаче са ѝ отправили предупреждение за съзнателно предоставяне на неточна информация, с която е омаловажила ролята си в компанията.
Сингапур е забранил на Алис Хуан да влиза отново в страната, докато продължават разследванията срещу „Мегаспийд“, обяви министерството на вътрешните работи.
Няколко медии, сред които и в. „Ню Йорк таймс“ съобщиха, че американските и други правителствени органи са имали подозрения, че Алис Хуан е шпионирала в полза на Пекин.
Ройтерс не е успяла да потвърди нито едно от твърденията за предполагаема шпионска дейност на Хуан, публикувани във в. „Ню Йорк таймс“ и други медии.
Американските разузнавателни служби все още се опитват да установят какви са отношенията ѝ с китайското Министерство на държавната сигурност, съобщиха двама източници, запознати със случая.
Събраните досега доказателства сочат, че тя вероятно е била сътрудник на разузнаването, тоест човек, който е предоставял информация, а не напълно обучен шпионин, посочиха източниците.
Пекин отхвърли твърденията, че Алис Хуан е шпионин.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
