Горивата у нас продължават да поскъпват и през тази седмица, показват данните на платформата „Фюело“. 

Най-голямо е повишението на цената на дизела през седмицата – с 3,72 процента. Средната цена на този вид гориво е нараснала от 1,88 евро за литър на 13 септември на 1,95 евро днес. За последния месец дизелът е поскъпнал със 7,14 на сто или с 0,13 евро. 

Най-масовият бензин А95 е поскъпнал средно с 0,05 евро за литър или с 3,07 процента през тази седмица. Средната му цена се е повишила от 1,63 евро на 1,68 евро за литър от днес. На месечна база ръстът на цената му е 7,69 на сто или 0,12 евро за литър. 

При пропан-бутана повишението за седмицата е 0,01 евро за литър или с 1,47 на сто. През последния месец този вид гориво е поскъпнало с 6,15 процента или 0,04 евро за литър. 

Метанът също е поскъпнал. Средната му цена е нараснала с 0,01 евро за килограм или 0,72 на сто през седмицата, сочат данните на платформата. За месец поскъпването е с 6,87 на сто или с 0,09 евро за килограм.

БТА припомня, че на 18 септември правителството обяви, че премахва акциза върху пропан-бутана като част от пакет мерки във връзка с високите цени на горивата. 

Освен премахване на акциза на пропан-бутана правителството ще приложи подкрепа под формата на субсидии, които ще бъдат насочени към структуроопределящи сектори, включително публичен транспорт, ученически превози, медицински транспорт. 

Източник: БТА

Икономиката на регионите от бившата Германска демократична република (ГДР) се промени значително, откакто несъществуващата вече комунистическа държава се обедини с далеч по-богатата Западна Германия през 1990 г. Повече от три десетилетия по-късно обаче Източна Германия все още изостава спрямо западната част на страната по някои ключови икономически показатели, пише Ройтерс в анализ по темата.

Докато някогашната огромна разлика в равнищата на безработица до голяма степен се заличи, домакинствата в Източна Германия все още разполагат средно с около половината от богатството на домакинствата в западната част на страната. Хората печелят по-малко, макар че разходите им, например за наеми, също са по-ниски.

Някои жители на източните провинции възприемат запазващите се различия като знак, че все още са граждани „втора категория“. Неравенствата допринесоха за възхода на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) в региона. След победата си на регионалните избори в провинция Саксония-Анхалт този месец партията се надява да постигне успех и в друга източна провинция – Мекленбург-Предна Померания, където ще се проведат избори на 20 септември.

През първите 15 години след обединението на Германия основното икономическо разделение в страната беше свързано с осигуряването на работни места и болезненото преструктуриране на държавната промишленост в източната част на страната.

Безработицата в Източна Германия достигна близо 20 на сто – почти два пъти над равнището в Западна Германия в края на 90-те години на миналия век. Със стабилизирането на икономиката разликата се сви и през 2025 г. регистрираната безработица в източната част беше 8,6 на сто спрямо 6,4 на сто в западната.

Равнищата на заетост показват още по-голямо сближаване. През 2025 г. 75,9 на сто от хората в трудоспособна възраст в източната част на Германия са били заети, което е само с 1,6 процентни пункта под равнището в Западна Германия. При жените разликата е изчезнала напълно: 74,1 на сто от жените на запад работят спрямо 74,0 на сто на изток.

Доходите на домакинствата в Източна Германия са нараснали значително от 2008 г. насам, като темпът им изпреварва този в Западна Германия. През 2008 г. медианният разполагаем доход в източните провинции, включително Берлин, е бил около 82 на сто от равнището в западните провинции. През 2024 г. съотношението се е повишило до около 92 на сто.

Съществена разлика обаче се запазва. Медианният разполагаем доход в източните провинции, включително Берлин, е бил около 25 900 евро през 2024 г. спрямо приблизително 28 100 евро в западната част на страната – разлика от около 2200 евро годишно.

През 2025 г. медианното брутно годишно възнаграждение на служителите на пълен работен ден е било 46 013 евро в източните провинции, с изключение на Берлин, спрямо 55 435 евро в западните – разлика от 9422 евро.

Макар домакинствата в Източна Германия да печелят средно по-малко, разходите им за основни жизнени нужди също са по-ниски, особено по отношение на жилищата. Наемите в източни провинции като Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия са с около 30-40 на сто под средното за страната, което частично компенсира разликата в доходите.

Разделението между изтока и запада в Германия по отношение на богатството остава много по-голямо от разликите в доходите на домакинствата или заетостта.

В източните провинции, включително Берлин, средните нетни активи на домакинствата, в това число имоти, инвестиции, пенсионни спестявания и имущество, са нараснали от 61 200 евро през 2013 г. до 125 500 евро през 2023 г. В западните провинции средните нетни активи са се увеличили от 140 300 евро до 257 100 евро през същия период.

Така през 2023 г. германските домакинства от източната част са притежавали малко под половината – около 49 на сто – от средното богатство на домакинствата на запад, което представлява разлика от около 132 000 евро на домакинство.

В същото време източната част на Германия е загубила много по-голям дял от жителите си в трудоспособна възраст заради преселването на по-младите хора след обединението, съчетано с по-ниската раждаемост и по-бързото застаряване на населението.

Това означава, че работодателите на изток се опитват да набират служители от по-малък трудов ресурс, докато делът на населението извън трудоспособна възраст е по-голям.

През 2022 г. хората на възраст от 18 до 64 години са съставлявали 57,5 на сто от населението в източните провинции без Берлин, спрямо 61,6 на сто в западната част на страната.

От 1991 до 2024 г. нетната миграция в Германия от изток към запад е възлизала на около 1,2 милиона души, без да се разглежда Берлин. От 2015 г. населението в източната част продължава да намалява, докато на запад нараства.

По-ниските частни инвестиции допълнително усложняват ситуацията. Според икономическия институт „Ифо“ (ifo) източногерманските компании инвестират около една четвърт по-малко на работник в сравнение с компаниите в Западна Германия.

По-възрастната и свиваща се работна сила на изток, както и по-слабите инвестиции, могат да затруднят преодоляването на оставащите различия в заплащането, богатството и икономическия потенциал, заключава анализът.

Източник: БТА

Повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас тази седмица, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 1,11 на сто до 2,281 пункта спрямо 2,256 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.

При зеленчуците през седмицата най-значително поскъпват краставиците, които са с 23,59 на сто нагоре и се търгуват до 1,48 евро за килограм. По-високи са и цените на картофите – със 7,96 на сто до 0,61 евро за килограм, тиквичките – с 5,44 до 0,92 евро за килограм, и доматите – с 4,76 на сто до 1,32 евро за килограм. Зелените чушки са с 3,63 на сто по-скъпи и се продават по 1 евро за килограм, а червените – с 2,99 на сто до 1,12 евро за килограм. Минимален е ръстът на цените на зелето – с 0,47 на сто до 0,54 евро за килограм, и морковите – с 0,37 на сто до 0,68 евро за килограм. По-евтини са единствено зелената салата – с 5,7 на сто до 0,62 евро за килограм, и зрелият лук кромид – с 3,51 на сто до 0,55 евро за килограм. 

При плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, поскъпват само прасковите, които са с 18,52 на сто нагоре и се продават по 1,28 евро за килограм. На обратната страна, най-много поевтинява гроздето, чиято стойност е с 12,33 на сто по-ниска и достига 1,28 евро на килограм на едро. Надолу са също цените на ябълките – с 5,54 на сто до 0,98 евро за килограм, и на лимоните – с 4,43 на сто до 1,67 евро за килограм. 

Цената на кравето сирене се покачва с 0,08 на сто до 6,08 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,62 на сто до 9,36 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-евтино с 2,37 на сто до 0,72 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко – с 0,64 на сто до 1,16 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,46 евро за брой, което е ценови ръст от 0,17 на сто.

Замразеното пилешко месо поевтинява с 0,62 на сто до 3,61 евро за килограм, а яйцата (размер М) запазват цената си и се продават по 0,19 евро за брой на едро.

Цената на ориза е с 1,52 на сто нагоре до 1,67 евро за килограм, на зрелия фасул – с 2,66 на сто до 2,12 евро за килограм, а на лещата – с 0,87 на сто до 2,04 евро за килограм. Поскъпване се наблюдава също при захарта – с 8,88 на сто до 0,95 евро за килограм, брашното тип 500 – със 7,58 на сто до 0,71 евро за килограм, и олиото – с 5,63 на сто до 1,83 евро за литър. 

Източник: БТА