/ПК/

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА

На няколко километра от Струга, по брега на Охридското езеро в Северна Македония, между скалите, които се спускат почти до водата на езерото, се намира манастирският комплекс Калища – средище на християнството от 14 в. до днес.  

В центъра на манастирския комплекс се извисява многовековен чинар, на около 800 години, за който местните вярват, че съществува от първото идване на монаси на това място. Според разказите монашеският живот там е започнал през 14 век, като в самото начало манастирът е бил мъжки, а днес – женски, като продължава да е под покровителството на Богородица.

В манастирския комплекс има жилищни крила и административна сграда, като на това място е и лятната резиденция на архиепископа на православната църква на Северна Македония.

Манастирският комплекс се състои от два храма – строените през 20 в. църкви „Рождество на Пресвета Богородица” и „Свети Петър и Павел” – и пещерна църква от 14 в., наречена „Свети Атанасий Велики”. Заедно с църквата “Св. Архангел Михаил” в Радожда и църквата “Св. Спас” във Вишни, пещерната църква в Калища е една от четирите скални църкви в този регион на Северна Македония. 

Изсечената високо в карстовата скала малка пещерна църква има три монашески килии, разположени на две нива. До нея се стига през тесен проход и стръмни стъпала, заградени от висок манастирски дувар. Естественият скален хлад и старите монашески пространства с тесни отвори в скалата и днес създават усещане за смирение. 

Църквата датира от 14 век (около 1350-1360 г.) и е създадена в разцвета на скалното монашество в Охридско-Стружкия регион. Монашеските килии са изключително тесни и тъмни, отделени от самата църква. В тях някога са живеели монаси-отшелници.

В църковното пространство има няколко слоя стенописи, датирани от 13, втората половина на 14 и по-късен слой от 15 век, но заради влагата от езерото и липсата на светлина фреските са увредени. На стените в скалата са изписани образи на светци – подвижници и отшелници, които били вдъхновение за местните монаси. 

В скалната църква е открита иконата на Пресвета Богородица известна още като „Богородица в черно“. Смята се, че иконата е нарисувана от анонимен монах, живял в строг аскетизъм в тъмните пещерни килии на манастира. Вместо в класически ярки цветове, воден от Божествени видения, които имал по време на молитви в скалите, той нарисувал Богородица с тъмно лице и в тъмни дрехи. Днес иконата се пази в новата църква “Рождество на Пресвета Богородица”.

Старите хора от Струга наричат иконата „Калищка Богородица“, а медиите в Северна Македония я свързват с руското императорско семейство Романови. Според наличните църковни свидетелства, цитирани от медиите, чудотворната икона е копие на известната руска Теодоровска икона на Св. Теодорик – една от най-почитаните икони в руската православна традиция. 

Легендите разказват, че по време на Втората световна война е имало опит иконата да бъде унищожена. Опасана с вериги, тя е хвърлена далеч навътре в Охридското езеро, но на другия ден изплувала и се върнала на брега. Според местните тя е чудотворна и има целебно действие, изпълнява молитвите не само на християни, но и на мюсюлмани. Близкото с. Калища е населено предимно с албанци мюсюлмани.

Манастирският комплекс е известен и с изворната вода под църквата „Свети Петър и Павел“, за която вярващите смятат, че помага при главоболие и проблеми с очите. Посетителите спират, измиват се, пълнят бутилка или просто докосват студената вода с ръка. 

Рождество на Пресвета Богородица, което в Северна Македония се отбелязва на 21 септември, е патронният празник на Калищкия манастир. Честването започва още вечерта на 20 септември, когато стотици вярващи пристигат в манастира в следобедните часове, за да участват в празничната вечерна литургия.

Поради обстоятелството, че стаите в манастира се резервират месеци по-рано, се заражда традиция тази вечер хората да преспиват под открито небе в манастирския двор – под клоните на вековния чинар или на поляните край езерото. Вярва се, че нощта срещу празника това място има най-голяма благодатна и изцелителна сила.

Вярващите носят дарове – цветя, кърпи, масло за кандила или свещи, които оставят, след като докоснат чудотворната икона „Богородица в черно“ и отправят своите молитви. 

За жените, които се молят за рожба, сестринството на манастира подготвя специални памучни пояси, които са стояли пред иконата. Жените ги връзват около кръста си за здраве и плодовитост.

След края на литургията сестринството, с помощта на местни доброволци от село Калища и гр. Струга, организират голяма обща трапеза с благословена манастирска храна – обикновено рибна чорба или боб.

Извън портите на манастира и по протежение на пътя към Струга се организира и традиционен народен събор с музика, сергии със занаятчийски изделия, манастирски мед и сладко. 

Източник: БТА